Честит 24 май!
Днес е най-светлият български празник. На 24 май означаваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Тържествени шествия ще има в цялата страна, а в столицата следва и празничен концерт. Още от 10:00 ч. ще бъде спряно придвижването на коли по централните булеварди „ Цар Освободител ” и бул. „ Васил Левски ”.
Днес е ден за респект към солунските братя Кирил и Методий - основателите на славянската писменост и началото на славянската словесност. През 855 година те са приключили глаголицата. Именно на нея те записват първите преводи на свещените трудове Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на делото на Кирил и Методий на 22 май 1803 година в Шумен. Като всеобщ Ден на просветата обаче се чества за първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив, по самодейност на Найден Геров. 11 май е общият църковен празник на двамата светии.
През 1857 година денят на " светите братя " е почетен в българската черква " Св.Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858-а се чества и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев.
Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година в свободна България той се лимитира до учебен. В Македония и Одринско обаче празникът остава и като проява на българщината в битката срещу турското ръководство и асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година е извършена секуларизация - обособяване на църковния от светския календар. Затова в наши дни съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
За формален празник 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание от 30 март 1990 година
Химн на българската култура е песента " Върви, народе възродени! " по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Текстът ѝ е оповестен за първи път в списание " Мисъл " през 1892 година
-->
Тържествени шествия ще има в цялата страна, а в столицата следва и празничен концерт. Още от 10:00 ч. ще бъде спряно придвижването на коли по централните булеварди „ Цар Освободител ” и бул. „ Васил Левски ”.
Днес е ден за респект към солунските братя Кирил и Методий - основателите на славянската писменост и началото на славянската словесност. През 855 година те са приключили глаголицата. Именно на нея те записват първите преводи на свещените трудове Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на делото на Кирил и Методий на 22 май 1803 година в Шумен. Като всеобщ Ден на просветата обаче се чества за първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив, по самодейност на Найден Геров. 11 май е общият църковен празник на двамата светии.
През 1857 година денят на " светите братя " е почетен в българската черква " Св.Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858-а се чества и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев.
Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година в свободна България той се лимитира до учебен. В Македония и Одринско обаче празникът остава и като проява на българщината в битката срещу турското ръководство и асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година е извършена секуларизация - обособяване на църковния от светския календар. Затова в наши дни съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
За формален празник 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание от 30 март 1990 година
Химн на българската култура е песента " Върви, народе възродени! " по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Текстът ѝ е оповестен за първи път в списание " Мисъл " през 1892 година
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ