Днес е най- любимият ден за моето голямо момиче –

Днес е най- обичаният ден за моето огромно момиче – денят, в който се украсява елхата. Е, и коледната заран е дълго чакана, само че нищо не може да се съпостави с насладата от красивите, блестящи декорации, които усърдно се вадят. Обмисляме мястото им по клончетата, пренареждаме. В основата на елхата постоянно тя измисля някаква сценка. И коронният миг е слагането на върха – в нашия случай оправданата китайска звезда.

Спомням си в моето детство същото това неспокойствие, миризмата на бор, джуджето Аяско, с което желаех да си играя целогодишно, само че се вадеше единствено на Коледа. Помня също красивите играчки от стъкло, станиолените тънки лентички и безкрайните гирлянди от гланцова хартия в часовете по трудово.

Да…Коледното въодушевление набира скорост.

За обяд върша риба във фолио на грил тиган. Става доста бързо, но доста. Така можем да приготвим всякаква риба, с изключение на тежките може би, за които има по- подобаващи предписания. За бялата риба, каквато е моята, този метод е доста подобаващ. Рибата ми е леко замразена, когато я осолявам. В обособен съд подготвям зехтин, лимонен сок, черен пипер и изсъхнал копър. Подсушавам добе рибата – това се прави, с цел да поеме оптимално от маринатата. Обтривам я добре, няма потребност да престоява доста, месото е нежно и бързо поема. Завивам добре във фолио в правоъгълно пакетче, тъй че да не изтекат сосовете в тигана. Нареждам трите части в грил тиган и на най- мощната степен, им е нужен половин час, не повече. Обръщане не е належащо. Накрая поставям в паница и едвам тогава махам фолиото.



Това беше обядът, ометен за също по този начин половин час, тъй като следва най- значимото събитие на годината – украсяването на елхата. Малката е при баба си и дядо си, тъй като, като се изключи че има конюнктивит и би трябвало да е изолирана най-малко от кака си, единствено мисълта да участва на това събитие, напряко ни изправя косите на всички. Догодина ще взе участие и тя. Сега всички прожектори са към Дара, от което тя е още по- щастлива. Дружно се съгласяваме, че украсата ни има потребност от ободряване и оставяме стаите неукрасени.

Ами по този начин мина денят дотук. Следва шиене и майсторене на коледните ръчно правени изненади, които скоро ще видите на страниците на Хера. Мислите са ми при оченцата на Бояна, която е замязяла на улично коте от толкоз гурели, при филца и конците, писмо до Дядо Коледа не сме писали още. В главата ми е към този момент понеделник и новата седмица с новите приключения…такива работи – ежедневни и прозаични.

Но пък на следващия ден ще палят коледните светлини на Търново, ще открият и Коледния базар в централния парк и ние ще бъдем на мястото на събитието. Ще си купим още декорация, както и материали за картички, които да пратим на приятели…

Коледата е във въздуха, несъмнено. Но една сянка се прокрадва в главата ми – към този момент нямам доста хрумвания, какво постно мога да сготвя. А в случай че желая да е вкусно за всички, това още по- затруднява задачата ми. Остава ми един финален коз, положителният остарял фасул, и към този момент съвсем съм изчерпана откъм идеи…

Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,