Професор Слатински с емоционално послание за края на академичната си кариера
" Днес е моят финален работен ден. Всъщност, имам още прочут брой дни, през които ще съм в заплатен отпуск, само че, по този начин да се каже, на работа вървя през днешния ден за финален път. След близо 42 години трудов стаж – 21 години през 20 век и 21 години през 21 век, пристигна денят, когато моят трудов стаж би трябвало да завърши!
Събитие си е въпреки всичко, както и да го гледа и да го мисли човек ", написа прочувствено професор.
" Друг път ще описвам по-подробно за какво наред с голямото наслаждение да мога все по този начин и към момента да чета доста качествени лекции, да бъда почитан от значително от моите сътрудници и харесван от множеството от моите студенти, последните 3-4 години в обичаната на моето сърце и дала ми толкоз доста (а аз също и дадох доста!) Военна академия бяха за мен безспорно най-отвратителните през целия толкоз дълъг мой трудов стаж – както споделих, близо 42 години.
Не ми се желае тъкмо през днешния ден да приказвам за тъгата, раздираща сърцето ми, когато виждах по какъв начин не се цени индивида в преподавателя, не се правят оценка неговите достолепия съгласно качеството на образователния развой, в който той се раздава безрезервно. За всичкото това – различен път. Военна академия е храм на науката и на преподаването в сигурността и защитата и по тази причина битката за нейното по-добро настояще и още по-добро бъдеще продължава. Включително и от мен. Дори, както се споделя, да паднах в тази битка.
Аз прелестно знам, че всяко начало си има и край. Възрастта не е недостатък, само че диктува изискванията на играта, пенсионирането за мен не е драма. Аз самият желаех да се пенсионирам, с цел да обърна най-накрая внимание и на себе си, да се поглезя най-сетне най-малко малко. Така че не в това е драмата. Знаех, че този миг ще настъпи. Само не си го представях тъкмо подобен – да броя с неспокойствие дните до напускането. Да си потегли изхвърлен и скъсен. Да си отида наскърбен и омерзен.
Както и да е. При всички случаи, напълно откровено и без капка двуличие споделям, че последният ми работен ден е незабравим за мен! Мои другари не го дочакаха. Уви.
В последния собствен работен ден желая да ви опиша за моя първи работен ден. Ако ви е забавно – можете да продължите да четете нататък.
На 5 юни 1979 година приключих с цялостно отличие (абсолютно всички изпити в своя студентски живот съм взимал единствено с отлични оценки) „ механика “ в Харковския университет. А Харков, както се знае, е съвсем като Харвард – няма да вършим проблем поради няколко букви.
Събитие си е въпреки всичко, както и да го гледа и да го мисли човек ", написа прочувствено професор.
" Друг път ще описвам по-подробно за какво наред с голямото наслаждение да мога все по този начин и към момента да чета доста качествени лекции, да бъда почитан от значително от моите сътрудници и харесван от множеството от моите студенти, последните 3-4 години в обичаната на моето сърце и дала ми толкоз доста (а аз също и дадох доста!) Военна академия бяха за мен безспорно най-отвратителните през целия толкоз дълъг мой трудов стаж – както споделих, близо 42 години.
Не ми се желае тъкмо през днешния ден да приказвам за тъгата, раздираща сърцето ми, когато виждах по какъв начин не се цени индивида в преподавателя, не се правят оценка неговите достолепия съгласно качеството на образователния развой, в който той се раздава безрезервно. За всичкото това – различен път. Военна академия е храм на науката и на преподаването в сигурността и защитата и по тази причина битката за нейното по-добро настояще и още по-добро бъдеще продължава. Включително и от мен. Дори, както се споделя, да паднах в тази битка.
Аз прелестно знам, че всяко начало си има и край. Възрастта не е недостатък, само че диктува изискванията на играта, пенсионирането за мен не е драма. Аз самият желаех да се пенсионирам, с цел да обърна най-накрая внимание и на себе си, да се поглезя най-сетне най-малко малко. Така че не в това е драмата. Знаех, че този миг ще настъпи. Само не си го представях тъкмо подобен – да броя с неспокойствие дните до напускането. Да си потегли изхвърлен и скъсен. Да си отида наскърбен и омерзен.
Както и да е. При всички случаи, напълно откровено и без капка двуличие споделям, че последният ми работен ден е незабравим за мен! Мои другари не го дочакаха. Уви.
В последния собствен работен ден желая да ви опиша за моя първи работен ден. Ако ви е забавно – можете да продължите да четете нататък.
На 5 юни 1979 година приключих с цялостно отличие (абсолютно всички изпити в своя студентски живот съм взимал единствено с отлични оценки) „ механика “ в Харковския университет. А Харков, както се знае, е съвсем като Харвард – няма да вършим проблем поради няколко букви.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ