Честит Ден на Независимостта на България - вижте Манифеста на Фердинанд
Днес е огромен празник - Денят на Независимостта на България!
На 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в остарялата столица Търновград княз Фердинанд прочете манифест към българския народ и разгласи България за свободно и без значение Царство, а себе си за цар на българите. Така приключиха столетните битки на нашите национални будители и България възкръсна като феникс от пепелта, с цел да заеме уместно място на политическата, икономическата, културната и духовната карта на Европа и света. Неслучайно годините при започване на ХХ век бяха наречени „ Българското десетилетие “ или „ Българското знамение “.
Независимостта на Царство България постави венец на делото на строителите на модерна България, които отдадоха всичките си старания и целия си живот на идеята България да бъде мощна и самостоятелна страна, а българският народ да бъде проспериращ и благоденстващ. След оповестяването на Независимостта на дневен ред беше сложена идеята за националното обединяване, която в идващите години докара до включването на България в цели четири войни. Но идеалът на Независимостта остана постоянно жив и съпътстваше дедите ни. Идеалът на Независимостта е жив и през днешния ден и е в сърцата на всеки един от нас. Примерът на нашите предци е въодушевяващ и би трябвало да ни служи като пътеводна светлина. Ние помним по какъв начин те извоюваха Независимостта на България, а в този момент е наш ред да я съхраним и да се борим страната ни да бъде мощна, почтена, просперираща и самостоятелна. Това е допустимо единствено когато сме дружно.
Предлагаме Ви да си припомните Манифеста за оповестяване на Независимостта, тъй като си коства още веднъж да го прочетем на един мирис:
Манифест към българския народ
(осъвременен правопис)
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна. От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о’ Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ни акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I
Приподписали:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: военачалник Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев “
Поклон пред героите, основали и укрепили Независима България!
Честит празник !
На 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в остарялата столица Търновград княз Фердинанд прочете манифест към българския народ и разгласи България за свободно и без значение Царство, а себе си за цар на българите. Така приключиха столетните битки на нашите национални будители и България възкръсна като феникс от пепелта, с цел да заеме уместно място на политическата, икономическата, културната и духовната карта на Европа и света. Неслучайно годините при започване на ХХ век бяха наречени „ Българското десетилетие “ или „ Българското знамение “.
Независимостта на Царство България постави венец на делото на строителите на модерна България, които отдадоха всичките си старания и целия си живот на идеята България да бъде мощна и самостоятелна страна, а българският народ да бъде проспериращ и благоденстващ. След оповестяването на Независимостта на дневен ред беше сложена идеята за националното обединяване, която в идващите години докара до включването на България в цели четири войни. Но идеалът на Независимостта остана постоянно жив и съпътстваше дедите ни. Идеалът на Независимостта е жив и през днешния ден и е в сърцата на всеки един от нас. Примерът на нашите предци е въодушевяващ и би трябвало да ни служи като пътеводна светлина. Ние помним по какъв начин те извоюваха Независимостта на България, а в този момент е наш ред да я съхраним и да се борим страната ни да бъде мощна, почтена, просперираща и самостоятелна. Това е допустимо единствено когато сме дружно.
Предлагаме Ви да си припомните Манифеста за оповестяване на Независимостта, тъй като си коства още веднъж да го прочетем на един мирис:
Манифест към българския народ
(осъвременен правопис)
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна. От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о’ Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ни акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I
Приподписали:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: военачалник Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев “
Поклон пред героите, основали и укрепили Независима България!
Честит празник !
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ