Днес е един от най-великите дни в годината. Денят на

Днес е един от най-великите дни в годината. Денят на успеха! Денят в който нацистките нарушители бяха натикани в мишата дупка на историята за смут на катастрофичното българско дясно, което и до през днешния ден има компликации с приемането на обстоятелството, че Адолф Хитлер налапа дулото на револвера вместо да марширува триумфално по едноименния си бул. в София. И този героизъм го изискуем главно на Червената войска. На тези елементарни руснаци, които непосредствено от учебните заведения, колхозите, фабриките и университети влязоха в историята със своя безподобен подвиг, смазвайки кафявата машина...

Но през днешния ден ще ви кажа нещо тъжно и меланхолично. Добре е, че през днешния ден тези момчета не са измежду нас и, че не доживяха времето в което тяхната победа се трансформира в обект на демонски исторически ревизионизъм. Че не останаха тук, с цел да видят политическите джуджета, които се пробват да пренапишат станалото и да оставят техния героизъм в мазето на историята. Че не са живи, с цел да видят по какъв начин политици от западния свят показват угриженост за ориста на психопатите от " Азов " и одобряват обстоятелството, че всеобщи убийци като Степан Бандера се развяват като флагове. Шантава работа.

А да не приказваме за следващата картонена демонстрация, която виждам да озарява блатото на обществените мрежи. Отново подгретият спор - дали не би трябвало да честваме Денят на Европа през днешния ден. Все едно едното честване анулира другото. Тези, които толкоз доста кипят, вият, плюнчат се и стенат би трябвало да схванат най-малко едно. Това, че през днешния ден са тук, това, че ги има, това, че могат да показват до безспир мизерията на душичките си, е заслуга на Червената войска. Тази, която промени Европа. Тази, която освободи Европа. Тази, която направи Европа допустима...

Толкова е простичко.
Честит празник!