Бъднив Вечер е. Семейството и трапезата са най-хубавото нещо
Днес е един от най-светлите християнски празници. На 24 декември е Бъднив Вечер. Семейството и трапезата са най-хубавото нещо в тези дни.
На обредната софра за Бъдни вечер се поставят 7, 9 или 11 постни ястия: варен боб, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, ритуален самун (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта против Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома възпламенява огъня. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - особено отсечено дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Стремежът е на трапезата да има от всичко, което се създава в стопанството. Вечерята би трябвало да се стартира рано, с цел да узреят рано житата, никой не трябва да става от нея, с цел да не стават кокошките от полозите, в случай че това се наложи, людете вървят приведени, с цел да се приведат и натежат житата. Трапезата наложително се подрежда към огнището, тъй че всички да са с лице към него, тъй като се има вяра, че огнището е святото място в дома.
Кадената вечеря e наложителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден детайл от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската. В Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден. Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички пространства в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ темперамент.
Обредът стартира с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на боговицата. Първото парче се назовава на умрелите и се оставя на иконата, идващите се раздават по съответния ред на всеки член от фамилията и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и благодат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават дружно, с цел да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На нея идва и светецът-покровител на дома. Първият залък от боговицата се резервира. На който се падне парата от питата, от здраве и триумф няма да се отърве. Обичаят е трапеата да се поставя върху плява, която след това се употребява при разнообразни обредни практики - на Гергьовден се поставя по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, с цел да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. В сламата се слагат разнообразни зърна за изобилие Цялата вечер е обвързвана с разнообразни гадания за бъдеща сватба, за здраве и благоденствие. В полунощ потеглят коледарите.
Трапезата на Бъдни вечер Най-вълнуващият миг в празничната вечер е сядането към трапезата.. Трапезата се подрежда върху плява, в която се слагат разнообразни зърна за изобилие. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се подвига високо, с цел да порастват високи житата. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като се има вяра, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се правят и ред гадания за времето и берекета през идната година, за сватба и благоденствие. Всички са в трепетно очакване на положителните посетители коледари, божии пратеници.
Прекаденото на Бъдни вечер се счита по-особено и към него се демонстрира особено отношение. Например пластичната декорация на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на фамилията (според тяхното занимание) или с нея се зарежда добитъкът. От суровото жито заран се дава в кръг на кокошките, с цел да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се резервират за идващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, с цел да раждат, или в полозите на кокошките, с цел да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната мощ на някои непокътнати от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника. Втората Кадена вечеря, против Нова година, е прекомерно сходна с бъднивечерската. След като прикади, нормално единствено трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се резервират още веднъж суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.
На обредната софра за Бъдни вечер се поставят 7, 9 или 11 постни ястия: варен боб, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, ритуален самун (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта против Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома възпламенява огъня. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - особено отсечено дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Стремежът е на трапезата да има от всичко, което се създава в стопанството. Вечерята би трябвало да се стартира рано, с цел да узреят рано житата, никой не трябва да става от нея, с цел да не стават кокошките от полозите, в случай че това се наложи, людете вървят приведени, с цел да се приведат и натежат житата. Трапезата наложително се подрежда към огнището, тъй че всички да са с лице към него, тъй като се има вяра, че огнището е святото място в дома.
Кадената вечеря e наложителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден детайл от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската. В Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден. Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички пространства в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ темперамент.
Обредът стартира с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на боговицата. Първото парче се назовава на умрелите и се оставя на иконата, идващите се раздават по съответния ред на всеки член от фамилията и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и благодат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават дружно, с цел да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На нея идва и светецът-покровител на дома. Първият залък от боговицата се резервира. На който се падне парата от питата, от здраве и триумф няма да се отърве. Обичаят е трапеата да се поставя върху плява, която след това се употребява при разнообразни обредни практики - на Гергьовден се поставя по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, с цел да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. В сламата се слагат разнообразни зърна за изобилие Цялата вечер е обвързвана с разнообразни гадания за бъдеща сватба, за здраве и благоденствие. В полунощ потеглят коледарите.
Трапезата на Бъдни вечер Най-вълнуващият миг в празничната вечер е сядането към трапезата.. Трапезата се подрежда върху плява, в която се слагат разнообразни зърна за изобилие. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се подвига високо, с цел да порастват високи житата. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като се има вяра, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се правят и ред гадания за времето и берекета през идната година, за сватба и благоденствие. Всички са в трепетно очакване на положителните посетители коледари, божии пратеници.
Прекаденото на Бъдни вечер се счита по-особено и към него се демонстрира особено отношение. Например пластичната декорация на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на фамилията (според тяхното занимание) или с нея се зарежда добитъкът. От суровото жито заран се дава в кръг на кокошките, с цел да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се резервират за идващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, с цел да раждат, или в полозите на кокошките, с цел да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната мощ на някои непокътнати от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника. Втората Кадена вечеря, против Нова година, е прекомерно сходна с бъднивечерската. След като прикади, нормално единствено трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се резервират още веднъж суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ