Днес е денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим.

Днес е денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. Навършват и 82 години от първите присъди на по този начин наречения Народен съд, който осъжда на гибел представители на политическото и военно управление на България.
Прочетете още
Няма точни данни какъв брой индивида губят живота си по време на ръководството на тоталитарната власт, счита се че са близо 18 хиляди. В „ Историите на Мария Йотова “ - поредицата „ Свидетели на прехода “ ви срещаме с Димитър Луджев, един от по този начин наречената първа вълна политици, които поемат България след комунистическия режим

„ Този ден е знак на комунистическия режим. Хората приказват за жертви, само че малко осъзнават, че тогава бяха разстреляни огромна част от българската интелигенция “, съобщи някогашният вицепремиер (1990–1991) пред Нова телевизия.

Според него целият смисъл е бил промяна на системата, която е трябвало да се извърши посредством мирни, демократични средства. „ Голяма част от нас бяхме в дисидентските придвижвания. Това за нас беше битка с режима и битка за народна власт. Никой от нас не е бил професионален политик, само че хода на събитията ни трансформира в политици – някои станахме държавници, други – не “, акцентира Луджев.

Луджев напомни бурните събития от 11 юни 1990 година, които назова „ дeтето на революцията “. „ София беше залята от протестиращи. Хората плачеха, тъй като не чакаха загубата на изборите. Аз дойдох от Бургас и видях по какъв начин медицинският личен състав беше арестуван на входа. Опитвахме се да убедим хората да не прибягват до принуждение, с цел да не се повторят нещастията като в Румъния “, описа той.

По тематиката за актуалната политика Луджев бе сериозен: „ Няма никакво място за съпоставяне сред първите демократични избори и сегашните. Сегашната битка е за власт и клиентелистки ползи. Липсват хора с държавническо мислене, които да извършат нужните промени за рационализация на страната “.

Той означи и недостига на мощни държавници у нас: „ При нас дефицитът е огромен. Иван Костов имаше управнически потенциал, само че по-късно няма кой да се мери с него. Персоналната деградация е главният проблем на българската политика “.

Луджев показа и мемоари от интернационалните срещи: „ В Европа видях огромни политици като Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Горбачов – те към този момент ги няма. У нас съвсем не съществуват такива персони. Политиката през днешния ден е политиканство, партизанщина и игри на групови ползи. Основната мотивация е пари и власт “.

Относно образуването на първото демократично държавно управление Луджев напомни: „ Аз предложих Дмитър Попов на президента Желев за министър председател. Търсенето на подобаващ претендент беше мъчно – имаше политически съглашения и паритет сред опозицията и самостоятелен министър-председател. Това беше един от решаващите моменти на нашата гражданска война “.