Днес е ден, в който думите трудно намират сила да

Днес е ден, в който думите мъчно намират мощ да опишат нашата благодарност. Екипът на пожарната благодари за всеотдайността на един от своите най-големи Асове – Димитър Бришимов. Човек, който посвети живота си на задачата да избавя и закриля, човек, който трансформира специалността си в предопределение.
Бришимов беше там, където за доста от другите бе мъчно да стъпят – измежду пламъците, в руините, в мътните води на реките и язовирите. С неговата голяма подготвеност водеше и участваше в най- тежките профилирани акции на пожарната. Той освобождаваше деца отдолу под рухнали бетонни плочи, гмурна се с цел да търси следи от живот в ледените води на река Лим, беше паралелно до сътрудниците си в най-големите горски пожари и зрелищни произшествия. Във всеки един миг – с студен разсъдък и сърце, което тупти за хората- непознати и свои.
31 години той не просто спасяваше животи – той променяше ориси. Беше водач, който знаеше по кое време да бъде непоколебим и по кое време да бъде татко за своя отряд. Като пионер в аварийно-спасителната активност сътвори екип, който се трансформира в образец за професионализъм и отдаденост. Решенията, които вземаше, постоянно носеха тежестта на човешкия живот – и в никакъв случай не се поколеба да поеме отговорността.
Днес ние се разделяме с сътрудник, с шеф, само че най-много с другар и човек, оставил трайна диря в историята на нашата работа и деятелен отпечатък в интензивността и триумфите на Спортен клуб „ Пловдив -160 “.
За безупречната си работа е неведнъж награждаван. Благодарим му, за всеки момент, в който ни поведе напред, за всеки живот, който избави, за доверието и мъдростта на които ни научи.
На добър час, Ас на нашето време!
1 of 3 - +