БСП трябва да е флагман в трансформацията на България
Днес е ден, претрупан с история. Дата, знак на неотстъпчивост, довела до смяна. Историята ни връща към стачките и профсъюзните придвижвания, към волята за смяна на статута на служащите, към устрема на хиляди човешки същества да поставят заслужен труд. Но ни връща и към скотските условия, в които хиляди мъже, дами и деца са били използвани като движеща мощ за промишлен прогрес и увеличение на благосъстоянията.
Първи май слага и един въпрос, който от време на време търси отговорите си - и тогава, през 1886 година в Чикаго, и в този момент - дали в името на все по-голям стопански прогрес, на все по-интензивното произвеждане, може да злоупотребява с човешките същества?
Дали употребата е позволена цена
с цел да вървят стопанските системи напред?
Ние, в Стара Европа, в дълъг интервал от време бяхме пожалени от най-грозните извращения на икономическото и индустриалното иго. Профсъюзните придвижвания, социалистическите партии станаха поръчител за правата на трудовите хора. Дали обаче борбата е завършила, дали новата стопанска система не допуска други, доста по-префинени, доста по-различни по природа форми на употреба и съвременно иго?
Днес пред нас, в същата остаряла Европа, в така наречен демократични демокрации, се отварят нови въпроси и те засягат дейните хора на пазара на труда. И с най-голяма мощ стоят пред младите генерации - нашето бъдеще.
Работниците през днешния ден не са тези отпреди 100-150 години. Икономическите процеси през днешния ден са разнообразни. Механизмите, към момента преобладаващи в стопанските системи - либерализмът и безспорната пазарна независимост, мощта на финансовия капитал, последователно влизат в колизия със обществената тъкан на обществото, слагат големи маси от хора в нови зависимости.
Затова датата 1 май е значима -
нужна е нова равносметка и нова посока
Във всички столетия тя е била символен мост сред предишното и бъдещето. Между предишното и бъдещето на индустриалното произвеждане, знак за смяна, и то извоювана смяна, в статута на трудещите се хора - силата, задвижваща стопанската система.
Днес, либерализмът живее в последния стадий на Четвъртата индустриална гражданска война - фокусирана върху дигитализацията на процесите в стопанските системи и финансите и върху потреблението на изкуствен интелект за повишение на продуктивността. Видяхме следствията от нас. Създадоха се анклави от добре платени млади експерти, най-вече в мултинационални компании. Те имат по-добър живот, само че в болшинството си са обхванати от тежка финансова несвобода - статистиката сочи, че хиляди млади експерти, с изключение на голямо работно натоварване, носят голямо кредитно задължение. Те са главните клиенти на банките. Не бих желал да си показва какво ще се случи, в случай че софтуерни и стопански промени доведат до евакуиране на техните работодатели от пазара у нас.
А от другата страна стои разпадът на отмиращи индустриални производства,
оставил след себе си обезлюдени региони
в страната ни и други големи маси от хора без хоризонт за развиване.
На трето място е страната, която до неотдавна буксуваше във безвремие. Сега тя би трябвало бързо да навакса пропуснатото - да приготви нормативна база, да сътвори условия, да създаде нови експерти през просветителната система за пазара на труда, да отбрани отпадащите от него.
Това са въпросите, които вълнуват нас, социалистите, през днешния ден.
Социалната система е единствено едно от решенията и тя, с помощта на нашите старания, е дейно решение за грижа към пенсионерите и изпадналите от пазара на труда. На дневен ред обаче към този момент доста уверено стои въпросът за нейното модернизиране, което би трябвало да дава отговор на и на динамичността на икономическите процеси.
Светът чака края на Индустрия 4.0 и навлизането на Индустрия 5.0. Най-великите стопански мозъци споделят, че тя ще бъде съсредоточена върху човешкия фактор и върху индивида като център на индустриалния развой. Според новата парадигма технологиите би трябвало да бъдат в интерес на индивида, а той интензивно да си сътрудничи с машините.
Промяната в парадигмата изисква цялостна смяна и в мисленето и концепцията на държавно равнище във връзка с работната ръка. Ако до момента на служащия се гледаше като на разход, в Индустрия 5.0
индивидът към този момент е инвестиция
която разрешава както на него, по този начин и на стопанската система да се развиват. Това значи сериозен фокус върху възобновяване на знанията, уменията, в това число и на здравния статус на служащия.
И тук ние, социалистите, виждаме ролята на страната. Тя е иноваторът, тя е рационалният сътрудник на бизнеса, тя би трябвало да заложи бъдещето посредством просветителната система, тя е реформаторът на обществената и здравната системи, която в действителност да сложи индивида, полагащ труд, в основата на напъните си.
И това е една от главните тематики на Българска социалистическа партия през днешния ден. Ние, социалистите, би трябвало да сме флагман на тази промяна. Това е и една от аргументите да участваме в ръководството. Задачата ни е да работим „ тук и в този момент “ с държавни вложения за обучение, опазване на здравето, със закони, облекчаващи финансовия терор и ценовата преса над българските семейства. Но по едно и също време да задвижим стратегическата посока, която да подсигурява такава икономическа промяна, която в действителност да сложи благосъстоянието на служащия в центъра на стопанската система.
Правителството, в което работим и ние през днешния ден, има упоритостта да избави голяма част от средствата по Плана за възобновяване и резистентност, а това значи нови високотехнологични производства и нови работни места за готови хора. Нашата роля е да подготвим и обществената, и просветителната система да основат тези експерти. Има и по-далечна вероятност - Европа приказва за реиндустриализация. България, посредством държавни механизми за поощряване на вложенията, промяна в бизнессредата би трябвало да се приготви за своята реиндустриализация. Ролята на Българска социалистическа партия в този развой е да
подсигурява интереса на трудещите се
посредством такава нормативна и законодателна рамка, която да сложи тяхното благоденствие в основата на новата стопанска система. Тази вероятност е наша - на това потомство леви политици, макар че ние няма да се възползваме от нея. Но нашата цел е да реализираме такава смяна, от която да са спокойни, постоянни и щастливи нашите деца.
Това е и нашият отговор на въпросите, които слага през днешния ден 1 май. И отговорът е - не, ние като социалисти, няма да позволим облагата да е водеща пред благосъстоянието на работещите, няма да допуснем безконтролна демократична независимост на новите стопански водачи, които могат да злоупотребят с опциите на изкуствения разсъдък, няма да позволим мощта на финансови колоси, боравещи с нови принадлежности, да заробят хората на труда.
Реч на ръководителя на Народно събрание на Българска социалистическа партия, произнесена на митинга на 1 май
Първи май слага и един въпрос, който от време на време търси отговорите си - и тогава, през 1886 година в Чикаго, и в този момент - дали в името на все по-голям стопански прогрес, на все по-интензивното произвеждане, може да злоупотребява с човешките същества?
Дали употребата е позволена цена
с цел да вървят стопанските системи напред?
Ние, в Стара Европа, в дълъг интервал от време бяхме пожалени от най-грозните извращения на икономическото и индустриалното иго. Профсъюзните придвижвания, социалистическите партии станаха поръчител за правата на трудовите хора. Дали обаче борбата е завършила, дали новата стопанска система не допуска други, доста по-префинени, доста по-различни по природа форми на употреба и съвременно иго?
Днес пред нас, в същата остаряла Европа, в така наречен демократични демокрации, се отварят нови въпроси и те засягат дейните хора на пазара на труда. И с най-голяма мощ стоят пред младите генерации - нашето бъдеще.
Работниците през днешния ден не са тези отпреди 100-150 години. Икономическите процеси през днешния ден са разнообразни. Механизмите, към момента преобладаващи в стопанските системи - либерализмът и безспорната пазарна независимост, мощта на финансовия капитал, последователно влизат в колизия със обществената тъкан на обществото, слагат големи маси от хора в нови зависимости.
Затова датата 1 май е значима -
нужна е нова равносметка и нова посока
Във всички столетия тя е била символен мост сред предишното и бъдещето. Между предишното и бъдещето на индустриалното произвеждане, знак за смяна, и то извоювана смяна, в статута на трудещите се хора - силата, задвижваща стопанската система.
Днес, либерализмът живее в последния стадий на Четвъртата индустриална гражданска война - фокусирана върху дигитализацията на процесите в стопанските системи и финансите и върху потреблението на изкуствен интелект за повишение на продуктивността. Видяхме следствията от нас. Създадоха се анклави от добре платени млади експерти, най-вече в мултинационални компании. Те имат по-добър живот, само че в болшинството си са обхванати от тежка финансова несвобода - статистиката сочи, че хиляди млади експерти, с изключение на голямо работно натоварване, носят голямо кредитно задължение. Те са главните клиенти на банките. Не бих желал да си показва какво ще се случи, в случай че софтуерни и стопански промени доведат до евакуиране на техните работодатели от пазара у нас.
А от другата страна стои разпадът на отмиращи индустриални производства,
оставил след себе си обезлюдени региони
в страната ни и други големи маси от хора без хоризонт за развиване.
На трето място е страната, която до неотдавна буксуваше във безвремие. Сега тя би трябвало бързо да навакса пропуснатото - да приготви нормативна база, да сътвори условия, да създаде нови експерти през просветителната система за пазара на труда, да отбрани отпадащите от него.
Това са въпросите, които вълнуват нас, социалистите, през днешния ден.
Социалната система е единствено едно от решенията и тя, с помощта на нашите старания, е дейно решение за грижа към пенсионерите и изпадналите от пазара на труда. На дневен ред обаче към този момент доста уверено стои въпросът за нейното модернизиране, което би трябвало да дава отговор на и на динамичността на икономическите процеси.
Светът чака края на Индустрия 4.0 и навлизането на Индустрия 5.0. Най-великите стопански мозъци споделят, че тя ще бъде съсредоточена върху човешкия фактор и върху индивида като център на индустриалния развой. Според новата парадигма технологиите би трябвало да бъдат в интерес на индивида, а той интензивно да си сътрудничи с машините.
Промяната в парадигмата изисква цялостна смяна и в мисленето и концепцията на държавно равнище във връзка с работната ръка. Ако до момента на служащия се гледаше като на разход, в Индустрия 5.0
индивидът към този момент е инвестиция
която разрешава както на него, по този начин и на стопанската система да се развиват. Това значи сериозен фокус върху възобновяване на знанията, уменията, в това число и на здравния статус на служащия.
И тук ние, социалистите, виждаме ролята на страната. Тя е иноваторът, тя е рационалният сътрудник на бизнеса, тя би трябвало да заложи бъдещето посредством просветителната система, тя е реформаторът на обществената и здравната системи, която в действителност да сложи индивида, полагащ труд, в основата на напъните си.
И това е една от главните тематики на Българска социалистическа партия през днешния ден. Ние, социалистите, би трябвало да сме флагман на тази промяна. Това е и една от аргументите да участваме в ръководството. Задачата ни е да работим „ тук и в този момент “ с държавни вложения за обучение, опазване на здравето, със закони, облекчаващи финансовия терор и ценовата преса над българските семейства. Но по едно и също време да задвижим стратегическата посока, която да подсигурява такава икономическа промяна, която в действителност да сложи благосъстоянието на служащия в центъра на стопанската система.
Правителството, в което работим и ние през днешния ден, има упоритостта да избави голяма част от средствата по Плана за възобновяване и резистентност, а това значи нови високотехнологични производства и нови работни места за готови хора. Нашата роля е да подготвим и обществената, и просветителната система да основат тези експерти. Има и по-далечна вероятност - Европа приказва за реиндустриализация. България, посредством държавни механизми за поощряване на вложенията, промяна в бизнессредата би трябвало да се приготви за своята реиндустриализация. Ролята на Българска социалистическа партия в този развой е да
подсигурява интереса на трудещите се
посредством такава нормативна и законодателна рамка, която да сложи тяхното благоденствие в основата на новата стопанска система. Тази вероятност е наша - на това потомство леви политици, макар че ние няма да се възползваме от нея. Но нашата цел е да реализираме такава смяна, от която да са спокойни, постоянни и щастливи нашите деца.
Това е и нашият отговор на въпросите, които слага през днешния ден 1 май. И отговорът е - не, ние като социалисти, няма да позволим облагата да е водеща пред благосъстоянието на работещите, няма да допуснем безконтролна демократична независимост на новите стопански водачи, които могат да злоупотребят с опциите на изкуствения разсъдък, няма да позволим мощта на финансови колоси, боравещи с нови принадлежности, да заробят хората на труда.
Реч на ръководителя на Народно събрание на Българска социалистическа партия, произнесена на митинга на 1 май
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ