На Черешова задушница Господ прибира душите
Днес е Черешова задушица! Почита се паметта на всички умряли православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е умишлен възпоменателен ден.
След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни умряли.
На Задушница църковните камбани бият траурно поради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молебствия за умрелите. Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.
Палят се свещи и кандила, слагат се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в черква, и на гробищата.
Меси се самун, който се разчупва и се раздава. Задушницата се назовава в България Черешова, тъй като това е най-популярният плод през този интервал от годината. Черешите нормално се прибавят към поменателните трапези.
В Българския църковен календар има три огромни Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.
Българите тачат паметта на своите покойници от безконечни времена. Нашите предшественици, траки, славяни и прабългари, са почитали своите мъртъвци. Тези ритуали и
Според националното поверие на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до личния си гроб. Поради това техните живи родственици им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за насищане на душите на умрелите близки.
