Празнуваме 24 май - Ден на българската азбука, просвета и култура
Днес е 24 май - публично Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Един от най-важните български празници, той се чества под една или друга форма към този момент над 170 години, а е формален празник на Република България от 1990 година
В столицата и доста други градове през днешния ден ще има шествия във връзка празника. В София то стартира от площад " Независимост " в 10,30 ч и ще приключи пред паметника на Светите братя в 11 ч, когато стартира формалната част на събитието.
Тази година химнът на празника - " Върви, народе възродени " на Стоян Михайловски, с музика на Панайот Пипков, има своя годишнина - 130 години от написването си. Столична община провежда по този мотив изпяване в целокупност (всички 14 куплета) от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения.
Шествия ще има и във Варна, Пловдив, Ловеч, Русе, Бургас, Стара Загора и други огромни и дребни градове в страната.
Празникът и неговата история
За първи път празникът се празнува на 11 май 1851 година, проведен от Найден Геров в Пловдив, когато е църковният празник на Светите братя.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители обаче става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година, единствено година след гибелта на Методий. Солунските братя, както стават известни в историографията, са чествани за две свои основни достижения - основаването на глаголицата и превода на Библията на старобългарски език.
Кирил и Методий са почитани и от доста други за разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации.
Историческите разногласия за произхода им не престават, въпреки да няма доста данни, които да сочат за техни български корени. Може би по-впечатляващо е, че двама гръцки богослови, полиглоти и измежду най-образованите хора за времето си вземат решение, че е задача на живота им да основат книжовност и да разпространят измежду славянските нации християнството. В ранното Средновековие писмеността и книгите не са били просто способ за предаване на информация, а съвсем вълшебен или даже божествени принадлежности за опазване на мисълта и разсъдъка.
След 1989 година редица български учени, историци, общественици, културни дейци и политици слагат въпроса за превръщането на 24 май в Национален празник вместо 3 март, обосновавайки се с довода, че Българската книжовност е най - значимото, сполучливо и трайно дело в хилядолетната история на България. Денят става формален празник, въпреки и не Национален.
Наскоро той бе преименуван след решение на Народното събрание, по самодейност на Вътрешна македонска революционна организация, от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " на актуалното " Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност ".
Българската писменост, която употребяваме през днешния ден, кирилицата, в действителност е дело на българските възпитаници на Кирил и Методий в Преславската книжовна школа. Тя е банален, само че и допълнен вид на глаголицата, дело на Кирил.
Един от най-важните български празници, той се чества под една или друга форма към този момент над 170 години, а е формален празник на Република България от 1990 година
В столицата и доста други градове през днешния ден ще има шествия във връзка празника. В София то стартира от площад " Независимост " в 10,30 ч и ще приключи пред паметника на Светите братя в 11 ч, когато стартира формалната част на събитието.
Тази година химнът на празника - " Върви, народе възродени " на Стоян Михайловски, с музика на Панайот Пипков, има своя годишнина - 130 години от написването си. Столична община провежда по този мотив изпяване в целокупност (всички 14 куплета) от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения.
Шествия ще има и във Варна, Пловдив, Ловеч, Русе, Бургас, Стара Загора и други огромни и дребни градове в страната.
Празникът и неговата история
За първи път празникът се празнува на 11 май 1851 година, проведен от Найден Геров в Пловдив, когато е църковният празник на Светите братя.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители обаче става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година, единствено година след гибелта на Методий. Солунските братя, както стават известни в историографията, са чествани за две свои основни достижения - основаването на глаголицата и превода на Библията на старобългарски език.
Кирил и Методий са почитани и от доста други за разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации.
Историческите разногласия за произхода им не престават, въпреки да няма доста данни, които да сочат за техни български корени. Може би по-впечатляващо е, че двама гръцки богослови, полиглоти и измежду най-образованите хора за времето си вземат решение, че е задача на живота им да основат книжовност и да разпространят измежду славянските нации християнството. В ранното Средновековие писмеността и книгите не са били просто способ за предаване на информация, а съвсем вълшебен или даже божествени принадлежности за опазване на мисълта и разсъдъка.
След 1989 година редица български учени, историци, общественици, културни дейци и политици слагат въпроса за превръщането на 24 май в Национален празник вместо 3 март, обосновавайки се с довода, че Българската книжовност е най - значимото, сполучливо и трайно дело в хилядолетната история на България. Денят става формален празник, въпреки и не Национален.
Наскоро той бе преименуван след решение на Народното събрание, по самодейност на Вътрешна македонска революционна организация, от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " на актуалното " Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност ".
Българската писменост, която употребяваме през днешния ден, кирилицата, в действителност е дело на българските възпитаници на Кирил и Методий в Преславската книжовна школа. Тя е банален, само че и допълнен вид на глаголицата, дело на Кирил.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ