Сто дни през пролетта на 2022 г.: Прокси война и прокси мир
Днес е 100-ият ден от Специалната военна интервенция в Украйна (СВО), която към този момент публично се назовава война на Русия със Запада, единствено прокси война, война с делегирани пълномощия или, както неотдавна се изрази Дмитрий Медведев, „ война посредством прокурист ”
Всички войни са сходни една на друга, само че никоя не повтаря другата. В последна сметка всички те са разнообразни. Операциите в Грузия, Сирия и Украйна са осъществени от една и съща войска (последните две са по-добре оборудвани технически), само че схемата им е изцяло друга.
Размерът на включените средства, времевата рамка, рисковете, евентуалният резултат не могат да се съпоставят. Залозите са се нараснали доста с течение на времето. В Грузия Русия, при положение на загуба, рискува единствено престижа си в Кавказ (включително съветските територии на Северен Кавказ), неуспехът на сирийската интервенция би отслабила световните позиции на Москва. Е, в тази ситуация с Украйна, Русия се бори за съществуването си.
И няма значение дали самата Украйна ще оцелее. Украинската страна може да бъде изцяло унищожена и надеждно унищожена, само че самата Русия ще бъде с нанесени рани, несъвместими с живота. Западът (предимно САЩ) работи за подобен резултат. Може да е останало нещо от Украйна, до момента в който Русия ще излезе победител от борбата. Тази алтернатива беше призната при започване на специфичната интервенция, в тези няколко дни, когато тя към момента беше специфична интервенция, а не „ война посредством прокурист “.
На този стадий, поради броя и капацитета на участващите страни, никой не може да каже тъкмо къде, по кое време и по какъв начин ще приключат военните дейности. Америка се пробва да удължи спора, да разшири фронта на участващите страни, да усили дълбочината му и да усили общото напрежение.
На един от идващите стадии Вашингтон би трябвало да влезе във формата на спор, при който ресурсите, изразходвани от Русия на дневна база (ако не в безусловно изражение, само че най-малко в проценти), ще надвишават ресурсите, употребявани от Запада, и ще се опита да поддържа този формат допустимо най-дълго.
Съединените щати се надяват, че в този случай изчерпването на Русия ще настъпи преди икономическата и обществена злополука, породена от рецесията с на глобите, да принуди Запада да приключи войната. Русия не изключва, че в един миг Западът ще успее да доближи позициите, избрани от Съединени американски щати. Кремъл в този сюжет няма да се откаже или да капитулира. Москва предизвестява, че ще отвърне с „ удар в центъра за взимане на решения “. Тоест, тя още веднъж внезапно ще увеличи залозите, като предложи на Съединени американски щати и НАТО да изберат сред нуклеарна война и компромисен мир.
През 1938 година бъдещият фелдмаршал на Хитлер Вилхелм декор Лейб написва великото произведение " Отбраната ", което е издадена публично от немския Генерален щаб, а британците го превеждат на британски и издават вкъщи. По-ранните му писания, отдадени на защитата, са преведени на съветски и през 1936 година са употребявани при правенето на полевия правилник на Червената войска. Като цяло през тридесетте години декор Лейб беше приет експерт по отбраната.
Лийб, следвайки Клаузевиц, счита защитата за най-висшата форма на военното изкуство, като акцентира концепцията: „ Задачата на защитата е да се съпротивляваш, задачата на офанзивата е да победиш. Винаги е по-лесно да се съпротивляваш, в сравнение с да спечелиш. "
Русия има парадоксална обстановка в актуалната война. От една страна, тя просто би трябвало да се съпротивлява, да изчака, до момента в който Западът се изчерпи и е подготвен да запише световното си проваляне. Тоест би трябвало да заема стратегическа защита.
От друга страна, при настоящето нареждане на световните сили, с цел да се опълчи политически, Русия би трябвало да организира стратегическа военна атака с неразбираема цел. Москва не знае и не може да знае (защото никой не знае) дали ще бъде допустимо да се постави завършек на войната най-малко на западната граница на Украйна или дали Съединени американски щати ще съумеят да привлекат най-малко част от източноевропейските си съдружници от НАТО в спора.
Оттук и правилото на спестовност на силите, подложен от съветското управление като основа на военните и политически акции. Неизползваните политически, стопански, финансови, дипломатически, военно-технически и, несъмнено, демографски запаси – всичко, което съчетаваме във вместителния термин „ запаси “, са аргументът на Русия в световната борба.
Освен това Русия е принудена да вземе поради заплахата както от постепенно хлъзгане, по този начин и от бърз срив в нуклеарен спор. Има сили на Запад, които са подготвени да рискуват с нуклеарен шантаж до първия тактически удар.
И тогава неприятната поредност от неизбежни стъпки диктува или нечия (този, който не се осмели да усили в допълнение ставките) капитулация, или бързо води до пълномащабна (с потребление на всички налични оръжия) замяна на стратегически нуклеарни удари.
Това изисква, от една страна, деликатна дипломатическа работа и осведомителна политика, които обаче стават все по-строги с всяка последваща стъпка, и, въпреки това, подготвеност, в случай че е належащо, за нанасяне на предпазен показателен удар, който ще покаже безапелационно пред Запада готовността на Москва за пределното нарастване на залозите и надлежно, безсмислеността от по-нататъшно повишаване на напрежението.
Русия се нуждае от мир, тъй като в кротичък формат тя печели от Съединени американски щати бъдещето не по-малко надеждно, в сравнение с във военния, освен това без да рискува човешката цивилизация. На всеки стадий от войната, в това число тези, които са били приключени преди СВО и тези, които може да дойдат след СВО, Русия е предложила и ще предлага да подписа компромисни съглашения.
Западът непрестанно отхвърляше компромиса, непрекъснато вдигаше залозите и непрекъснато губеше. В резултат на отслабването на Запада в хода на неговите провали, изискванията за компромисен мир, препоръчан от Русия, станаха по-строги.
Ясно е да вземем за пример, че загубите на самата Украйна преди СЗО и сега са разнообразни загуби. Към днешна дата те са се нараснали доста. Ако СВО продължи още няколко месеца, тогава с най-висока степен на възможност Украйна ще престане да съществува доста по-рано от края на прокси войната на Запада против Русия. Вярно е, че в случай че в един миг Западът реши да влезе персонално във войната, всичко за всички може да завърши бързо и по едно и също време.
До стотния ден от спецоперацията цялата тази цялост от вероятности и рискове се осъзнава и в Европа. Поне „ старите членки на Европейски Съюз “ са осъзнали – страни с богата история на самостоятелна външна политика, които въпреки и принудени от волята на своите елити да се движат по пътя на американската политика, само че (поне на равнище на консервативната част на елитите) са в положение рационално да оценят последствията както от тази политика, по този начин и от личната си угодливост.
В резултат на това сега имаме демонтирана Украйна, която се поддържа единствено от външни подпори, които могат да бъдат отстранени когато и да е, тъй като разноските за подпиране и „ поцинковане “ на този политически мъртвец от дълго време надвишават всички евентуални бонуси от неговия псевдоживот.
Европейският съюз е в полуразглобено положение, раздран сред традицията да върви с американците до края, която се поддържа от част от елитите на властта, и нуждата да поемат отговорност за личната си орис, която се застъпва от дясната, традиционалистка част от елитите. Русия се стегна и е подготвена да отиде до края. От друга страна, Съединени американски щати са подготвени да се бият до последния европеец.
Като цяло до стотния ден от специфичната интервенция успеха в Украйна към този момент е извоювана (независимо какво ще бъде записано в съглашението, което формализира мира и с кого ще бъде сключено), а що се отнася до успеха в прокси войната, може да завърши с края на съпротивата на Украйна, само че може да продължи по-нататък и да се простре и оттатък актуалните формати. Зависи от това какъв брой безочливост имат Съединени американски щати, а източноевропейските им съдружници - безумство.
Днес за всеки безпристрастен човек е явно, че в Донбас и Украйна съветската войска се бори за бъдещето на човечеството. За това, човечеството изобщода има бъдеще.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Всички войни са сходни една на друга, само че никоя не повтаря другата. В последна сметка всички те са разнообразни. Операциите в Грузия, Сирия и Украйна са осъществени от една и съща войска (последните две са по-добре оборудвани технически), само че схемата им е изцяло друга.
Размерът на включените средства, времевата рамка, рисковете, евентуалният резултат не могат да се съпоставят. Залозите са се нараснали доста с течение на времето. В Грузия Русия, при положение на загуба, рискува единствено престижа си в Кавказ (включително съветските територии на Северен Кавказ), неуспехът на сирийската интервенция би отслабила световните позиции на Москва. Е, в тази ситуация с Украйна, Русия се бори за съществуването си.
И няма значение дали самата Украйна ще оцелее. Украинската страна може да бъде изцяло унищожена и надеждно унищожена, само че самата Русия ще бъде с нанесени рани, несъвместими с живота. Западът (предимно САЩ) работи за подобен резултат. Може да е останало нещо от Украйна, до момента в който Русия ще излезе победител от борбата. Тази алтернатива беше призната при започване на специфичната интервенция, в тези няколко дни, когато тя към момента беше специфична интервенция, а не „ война посредством прокурист “.
На този стадий, поради броя и капацитета на участващите страни, никой не може да каже тъкмо къде, по кое време и по какъв начин ще приключат военните дейности. Америка се пробва да удължи спора, да разшири фронта на участващите страни, да усили дълбочината му и да усили общото напрежение.
На един от идващите стадии Вашингтон би трябвало да влезе във формата на спор, при който ресурсите, изразходвани от Русия на дневна база (ако не в безусловно изражение, само че най-малко в проценти), ще надвишават ресурсите, употребявани от Запада, и ще се опита да поддържа този формат допустимо най-дълго.
Съединените щати се надяват, че в този случай изчерпването на Русия ще настъпи преди икономическата и обществена злополука, породена от рецесията с на глобите, да принуди Запада да приключи войната. Русия не изключва, че в един миг Западът ще успее да доближи позициите, избрани от Съединени американски щати. Кремъл в този сюжет няма да се откаже или да капитулира. Москва предизвестява, че ще отвърне с „ удар в центъра за взимане на решения “. Тоест, тя още веднъж внезапно ще увеличи залозите, като предложи на Съединени американски щати и НАТО да изберат сред нуклеарна война и компромисен мир.
През 1938 година бъдещият фелдмаршал на Хитлер Вилхелм декор Лейб написва великото произведение " Отбраната ", което е издадена публично от немския Генерален щаб, а британците го превеждат на британски и издават вкъщи. По-ранните му писания, отдадени на защитата, са преведени на съветски и през 1936 година са употребявани при правенето на полевия правилник на Червената войска. Като цяло през тридесетте години декор Лейб беше приет експерт по отбраната.
Лийб, следвайки Клаузевиц, счита защитата за най-висшата форма на военното изкуство, като акцентира концепцията: „ Задачата на защитата е да се съпротивляваш, задачата на офанзивата е да победиш. Винаги е по-лесно да се съпротивляваш, в сравнение с да спечелиш. "
Русия има парадоксална обстановка в актуалната война. От една страна, тя просто би трябвало да се съпротивлява, да изчака, до момента в който Западът се изчерпи и е подготвен да запише световното си проваляне. Тоест би трябвало да заема стратегическа защита.
От друга страна, при настоящето нареждане на световните сили, с цел да се опълчи политически, Русия би трябвало да организира стратегическа военна атака с неразбираема цел. Москва не знае и не може да знае (защото никой не знае) дали ще бъде допустимо да се постави завършек на войната най-малко на западната граница на Украйна или дали Съединени американски щати ще съумеят да привлекат най-малко част от източноевропейските си съдружници от НАТО в спора.
Оттук и правилото на спестовност на силите, подложен от съветското управление като основа на военните и политически акции. Неизползваните политически, стопански, финансови, дипломатически, военно-технически и, несъмнено, демографски запаси – всичко, което съчетаваме във вместителния термин „ запаси “, са аргументът на Русия в световната борба.
Освен това Русия е принудена да вземе поради заплахата както от постепенно хлъзгане, по този начин и от бърз срив в нуклеарен спор. Има сили на Запад, които са подготвени да рискуват с нуклеарен шантаж до първия тактически удар.
И тогава неприятната поредност от неизбежни стъпки диктува или нечия (този, който не се осмели да усили в допълнение ставките) капитулация, или бързо води до пълномащабна (с потребление на всички налични оръжия) замяна на стратегически нуклеарни удари.
Това изисква, от една страна, деликатна дипломатическа работа и осведомителна политика, които обаче стават все по-строги с всяка последваща стъпка, и, въпреки това, подготвеност, в случай че е належащо, за нанасяне на предпазен показателен удар, който ще покаже безапелационно пред Запада готовността на Москва за пределното нарастване на залозите и надлежно, безсмислеността от по-нататъшно повишаване на напрежението.
Русия се нуждае от мир, тъй като в кротичък формат тя печели от Съединени американски щати бъдещето не по-малко надеждно, в сравнение с във военния, освен това без да рискува човешката цивилизация. На всеки стадий от войната, в това число тези, които са били приключени преди СВО и тези, които може да дойдат след СВО, Русия е предложила и ще предлага да подписа компромисни съглашения.
Западът непрестанно отхвърляше компромиса, непрекъснато вдигаше залозите и непрекъснато губеше. В резултат на отслабването на Запада в хода на неговите провали, изискванията за компромисен мир, препоръчан от Русия, станаха по-строги.
Ясно е да вземем за пример, че загубите на самата Украйна преди СЗО и сега са разнообразни загуби. Към днешна дата те са се нараснали доста. Ако СВО продължи още няколко месеца, тогава с най-висока степен на възможност Украйна ще престане да съществува доста по-рано от края на прокси войната на Запада против Русия. Вярно е, че в случай че в един миг Западът реши да влезе персонално във войната, всичко за всички може да завърши бързо и по едно и също време.
До стотния ден от спецоперацията цялата тази цялост от вероятности и рискове се осъзнава и в Европа. Поне „ старите членки на Европейски Съюз “ са осъзнали – страни с богата история на самостоятелна външна политика, които въпреки и принудени от волята на своите елити да се движат по пътя на американската политика, само че (поне на равнище на консервативната част на елитите) са в положение рационално да оценят последствията както от тази политика, по този начин и от личната си угодливост.
В резултат на това сега имаме демонтирана Украйна, която се поддържа единствено от външни подпори, които могат да бъдат отстранени когато и да е, тъй като разноските за подпиране и „ поцинковане “ на този политически мъртвец от дълго време надвишават всички евентуални бонуси от неговия псевдоживот.
Европейският съюз е в полуразглобено положение, раздран сред традицията да върви с американците до края, която се поддържа от част от елитите на властта, и нуждата да поемат отговорност за личната си орис, която се застъпва от дясната, традиционалистка част от елитите. Русия се стегна и е подготвена да отиде до края. От друга страна, Съединени американски щати са подготвени да се бият до последния европеец.
Като цяло до стотния ден от специфичната интервенция успеха в Украйна към този момент е извоювана (независимо какво ще бъде записано в съглашението, което формализира мира и с кого ще бъде сключено), а що се отнася до успеха в прокси войната, може да завърши с края на съпротивата на Украйна, само че може да продължи по-нататък и да се простре и оттатък актуалните формати. Зависи от това какъв брой безочливост имат Съединени американски щати, а източноевропейските им съдружници - безумство.
Днес за всеки безпристрастен човек е явно, че в Донбас и Украйна съветската войска се бори за бъдещето на човечеството. За това, човечеството изобщода има бъдеще.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ