Йоаким Груев – народният просветител, който беше учител на Васил Левски и Иван Вазов
Днес е 1 ноември - Денят на националните будители и по този мотив TrafficNews реши да ви опише за един от най-големите пловдивски будители - Йоаким Груев . Определено името на Груев е познато на множеството хора, само че не се знае доста неговата активност и какъв брой в действителност е важен.
Прочетете още
Той достойно носи званието будител, тъй като е от хората, които е развил извънредно доста българското обучение, а негови възпитаници са били Васил Левски и Иван Вазов.
Йоаким Груев е роден на 9 септември 1828г. в Копривщица. Баща му е малък търговец, а точно от него той стартира да попива познания, тъй като Груйо Пройчев е обичал да чете книги, които са били закупени от комерсиалните му пътувания.
Той стартира да учи в локалното учебно заведение в Копривщица.
През 1837г. в Копривщица се построява ново учебно заведение и преподавател на Йоаким Груев е Неофит Рилски, който оказва огромно въздействие върху младия Йоаким.
През интервала си в Копривщица Йоаким учи българска и съветска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на татко си е изпратен в гръцкото учебно заведение в Пловдив, с цел да усъвършенства знанията си по гръцки.
Става преподавател и преподава в Копривщица и в Пловдив. В Пловдив преподава в Пловдивското класно българско учебно заведение, което в този момент е Хуманитарната гимназия " Св. Св. Кирил и Методий ". Именно там той е преподавател на Апостола на Свободата Васил Левски и Патриарха на българската литература Иван Вазов. Негови възпитаници са още: Тодор Каблешков, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов, Иван Чорапчиев и други.
През 1858 година предлага да се чества Денят на Кирил и Методий на 24 май като празник на българските възпитаници. Той има съществена заслуга за честването на 24 май - Празникът на българската култура, книжовност и просвета.
Участва в битката за църковна самостоятелност. През 1868 – 1870 година е асистент на пловдивския мютесарифин (окръжен управител). Председател е на градския съвет в Пловдив (1871 – 1872) и османски комисар в Хасково (1875). След основаването на Българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание през 1876 година е задържан, само че обвиняването е отхвърлено.
От 1870 до 1874 година списва „ Летоструй или домакински календар “, издава и поредицата „ Книжици за народа “. Автор е на огромен брой учебници по разнообразни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са необятно публикувани в учебните заведения. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).
След Освобождението е ръководител на правосъдния съвет в Източна Румелия, шеф на просветата (1879 – 1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален шеф.
През 1884 година става постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.
През 1879г. по самодейност на точно на Йоаким Груев е учредена Пловдивската библиотека. Открита е за читатели на 15 септември 1882 година До Съединението през 1885 година библиотеката извършва функционалностите на национална библиотека на Източна Румелия. В момента библиотеката носи името Народна библиотека „ Иван Вазов “.
В днешно време паметта на Йоаким Груев е непокътната по няколко метода. Има село кръстено на неговото име - Йоаким Груево, което се намира в община Стамболийски на 11 км. от Пловдив. В селото има монумент на националния просветник.
През 2011-та година в Пловдив е открит монумент на Йоаким Груев, който се намира до Понеделник пазара. През тази година имаше и предложение площад " Възраждане ", където се намира паметника на просветителя да бъде кръстен на площад " Йоаким Груев ". В Пловдив има и улица кръстена на Йоаким Груев, както и изградена паметната плоча пред къщата на братя Груеви.
На Йоаким Груев е наречена и улица в квартал „ Сухата река “ в София.
Въпреки това е доста срамно, че нито едно българско учебно заведение не е кръстено на Йоаким Груев.
Прочетете още
Той достойно носи званието будител, тъй като е от хората, които е развил извънредно доста българското обучение, а негови възпитаници са били Васил Левски и Иван Вазов.
Йоаким Груев е роден на 9 септември 1828г. в Копривщица. Баща му е малък търговец, а точно от него той стартира да попива познания, тъй като Груйо Пройчев е обичал да чете книги, които са били закупени от комерсиалните му пътувания.
Той стартира да учи в локалното учебно заведение в Копривщица.
През 1837г. в Копривщица се построява ново учебно заведение и преподавател на Йоаким Груев е Неофит Рилски, който оказва огромно въздействие върху младия Йоаким.
През интервала си в Копривщица Йоаким учи българска и съветска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на татко си е изпратен в гръцкото учебно заведение в Пловдив, с цел да усъвършенства знанията си по гръцки.
Става преподавател и преподава в Копривщица и в Пловдив. В Пловдив преподава в Пловдивското класно българско учебно заведение, което в този момент е Хуманитарната гимназия " Св. Св. Кирил и Методий ". Именно там той е преподавател на Апостола на Свободата Васил Левски и Патриарха на българската литература Иван Вазов. Негови възпитаници са още: Тодор Каблешков, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов, Иван Чорапчиев и други.
През 1858 година предлага да се чества Денят на Кирил и Методий на 24 май като празник на българските възпитаници. Той има съществена заслуга за честването на 24 май - Празникът на българската култура, книжовност и просвета.
Участва в битката за църковна самостоятелност. През 1868 – 1870 година е асистент на пловдивския мютесарифин (окръжен управител). Председател е на градския съвет в Пловдив (1871 – 1872) и османски комисар в Хасково (1875). След основаването на Българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание през 1876 година е задържан, само че обвиняването е отхвърлено.
От 1870 до 1874 година списва „ Летоструй или домакински календар “, издава и поредицата „ Книжици за народа “. Автор е на огромен брой учебници по разнообразни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са необятно публикувани в учебните заведения. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).
След Освобождението е ръководител на правосъдния съвет в Източна Румелия, шеф на просветата (1879 – 1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален шеф.
През 1884 година става постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.
През 1879г. по самодейност на точно на Йоаким Груев е учредена Пловдивската библиотека. Открита е за читатели на 15 септември 1882 година До Съединението през 1885 година библиотеката извършва функционалностите на национална библиотека на Източна Румелия. В момента библиотеката носи името Народна библиотека „ Иван Вазов “.
В днешно време паметта на Йоаким Груев е непокътната по няколко метода. Има село кръстено на неговото име - Йоаким Груево, което се намира в община Стамболийски на 11 км. от Пловдив. В селото има монумент на националния просветник.
През 2011-та година в Пловдив е открит монумент на Йоаким Груев, който се намира до Понеделник пазара. През тази година имаше и предложение площад " Възраждане ", където се намира паметника на просветителя да бъде кръстен на площад " Йоаким Груев ". В Пловдив има и улица кръстена на Йоаким Груев, както и изградена паметната плоча пред къщата на братя Груеви.
На Йоаким Груев е наречена и улица в квартал „ Сухата река “ в София.
Въпреки това е доста срамно, че нито едно българско учебно заведение не е кръстено на Йоаким Груев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ