Днес денят е празничен както за малките, така и за

Днес денят е празничен както за дребните, по този начин и за нас, към този момент порасналите деца. Навършват се 100 години от рождението на един от най-забележителните европейски създатели – Джани Родари. С времето се увещавам от ден на ден, че с цел да си същински добър създател, животът ти няма по какъв начин да бъде изцяло благополучен. Важно е да правиш щастливи другите. Загубата на близки и обичани хора постоянно е причина да насочим мисълта си другаде – там, където приказките се трансформират в свят, в който сме положителни, в който разпознаваме любовта като съществена своя истина.

„ Приключенията на Лукчо “, „ Джелсамино в страната на сънищата “, „ Пътешествието на синята стрела “, „ Приказки по телефона “, „ Животни без зоопарк “… Всички тези книжки, написани от Родари и до през днешния ден ни карат да се усмихваме с неподправена носталгия към нашето детство. То в никакъв случай не може да се трансформира минало. То е настояще, към което се връщаме в моменти на тъга и горест.

При Джани Родари истината и измислицата вървят в едно. Иначе нямаше да е приказно словото му. Фантазията е нещо, без което не можем. Мечтите ни вършат същински живи. Надеждата е упованието, че един ден всичко ще се подреди, тъй като в хубавите приказки се случва тъкмо по този начин. Затова се сещам и за едно от най-гениалните стихотворения, които съм чел. То също е на вълшебника Джани Родари:

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

„ Купете! С отстъпка за вас!
Всеки би трябвало вяра да има! “
И на всеки бих давал аз,
колкото би трябвало за трима.

А на тоз, който няма пари
и единствено навън поглежда,
бих му дал, без да заплаща даже,
всичката своя вяра.