Днес бях избран от 51-то Народно събрание за член на

Днес бях определен от 51-то Народно заседание за член на Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска. Тя е деветчленна и е известна като Комисия по досиетата. Изслушването на претендентите се организира през вчерашния ден в Комисията по вътрешен ред и сигурност, а през днешния ден от 09.00 до 15.30 ч. продължи дебатът в пленарната зала и гласуването.За страдание станах очевидец на извънредно невъзпитаното държание на депутати от партия „ Възраждане “ и персонално на нейния ръководител.Благодаря на всички народни представители, които поддържаха кандидатурата ми, препоръчана от ГЕРБ-СДС. Горд съм, че срещу мен гласоподаваха всички депутати от партиите „ Възраждане “, „ МЕЧ “ и „ Величие “. Реагирах на изявлението на депутата Петър Петров, който си разреши да атакува родителите на претендентите. Остро апострофирах Костадин Костадинов, тъй като той се солидаризира с клеветата.Позволи си нахалството да лъже за „ имотното положение “ на починалите ми родители. Тогава не устоях.Това „ положение “ бе такова, че до 1971 година четиричленното ни семейство живеехме в стая и кухня в комунална тристайна квартира в крайния варненски квартал „ Аспарухово “ дружно с още едно тричленно семейство. Това бе „ благосъстоянието “ на моите родители. Те не бяха членове на незаконната комунистическа партия. Телевизор нямахме, а за кола не е било и допустимо да си помислим.В началото на 70-те години ни излезе реда за закупуване на погашение на личен апартамент, в който родителите ми доживяха последните си дни. Това е оставеното ми от тях материално завещание. Народен представител да наскърбява и лъже за родители, е най-голяма подлост. Отвратен съм от държанието на депутатите Петър Петров и Костадин Костадинов.Толкова за днешното парламентарно съвещание.А през вчерашния ден в Комисията по вътрешен ред и сигурност показах своето виждане за работа в Комисията по досиетата. Изтъкнах, чеш изследването на документите на някогашната Държавна сигурност дава опция да се разкрият обстоятелства и условия по отношение на лица и събития, без познаването на които е невероятно да се реализира справедлив разбор и напише справедлива история на интервала от 9 септември 1944 година до 16 юли 1991 г.Това е интервал през който са осъществявани огромни закононарушения против свободата и правата на българските жители. И преди тази ужасна страница да бъде затворена, тя би трябвало да бъде прочетена, осмислена и да доближи до съзнанието на младото потомство.В своята активност Комисията би трябвало да продължи да се управлява, както от българския закон признат през 2006 година, по този начин и от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 година по отношение на европейската съвест и тоталитаризма, в която се показва убеждението, че крайната цел на разкриването и оценката на закононарушенията на комунистическите режими е националното помиряване. Но то може да се реализира с вдишване на отговорност, с молба за амнистия и с поощряване на моралното възобновление.Аз ще остоявам разбирането си за по-голяма гласност в работата на Комисията, за включване на истините, до които тя доближава посредством документи, в просветителната система. Само тогава е допустимо да се случи моралното възобновление.Убеден съм, че моят теоретичен, политически и дипломатически опит ще бъде от изгода на всички членове на Комисията. Защото е правилно, че за предишното би трябвало да се съди на основата на документите. Но също по този начин, не е без значение познанието от персонално претърпяното.Споделям концепцията за последователното трансформиране на Комисията в Институт за национална памет, какъвто съм предложил да се сътвори още преди 30 години. Това ще разреши да се организира просветителна активност и да се построяват в България „ места на паметта “. Дадох образци със страни като Полша, Латвия, Литва и Естония.В Латвия, да вземем за пример, има 539 места на паметта за жертвите на руския комунистически режим. Във Вилнюс, столицата на Литва, има Музей на жертвите на руския геноцид. Във всички някогашни комунистически страни господства съзнанието, че паметта за осъществените от комунистическите режими закононарушения би трябвало да се поддържа будна, с цел да не се върне кошмарът на това време.Като книжовен историк съм употребил в свои научни писания, книги и други изявления, документи от до момента издадените от Комисията сборници. Запознавал съм се и персонално с документи от нейния архивен фонд.Хабилитационният ми труд, с който бях одобрен за доцент в Института за литература при Българска академия на науките – монография за живота и творчеството на видния наш академик германист проф. доктор Константин Гълъбов, съдържа доста такива документи. В избран интервал работих и като началник на теоретичен план взаимно с учени от Македонската академия на науките и изкуствата.В архива на тази академия съумях да открия укривани повече от 70 години документи, които ми помогнаха да потвърдя българското национално съзнание на македонския стихотворец Александър Караманов и да върна неговото творчество на народа и литературата, на които то принадлежи – българският народ и литература. Изцяло на документална основа, скривана от българските жители по време комунистическия режим, е построена и известната ми книга „ Патриотични уроци “ (2018), против която преди време свиреп писък надигнаха псевдопатриотите от „ Възраждане “.Своята работа в Комисията виждам и като опция да се изследва държанието на тези представители на културната ни и научна интелигенция, които са били част от апарата на сътрудниците на Държавна сигурност и в това си качество са оказвали въздействие върху образуването на публичното мнение. На основата на техни донесения са били следени и репресирани почтени българи. Дадох съответни образци.Намирам за належащо и предвид на обективния прочит на историята на демократичния ни преход след 1990 година, да се промени текстът в закона, който не разрешава да се разкрива информацията за умряли лица – сътрудници или сътрудници на Държавна сигурност.Ако националните ни представители осъществят тази смяна, то ще бъдат осветлени по-цялостно значими събития и това е належащо за задачите на обективния исторически прочит на времето на демокрацията, което бе „ наше “, само че и не напълно. Защото през целия либерален преход съществуваха съмнения, че избрани лица в политиката и медиите работят под въздействие на скрита от обществеността информация за тяхното житие-битие. Убеждението ми е, че в познанието ни за този наш преход не би трябвало да има тъмни места.Изключително значим е и казусът за неосъществената у нас лустрация. Тук единствено ще напомня, че за нея съм се застъпвал още преди 30 години, като се позовавах на полския опит.Като дълголетен редактор на разнообразни издания бих съдействал и на издателската политика на Комисията. А като някогашен член на Европейския парламент ще упорствам в обособен алманах да бъде осветлено отношението на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия към демократичните страни от Европейски Съюз.Трябва да знаем, какво е вършено против страни, с които през днешния ден сме в едно семейство. През 2022 година организирахме в Европарламента с сътрудника ми от ГЕРБ Асим Адемов конференция на тематика: „ Дезинформация и агитация против Европейски Съюз (Ролята на фрагментите на някогашните комунистически секрети служби) “. Успяхме да притеглим за докладчици евродепутати от някогашните комунистически страни. Един от тях бе сегашният еврокомисар по защитата Андрюс Кубилюс, някогашен министър председател на Литва.За първи път в Европейския парламент с присъединяване и на български учени, бе подложен настоящият у нас въпрос за внезапното активизиране на фрагментите на някогашните комунистически секрети служби след началото на военната експанзия на Руската федерация против Украйна. На конференцията изнесох отчет.Още един път благодаря на народните представители, които ми гласоподаваха доверие да работя по проблеми, чието цялостно разрешаване ще бъде от изгода за демокрацията ни и за всички жители. И ще ни отдалечава от гибелните практики на комунистическото минало и неговите „ герои “, които обособени политици и партии, се пробват да възраждат в наши дни.