Тереза Мей, която не успя да овладее Великобритания по пътя към брекзит
Днес английският министър председател Тереза Мей афишира оставката си като водач на Консервативната партия. Обявеното със сълзи на очи отдръпване от преди две седмици евентуално беше най-чаканият политически акт на годината, откакто в продължение на месеци тя не можеше да се преброи дори със личната си партия за детайлите към договорката за брекзит.
Днес оставката наподобява разумна, а бъдещето - неразбираемо. В началото на пътя на Тереза Мей към властта (и надалеч от нея) обаче нещата бяха доста по-различни.
Какво се случи?
Още преди 9 година поради растящия евроскептицизъм в ръководещата консервативна партия на Англия, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън даде обещание участието на кралството в Европейски Съюз да бъде преразгледано. През 2013 година Камерън се закани, че в случай че неговата партия завоюва болшинството на парламентарните избори две години по-късно, ще бъде иницииран референдум, който да дефинира бъдещето на страната и външните и връзки с Брюксел.
Исканията на Лондон бяха егоистични. Британците пожелаха стягане на контрола върху емигранти от Европейски Съюз, по-освободен пазар, понижаване на бюрокрацията, опция страните членки да постановат несъгласие на европейски закони, както и Европейският съд за правата на индивида да упражнява по-малко надзор върху английската полиция и съд.
Започва конкуренцията за поста на Тереза Мей Новото държавно управление би трябвало да е ясно в края на юли, а до тогава Мей ще извършва функционалностите на министър председател
В навечерието на референдума се развихри популистка и дезинформационна акция без аналог в историята на западните страни. Така по-бедните и слабообразовани британци бяха уверени, че милиарди лири вълшебен ще влязат в стопанската система след излизането от Европейски Съюз, а страната ще се трансформира в " галено дете " на безусловно всички огромни търговски сътрудници.
„ Трябва ли Обединеното Кралство да остане член на Европейския Съюз или да го напусне?”
На 23 юни 2016 година този въпрос изпрати Англия по нов, ненапълно незнаен политически път, прочут на необятната публика като „ брекзит”. Над 17 млн. (51,89% от гласовете) британци гласоподаваха Албиона да напусне Европейски Съюз. Предизвикалият цялата каша Камерън побърза да подаде оставка, като по този начин се трансформира в първата политическа жертва на брезкит.
За да изведе страната от хаоса, за министър-председател бе определена министърката на вътрешните работи Тереза Мей. През март 2017 година тя задейства т.н „ Член 50”, който касае присъединяване на Обединеното Кралство в Европейски Съюз.
Месец по-късно Мей свика предварителни парламентарни избори, с цел да заздрави и потвърди позициите си в Народното събрание. Консервативната партия още веднъж завоюва, само че се наложи да се коалира с екстремистите от северноирландската Демократична юнионистка партия.
През траялите повече от 2 години договаряния с Брюксел, държавното управление на Мей претърпя голям брой министерски оставки, които в допълнение ускориха недоверието към нея.
Оставка през сълзи: Премиерът Тереза Мей се отдръпва през юни (ОБЗОР) Тя завещава надълбоко разграничена страна и мъртъв политически хайлайф, без ясна концепция по кое време и дали Англия ще напусне Европейски Съюз
Освиркванията
За две години Мей неведнъж не успяваше да убеди в правотата си своите съпартийци и опозицията в лицето на лейбъристката партия на Джеръми Корбин (и то в случай, че самичък той прекомерно едва крие поддръжката си за излизане от Европейски Съюз и по този начин провокира кавги в политическата мощ - б.р.). Това го потвърдиха двата вота на съмнение към нея, както и позорното отменяне на „ черновата” за овакантяване през януари тази година.
Парламентът я освиркваше, а Мей изглеждаше все по-неспокойна.
Случващото се в страната донесе и доста въпросителни от страните членки, които като че ли бяха в незнание какво желаят британците. Ту щеше да има т.н „ мек брекзит” (с дълъг временен интервал и опазване на доста от сегашните положения - б.р.), ту „ корав брекзит” (напускане без договорка с всички следващи визи, мита и сходни - б.р.), а отнякъде се появи и опцията за втори референдум. На фона на всичко участваха и политическите „ лешояди” като Борис Джонсън (напуснал рано нейния лагер, с цел да преследва личните си политически цели-б.р.) и Найджъл Фараж (най-деен участник в популистката акция преди референдума - б.р.).
https://btvnovinite.bg/svetut/tereza-mej-poema-posta-ministar-predsedatel-na-velikobritanija
Един против всички
Англия стартира да си навлича недоволството на останалите страни в Европейски Съюз поради невъзможността на консерваторите да управляват обстановката към брекзит, както и всички останали неясноти по излизането като казуса с границата на Северна Ирландия и оставането в профсъюза.
Пореден компромис от Брюксел. Видимото отвращение на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да се „ натоварва” с брекзит даде на Лондон пролонгация, с цел да си подреди вярно мислите.
Със сълзи на очите и гордо вдигната глава, на 24 май Тереза Мей разгласи, че престава да е водач на Консервативната партия. Ще престане и да бъде министър-председател незабавно щом партията избере заместител, който да продължи нейното дело. Мей даде всичко от себе си и опита да бъде „ Спасител” на британците.
Доказателство за това са и очевидно посивелите ѝ коси, в съпоставяне преди 3 години.
Кой ще я наследи и какъв курс ще поеме Англия по пътя отвън (или пък назад към) Европейския съюз - ще се разбере през идващите седмици.
Днес оставката наподобява разумна, а бъдещето - неразбираемо. В началото на пътя на Тереза Мей към властта (и надалеч от нея) обаче нещата бяха доста по-различни.
Какво се случи?
Още преди 9 година поради растящия евроскептицизъм в ръководещата консервативна партия на Англия, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън даде обещание участието на кралството в Европейски Съюз да бъде преразгледано. През 2013 година Камерън се закани, че в случай че неговата партия завоюва болшинството на парламентарните избори две години по-късно, ще бъде иницииран референдум, който да дефинира бъдещето на страната и външните и връзки с Брюксел.
Исканията на Лондон бяха егоистични. Британците пожелаха стягане на контрола върху емигранти от Европейски Съюз, по-освободен пазар, понижаване на бюрокрацията, опция страните членки да постановат несъгласие на европейски закони, както и Европейският съд за правата на индивида да упражнява по-малко надзор върху английската полиция и съд.
Започва конкуренцията за поста на Тереза Мей Новото държавно управление би трябвало да е ясно в края на юли, а до тогава Мей ще извършва функционалностите на министър председател
В навечерието на референдума се развихри популистка и дезинформационна акция без аналог в историята на западните страни. Така по-бедните и слабообразовани британци бяха уверени, че милиарди лири вълшебен ще влязат в стопанската система след излизането от Европейски Съюз, а страната ще се трансформира в " галено дете " на безусловно всички огромни търговски сътрудници.
„ Трябва ли Обединеното Кралство да остане член на Европейския Съюз или да го напусне?”
На 23 юни 2016 година този въпрос изпрати Англия по нов, ненапълно незнаен политически път, прочут на необятната публика като „ брекзит”. Над 17 млн. (51,89% от гласовете) британци гласоподаваха Албиона да напусне Европейски Съюз. Предизвикалият цялата каша Камерън побърза да подаде оставка, като по този начин се трансформира в първата политическа жертва на брезкит.
За да изведе страната от хаоса, за министър-председател бе определена министърката на вътрешните работи Тереза Мей. През март 2017 година тя задейства т.н „ Член 50”, който касае присъединяване на Обединеното Кралство в Европейски Съюз.
Месец по-късно Мей свика предварителни парламентарни избори, с цел да заздрави и потвърди позициите си в Народното събрание. Консервативната партия още веднъж завоюва, само че се наложи да се коалира с екстремистите от северноирландската Демократична юнионистка партия.
През траялите повече от 2 години договаряния с Брюксел, държавното управление на Мей претърпя голям брой министерски оставки, които в допълнение ускориха недоверието към нея.
Оставка през сълзи: Премиерът Тереза Мей се отдръпва през юни (ОБЗОР) Тя завещава надълбоко разграничена страна и мъртъв политически хайлайф, без ясна концепция по кое време и дали Англия ще напусне Европейски Съюз
Освиркванията
За две години Мей неведнъж не успяваше да убеди в правотата си своите съпартийци и опозицията в лицето на лейбъристката партия на Джеръми Корбин (и то в случай, че самичък той прекомерно едва крие поддръжката си за излизане от Европейски Съюз и по този начин провокира кавги в политическата мощ - б.р.). Това го потвърдиха двата вота на съмнение към нея, както и позорното отменяне на „ черновата” за овакантяване през януари тази година.
Парламентът я освиркваше, а Мей изглеждаше все по-неспокойна.
Случващото се в страната донесе и доста въпросителни от страните членки, които като че ли бяха в незнание какво желаят британците. Ту щеше да има т.н „ мек брекзит” (с дълъг временен интервал и опазване на доста от сегашните положения - б.р.), ту „ корав брекзит” (напускане без договорка с всички следващи визи, мита и сходни - б.р.), а отнякъде се появи и опцията за втори референдум. На фона на всичко участваха и политическите „ лешояди” като Борис Джонсън (напуснал рано нейния лагер, с цел да преследва личните си политически цели-б.р.) и Найджъл Фараж (най-деен участник в популистката акция преди референдума - б.р.).
https://btvnovinite.bg/svetut/tereza-mej-poema-posta-ministar-predsedatel-na-velikobritanija
Един против всички
Англия стартира да си навлича недоволството на останалите страни в Европейски Съюз поради невъзможността на консерваторите да управляват обстановката към брекзит, както и всички останали неясноти по излизането като казуса с границата на Северна Ирландия и оставането в профсъюза.
Пореден компромис от Брюксел. Видимото отвращение на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да се „ натоварва” с брекзит даде на Лондон пролонгация, с цел да си подреди вярно мислите.
Със сълзи на очите и гордо вдигната глава, на 24 май Тереза Мей разгласи, че престава да е водач на Консервативната партия. Ще престане и да бъде министър-председател незабавно щом партията избере заместител, който да продължи нейното дело. Мей даде всичко от себе си и опита да бъде „ Спасител” на британците.
Доказателство за това са и очевидно посивелите ѝ коси, в съпоставяне преди 3 години.
Кой ще я наследи и какъв курс ще поеме Англия по пътя отвън (или пък назад към) Европейския съюз - ще се разбере през идващите седмици.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ