Просто го приемете - идеални семейства няма
Днес бракът се преглежда с нараснало внимание от психолозите – в актуалния свят връзките се разрушават елементарно и мнозина мечтаят за идеално семейство - като отбрана от външни неприятни фактори, като финален оазис на стабилността и на спокойствието. Тези фантазии ни карат да се съмняваме в себе си и основават проблеми в връзките ни с околните. Френските специалисти от Psychologies развенчават някои легенди за щастливия брак.
Веднага ви споделяме – към този момент никой не има вяра в идеалното семейство. Но не поради това сме се отказали от онази идея за „ идеално семейство “, която участва в фантазиите ни и която по предписание се отличава радикално от фамилното „ ядро “, в което сме израсли и което построяваме към себе си. Всеки моделира тази концепция съгласно житейския си опит. Именно тя води до желанието да имаме семейство без дефекти, което да ни служи за леговище от външния свят.
„ Идеалът е нужен, той е моторът, който ни оказва помощ да продължаваме напред и да се развиваме “, разяснява Робърт Нойбургер, създател на книгата „ Двойката: мит и терапия “. „ Но бъдете деликатни, в случай че сте вдигнали прекомерно високо летвата, може да зародят компликации “. Представяме ви четирите съществени легенди, които не разрешават на децата да израснат, а на възрастните – да изпълнят дълга си без възприятие за виновност и подозрение.
1. В щастливото семейство постоянно царува взаимно схващане
Никой не подвига кавги, всички са подготвени да изслушат другите, всички недоразумения се избистрят незабавно. Никой не блъска вратите, няма рецесии и стрес.
Признаваме, че тази картинка ни очарова. Защото през днешния ден, в епохата на най-нестабилните връзки и връзки, спорът се възприема като опасност, асоциира се с недоразбиране и недомлъвки, а значи и с вероятен „ гърмеж “ в настрана взети двойки или фамилии. Затова хората се стараят да отбягват всичко, което може да стане причина за противоречие. Ние се пазарим, водим договаряния, отстъпваме – само че не желаеме да се срещнем лице в лице с спора. Това е неприятно, тъй като разногласията опресняват връзките и разрешават на всеки да бъде оценен съгласно ролята и смисъла си. Всеки подтиснат спор поражда скрито принуждение, което най-после води до „ гърмеж “ или до други неприятни последствия.
За множеството родители да общуваш с детето значи да приказваш доста. Твърде доста думи, пояснения, милиони повторения – всичко това води до противоположния резултат, децата стопират да схващат каквото и да е. Спокойната връзка става и невербално, т.е. посредством жестове, безмълвие или просто наличие. В фамилията, както и в двойката, не е наложително да си казвате един на различен безусловно всичко. Родителите претърпяват прочувствената и вербална непосредственост с децата си като доказателство за същинската си съпричастност. Децата от своя страна в такива връзки се усещат като в капан, даже от време на време прибягват до крайни ограничения (например наркотици), изразяващи дълбоката им потребност да се отдалечат от родителя. Конфликтите и разногласията биха им помогнали да получат повече пространство и независимост.
2. Всички се обичат
Тук постоянно царува естетика и почитание – това трансформира дома ви в оазис на спокойствието.
Ние знаем, че възприятията имат амбивалентна природа, да вземем за пример съперничеството е част от любовта, както и раздразнението, гневът или омразата… Ако отречете тази многоликост, ще живеете в какофония със личните си страсти. И още – в фамилията постоянно се сблъскват две противоположни потребности: да бъдете дружно и да сте самостоятелни. Да намериш верния баланс, без да осъждаш себе си и другите, е основополагаща стъпка към независимостта и взаимното почитание.
На взаимния живот постоянно му се приписват качества, които крият огромни опасности. Например, споделя се „ Имам толкоз надарени и сладки деца “, като че ли фамилията е някакъв клуб, основан на роднински връзки. Вие обаче не сте задължени да обичате децата поради достолепията им или поради удоволствието от компанията им, вие имате единствено едно обвързване като родители – да им предадете разпоредбите на живота и най-хубавия сюжет за преживяването му (от възможните).
В последна сметка „ хубавото “ и „ сладко “ дете може да се трансформира в напълно не-сладко. Нима ще спрем да го обичаме поради това? Подобна „ сантиментализация “ на фамилията може да се окаже пагубна за всички.
3. Никога не се караме на децата
Не е нужно да затвърждавате престижа си, наказванията са непотребни, детето елементарно усвоява всички правила. То приема наложените от родителите забрани, тъй като интуитивно схваща, че те му оказват помощ да пораства.
Този мит е прекомерно мощен, с цел да почине. В груповото несъзнавано е жива концепцията, че вярното образование се състои в минимално проявление на престижа. В основите на този мит заляга визията, че у детето поначало са заложени всички нужни за зрелия живот съставни елементи – задоволително е да ги „ наторявате вярно “, като че ли става дума за скромно растение.
Този метод е унищожителен, защото изключва родителския „ дълг за предаване “ или „ транслация “. Задачата на родителя е да изясни на детето разпоредбите и границите, още преди то да бъде сложено в тях, с цел да бъдат те „ хуманизирани “ и „ социализирани “, в случай че се изразим с думите на Франсоаз Долто, пионер в детската психиатрия. Освен това децата от ранна възраст разпознават родтелското възприятие за виновност и ловко манипулират с него.
Страхът да нарушиш фамилната естетика с кавги с детето в последна сметка изиграва неприятна смешка на родителите, а децата виртуозно употребяват този боязън. Резултатът е изнудване, спорене и загуба на родителския престиж.
4. Всеки има опция да изрази себе си
Развитието на личността е приоритет. Семейството не трябва да е просто „ място, където се учи “, само че и би трябвало да подсигурява пълноценно битие на всеки.
Това уравнение е мъчно да се реши, тъй като съгласно Робърт Нойбургер актуалният човек е намалил доста равнището си на толерантност към разочарованията. Именно неналичието на повишени упования е едно от изискванията за благополучен фамилен живот. Семейството се е трансформирало в институция, която би трябвало да подсигурява благополучие на всички. Парадоксално, само че тази идея освобождава обособените му членове от отговорност. На всеки му се желае всичко да става от единствено себе си, като че ли едно звено от веригата може да действа независимо.
Ако всички са щастливи, това е положително семейство; в случай че щастието куца – фамилията е неприятно. Подобно мислене е източник на непрекъснати подозрения. Какъв е антидотът за отровната идея „ и живели щастливо до края на дните си “? Не забравяйте, че за децата фамилията е място, където би трябвало да се научат да се отделят, с цел да летят със личните си крила. А по какъв начин да поискаш да излетиш от гнездото, в случай че всяко твое предпочитание се извършва и нямаш грам мотивация?
Разширяване на фамилията – вероятно предизвикателство
Ако сте създали втори опит да създадете семейство, би трябвало да се освободите от натиска на „ идеалите “. Експертите обаче са на мнение, че в множеството случаи става противоположното. Напрежението единствено нараства, а натискът става нетърпим, както за децата, по този начин и за родителите. Първите не желаят да се усещат виновни за неуспехите, а вторите отхвърлят компликациите. Предлагаме ви няколко метода да държите натиска под надзор.
Дайте си време
Дайте си време да опознаете себе си, да намерите своето място и да заемете своята територия, лавирайки сред децата, внуците, родителите, бабите и дядовците в собствен личен темп – и без да се отчитате пред никого. Бързането постоянно става причина за различия и неразбирателства.
Говорете
Не е нужно (нито препоръчително) да казвате всичко, само че е значимо намерено да говорите за това, което съгласно вас „ не работи “ в фамилния механизъм. Да възстановите семейство значи да се решите да изкажете на новата половинка своите подозрения, страхове, условия и обиди… Ако оставите недомлъвки, това може да навреди на връзките и да стане причина за недоумение.
Уважението – над всичко
В едно семейство, изключително в случай че е образувано отначало (с нов съпруг/съпруга) никой не е задължен да обича всичките му членове – само че е наложително да се почитате един различен. Точно това ще заздрави всички връзки в фамилията.
Отбягвайте сравненията
Да сравнявате новия си фамилен живот с предходния е безсмислено и рисково, изключително за децата. Да възпитаваш дете значи да намираш нови способи за проявление на креативност и автентичност – две наложителни характерности в едно ново семейство.
Искайте помощ
Ако се чувствате неразбрани или наранени, обърнете се към психотерапевт, експерт по фамилни връзки или длъжностен бранител. Погрижете се неверното държание да не се закрепи като константа и да не тръгнат събитията към още по-лошо развиване.
С какво е потребен митът?
Концепцията за идеалното семейство е нужна, въпреки и мъчителна. Носим мита за идеалното семейство в съзнанията си. Градим връзки, с цел да го осъществяваме – и тогава откриваме, че идеалът на единия сътрудник не съответствува с идеала на другия. Излиза, че да мислиш за идеалното семейство никак не е идеална тактика! Но в случай че го нямахме този мит, във връзките ни с противоположния пол нямаше да има огромен смисъл и всичко щеше да завършва за една нощ. Защо? Защото нямаше да имаме чувството за „ план “, който можем да създадем дружно.
Ние се опитваме да осъществяваме благородната си фантазия за семейство, което може да докара до неистини и даже до спорове. А когато не реализираме триумф, се ядосваме и упрекваме колегата. Отнема ни доста време да разберем, че идеалът постоянно ни лъже и че в тази ситуация не можем да реализираме съвършенството. Например без семейство децата не могат да израснат, а в семейство могат, въпреки и мъчно. Този абсурд визира и фамилните двойки – възприятието за сигурност, което предлага двойката, ни прави по-здрави и отстрани напрежението. От друга страна животът с различен човек може да се окаже за мнозина спънка по пътя на персоналната им реализация. Може би фантазията ни за идеално семейство е повече нужна, в сравнение с мъчителна.
За специалиста:
Робърт Нойбургер е психоаналитик, един от създателите на фамилната терапия във Франция, оглавява европейската асоциация „ Център за изследване на фамилията “ (CEFA). /woman.bg
Веднага ви споделяме – към този момент никой не има вяра в идеалното семейство. Но не поради това сме се отказали от онази идея за „ идеално семейство “, която участва в фантазиите ни и която по предписание се отличава радикално от фамилното „ ядро “, в което сме израсли и което построяваме към себе си. Всеки моделира тази концепция съгласно житейския си опит. Именно тя води до желанието да имаме семейство без дефекти, което да ни служи за леговище от външния свят.
„ Идеалът е нужен, той е моторът, който ни оказва помощ да продължаваме напред и да се развиваме “, разяснява Робърт Нойбургер, създател на книгата „ Двойката: мит и терапия “. „ Но бъдете деликатни, в случай че сте вдигнали прекомерно високо летвата, може да зародят компликации “. Представяме ви четирите съществени легенди, които не разрешават на децата да израснат, а на възрастните – да изпълнят дълга си без възприятие за виновност и подозрение.
1. В щастливото семейство постоянно царува взаимно схващане
Никой не подвига кавги, всички са подготвени да изслушат другите, всички недоразумения се избистрят незабавно. Никой не блъска вратите, няма рецесии и стрес.
Признаваме, че тази картинка ни очарова. Защото през днешния ден, в епохата на най-нестабилните връзки и връзки, спорът се възприема като опасност, асоциира се с недоразбиране и недомлъвки, а значи и с вероятен „ гърмеж “ в настрана взети двойки или фамилии. Затова хората се стараят да отбягват всичко, което може да стане причина за противоречие. Ние се пазарим, водим договаряния, отстъпваме – само че не желаеме да се срещнем лице в лице с спора. Това е неприятно, тъй като разногласията опресняват връзките и разрешават на всеки да бъде оценен съгласно ролята и смисъла си. Всеки подтиснат спор поражда скрито принуждение, което най-после води до „ гърмеж “ или до други неприятни последствия.
За множеството родители да общуваш с детето значи да приказваш доста. Твърде доста думи, пояснения, милиони повторения – всичко това води до противоположния резултат, децата стопират да схващат каквото и да е. Спокойната връзка става и невербално, т.е. посредством жестове, безмълвие или просто наличие. В фамилията, както и в двойката, не е наложително да си казвате един на различен безусловно всичко. Родителите претърпяват прочувствената и вербална непосредственост с децата си като доказателство за същинската си съпричастност. Децата от своя страна в такива връзки се усещат като в капан, даже от време на време прибягват до крайни ограничения (например наркотици), изразяващи дълбоката им потребност да се отдалечат от родителя. Конфликтите и разногласията биха им помогнали да получат повече пространство и независимост.
2. Всички се обичат
Тук постоянно царува естетика и почитание – това трансформира дома ви в оазис на спокойствието.
Ние знаем, че възприятията имат амбивалентна природа, да вземем за пример съперничеството е част от любовта, както и раздразнението, гневът или омразата… Ако отречете тази многоликост, ще живеете в какофония със личните си страсти. И още – в фамилията постоянно се сблъскват две противоположни потребности: да бъдете дружно и да сте самостоятелни. Да намериш верния баланс, без да осъждаш себе си и другите, е основополагаща стъпка към независимостта и взаимното почитание.
На взаимния живот постоянно му се приписват качества, които крият огромни опасности. Например, споделя се „ Имам толкоз надарени и сладки деца “, като че ли фамилията е някакъв клуб, основан на роднински връзки. Вие обаче не сте задължени да обичате децата поради достолепията им или поради удоволствието от компанията им, вие имате единствено едно обвързване като родители – да им предадете разпоредбите на живота и най-хубавия сюжет за преживяването му (от възможните).
В последна сметка „ хубавото “ и „ сладко “ дете може да се трансформира в напълно не-сладко. Нима ще спрем да го обичаме поради това? Подобна „ сантиментализация “ на фамилията може да се окаже пагубна за всички.
3. Никога не се караме на децата
Не е нужно да затвърждавате престижа си, наказванията са непотребни, детето елементарно усвоява всички правила. То приема наложените от родителите забрани, тъй като интуитивно схваща, че те му оказват помощ да пораства.
Този мит е прекомерно мощен, с цел да почине. В груповото несъзнавано е жива концепцията, че вярното образование се състои в минимално проявление на престижа. В основите на този мит заляга визията, че у детето поначало са заложени всички нужни за зрелия живот съставни елементи – задоволително е да ги „ наторявате вярно “, като че ли става дума за скромно растение.
Този метод е унищожителен, защото изключва родителския „ дълг за предаване “ или „ транслация “. Задачата на родителя е да изясни на детето разпоредбите и границите, още преди то да бъде сложено в тях, с цел да бъдат те „ хуманизирани “ и „ социализирани “, в случай че се изразим с думите на Франсоаз Долто, пионер в детската психиатрия. Освен това децата от ранна възраст разпознават родтелското възприятие за виновност и ловко манипулират с него.
Страхът да нарушиш фамилната естетика с кавги с детето в последна сметка изиграва неприятна смешка на родителите, а децата виртуозно употребяват този боязън. Резултатът е изнудване, спорене и загуба на родителския престиж.
4. Всеки има опция да изрази себе си
Развитието на личността е приоритет. Семейството не трябва да е просто „ място, където се учи “, само че и би трябвало да подсигурява пълноценно битие на всеки.
Това уравнение е мъчно да се реши, тъй като съгласно Робърт Нойбургер актуалният човек е намалил доста равнището си на толерантност към разочарованията. Именно неналичието на повишени упования е едно от изискванията за благополучен фамилен живот. Семейството се е трансформирало в институция, която би трябвало да подсигурява благополучие на всички. Парадоксално, само че тази идея освобождава обособените му членове от отговорност. На всеки му се желае всичко да става от единствено себе си, като че ли едно звено от веригата може да действа независимо.
Ако всички са щастливи, това е положително семейство; в случай че щастието куца – фамилията е неприятно. Подобно мислене е източник на непрекъснати подозрения. Какъв е антидотът за отровната идея „ и живели щастливо до края на дните си “? Не забравяйте, че за децата фамилията е място, където би трябвало да се научат да се отделят, с цел да летят със личните си крила. А по какъв начин да поискаш да излетиш от гнездото, в случай че всяко твое предпочитание се извършва и нямаш грам мотивация?
Разширяване на фамилията – вероятно предизвикателство
Ако сте създали втори опит да създадете семейство, би трябвало да се освободите от натиска на „ идеалите “. Експертите обаче са на мнение, че в множеството случаи става противоположното. Напрежението единствено нараства, а натискът става нетърпим, както за децата, по този начин и за родителите. Първите не желаят да се усещат виновни за неуспехите, а вторите отхвърлят компликациите. Предлагаме ви няколко метода да държите натиска под надзор.
Дайте си време
Дайте си време да опознаете себе си, да намерите своето място и да заемете своята територия, лавирайки сред децата, внуците, родителите, бабите и дядовците в собствен личен темп – и без да се отчитате пред никого. Бързането постоянно става причина за различия и неразбирателства.
Говорете
Не е нужно (нито препоръчително) да казвате всичко, само че е значимо намерено да говорите за това, което съгласно вас „ не работи “ в фамилния механизъм. Да възстановите семейство значи да се решите да изкажете на новата половинка своите подозрения, страхове, условия и обиди… Ако оставите недомлъвки, това може да навреди на връзките и да стане причина за недоумение.
Уважението – над всичко
В едно семейство, изключително в случай че е образувано отначало (с нов съпруг/съпруга) никой не е задължен да обича всичките му членове – само че е наложително да се почитате един различен. Точно това ще заздрави всички връзки в фамилията.
Отбягвайте сравненията
Да сравнявате новия си фамилен живот с предходния е безсмислено и рисково, изключително за децата. Да възпитаваш дете значи да намираш нови способи за проявление на креативност и автентичност – две наложителни характерности в едно ново семейство.
Искайте помощ
Ако се чувствате неразбрани или наранени, обърнете се към психотерапевт, експерт по фамилни връзки или длъжностен бранител. Погрижете се неверното държание да не се закрепи като константа и да не тръгнат събитията към още по-лошо развиване.
С какво е потребен митът?
Концепцията за идеалното семейство е нужна, въпреки и мъчителна. Носим мита за идеалното семейство в съзнанията си. Градим връзки, с цел да го осъществяваме – и тогава откриваме, че идеалът на единия сътрудник не съответствува с идеала на другия. Излиза, че да мислиш за идеалното семейство никак не е идеална тактика! Но в случай че го нямахме този мит, във връзките ни с противоположния пол нямаше да има огромен смисъл и всичко щеше да завършва за една нощ. Защо? Защото нямаше да имаме чувството за „ план “, който можем да създадем дружно.
Ние се опитваме да осъществяваме благородната си фантазия за семейство, което може да докара до неистини и даже до спорове. А когато не реализираме триумф, се ядосваме и упрекваме колегата. Отнема ни доста време да разберем, че идеалът постоянно ни лъже и че в тази ситуация не можем да реализираме съвършенството. Например без семейство децата не могат да израснат, а в семейство могат, въпреки и мъчно. Този абсурд визира и фамилните двойки – възприятието за сигурност, което предлага двойката, ни прави по-здрави и отстрани напрежението. От друга страна животът с различен човек може да се окаже за мнозина спънка по пътя на персоналната им реализация. Може би фантазията ни за идеално семейство е повече нужна, в сравнение с мъчителна.
За специалиста:
Робърт Нойбургер е психоаналитик, един от създателите на фамилната терапия във Франция, оглавява европейската асоциация „ Център за изследване на фамилията “ (CEFA). /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ