След стрелбата в Белград: „Режимът на Вучич усеща страха си – и щ...
Днес Белград още веднъж стана сцена на принуждение – мъж беше ранен при пукотевица пред Народното събрание, наоколо до палатковия лагер на последователи на президента Александър Вучич. Минутите след изстрелите палатка в лагера пламна.
След стрелбата и пожара пред Скупщината – какво се случва в Сърбия и какво следва? Разговор с Владимир Владимиров,:
Лагерът пред Скупщината е основан от последователи на Александър Вучич, приказва се – по негово предписание, като контрапункт на митингите, които обгръщат страната към този момент съвсем година. На какво съгласно Вас е знак този акт – става ли дума за разлюляване на режима или просто за следващ епизод от политическото напрежение в Сърбия?
Случаят е напълно свеж и би трябвало да изчакаме, с цел да забележим повече обстоятелства. По-скоро бих заложил на хипотезата, че самият режим на Вучич задълбочава ескалацията. Едно такова принуждение може да радикализира цялото публично опълчване, което виждаме през днешния ден в Сърбия.
От едната страна, стои режимът и дълбоката страна, а от другата – младежите, които не желаят повече да живеят в система, белязана от корупция и липса на независимост. Смятам, че това е началото на по-твърда линия от страна на режима на Вучич. Не бих се изненадал, в случай че в идващите седмици и месеци станем очевидци на нови случаи на принуждение и репресии.
Всъщност какво знаем за този палатков лагер, именуван „ Чачиленд “, приказва се, че в него има оръжие?
Това, което знаем, идва от Сърбия – по публични и неофициални канали. Да, това е палатков лагер, който припомня на българското „ откритие “ контрапротест. Очевидно този модел към този момент влиза в инструментариума и на други страни.
Доколкото е известно, лагерът поддържа формалната власт. Там са събрани последователи на Вучич, които показват, че „ има и хора, които поддържат режима “. Те действително пазят статуквото и самия Вучич като негов основен знак.
Затова фактът, че точно там се случи случаят, не е инцидентен. Напълно сигурен съм в това.
Този случай идва след съвсем година на митинги. Виждаме придвижване в Сърбия, само че не и съответен резултат. Имаше промени във властта, които се оказаха фасадни. Виждате ли действителна опция за смяна на режима на Вучич?
Ако има нещо друго от преди година, от нещастието в Нови Сад през ноември 2024 година, то това е страхът на Вучич и дълбоката страна. Те усещат, че все по-голяма и значима част от сръбското общество – студентите и младежите – желаят смяна.
Тези младежи споделят ясно, че настоящето ръководство е продължение на политиките на Милошевич. Нека не забравяме, че самият Вучич беше министър на пропагандата в държавното управление на Милошевич.
Студентите имат няколко доста значими въпроса за решение и няколко казуса. Да приемем, че Вучич ще се уплаши, Западът ще усили натиска и има предварителни избори. Проблемът на митингите е, че студентите нямат излъчени лица, политически ръководители, представители. Нямат и ясно артикулирани послания. Освен общите лозунги за битка с корупцията и промяна на Вучич, липсват съответни оферти за промени и промени. Без тези два основни детайла – политическо водачество и съответна стратегия – смяната ще бъде доста сложна.
Студентите би трябвало да приготвят свои лица, представители и политически оферти към жителите. Симпатията не е задоволителна. Трябва ясно да се каже – желаят ли интеграция с Европейския съюз, или задълбочаване на връзките с Китай и Русия? В момента не знаем какво тъкмо оферират студентите.
И още нещо обезпокоително – към този момент 11 месеца протестиращите не издигат нито едно европейско знаме. Същевременно европейските водачи отиват в Белград, тупат Вучич по рамото и не се срещат със студентите. Това е извънредно показателно.
Ако допуснем, че митингите въпреки всичко доведат до смяна и ново потомство влезе в политиката – до каква степен реалистично е Сърбия да се демократизира и откъсне от въздействието на остарялата система?
Това е основен въпрос. Ако приемем хипотетично, че младежите основат свое политическо посланичество, завоюват изборите и поемат властта – какво следва?
Трябва да си напомним образеца с доктор Зоран Джинджич – единственият действителен късмет за демократизация и европеизация на Сърбия след Милошевич. Той беше погубен от дълбоката страна и обвързваните с нея олигархични и престъпни структури.
Затова даже в случай че ново потомство влезе в политиката, пътят ще бъде дълъг и сложен. Те ще се сблъскат със същата дълбока страна, със същите служби, нереформирани от времето на Югославия, с цялата сръбска олигархия, свързани с Русия и Китай, с цялата сръбска корупция. Промените в такава система не се случват нито елементарно, нито бързо.
Трябва да следим деликатно Сърбия, тъй като на митингите към този момент виждаме освен студенти, само че и ветерани от югославските войни. Това са две групи, които поначало са на противоположни полюси. Фактът, че в този момент са дружно, демонстрира, че сръбското общество е достигнало сериозна точка.
Илияна Маринкова
След стрелбата и пожара пред Скупщината – какво се случва в Сърбия и какво следва? Разговор с Владимир Владимиров,:
Лагерът пред Скупщината е основан от последователи на Александър Вучич, приказва се – по негово предписание, като контрапункт на митингите, които обгръщат страната към този момент съвсем година. На какво съгласно Вас е знак този акт – става ли дума за разлюляване на режима или просто за следващ епизод от политическото напрежение в Сърбия?
Случаят е напълно свеж и би трябвало да изчакаме, с цел да забележим повече обстоятелства. По-скоро бих заложил на хипотезата, че самият режим на Вучич задълбочава ескалацията. Едно такова принуждение може да радикализира цялото публично опълчване, което виждаме през днешния ден в Сърбия.
От едната страна, стои режимът и дълбоката страна, а от другата – младежите, които не желаят повече да живеят в система, белязана от корупция и липса на независимост. Смятам, че това е началото на по-твърда линия от страна на режима на Вучич. Не бих се изненадал, в случай че в идващите седмици и месеци станем очевидци на нови случаи на принуждение и репресии.
Всъщност какво знаем за този палатков лагер, именуван „ Чачиленд “, приказва се, че в него има оръжие?
Това, което знаем, идва от Сърбия – по публични и неофициални канали. Да, това е палатков лагер, който припомня на българското „ откритие “ контрапротест. Очевидно този модел към този момент влиза в инструментариума и на други страни.
Доколкото е известно, лагерът поддържа формалната власт. Там са събрани последователи на Вучич, които показват, че „ има и хора, които поддържат режима “. Те действително пазят статуквото и самия Вучич като негов основен знак.
Затова фактът, че точно там се случи случаят, не е инцидентен. Напълно сигурен съм в това.
Този случай идва след съвсем година на митинги. Виждаме придвижване в Сърбия, само че не и съответен резултат. Имаше промени във властта, които се оказаха фасадни. Виждате ли действителна опция за смяна на режима на Вучич?
Ако има нещо друго от преди година, от нещастието в Нови Сад през ноември 2024 година, то това е страхът на Вучич и дълбоката страна. Те усещат, че все по-голяма и значима част от сръбското общество – студентите и младежите – желаят смяна.
Тези младежи споделят ясно, че настоящето ръководство е продължение на политиките на Милошевич. Нека не забравяме, че самият Вучич беше министър на пропагандата в държавното управление на Милошевич.
Студентите имат няколко доста значими въпроса за решение и няколко казуса. Да приемем, че Вучич ще се уплаши, Западът ще усили натиска и има предварителни избори. Проблемът на митингите е, че студентите нямат излъчени лица, политически ръководители, представители. Нямат и ясно артикулирани послания. Освен общите лозунги за битка с корупцията и промяна на Вучич, липсват съответни оферти за промени и промени. Без тези два основни детайла – политическо водачество и съответна стратегия – смяната ще бъде доста сложна.
Студентите би трябвало да приготвят свои лица, представители и политически оферти към жителите. Симпатията не е задоволителна. Трябва ясно да се каже – желаят ли интеграция с Европейския съюз, или задълбочаване на връзките с Китай и Русия? В момента не знаем какво тъкмо оферират студентите.
И още нещо обезпокоително – към този момент 11 месеца протестиращите не издигат нито едно европейско знаме. Същевременно европейските водачи отиват в Белград, тупат Вучич по рамото и не се срещат със студентите. Това е извънредно показателно.
Ако допуснем, че митингите въпреки всичко доведат до смяна и ново потомство влезе в политиката – до каква степен реалистично е Сърбия да се демократизира и откъсне от въздействието на остарялата система?
Това е основен въпрос. Ако приемем хипотетично, че младежите основат свое политическо посланичество, завоюват изборите и поемат властта – какво следва?
Трябва да си напомним образеца с доктор Зоран Джинджич – единственият действителен късмет за демократизация и европеизация на Сърбия след Милошевич. Той беше погубен от дълбоката страна и обвързваните с нея олигархични и престъпни структури.
Затова даже в случай че ново потомство влезе в политиката, пътят ще бъде дълъг и сложен. Те ще се сблъскат със същата дълбока страна, със същите служби, нереформирани от времето на Югославия, с цялата сръбска олигархия, свързани с Русия и Китай, с цялата сръбска корупция. Промените в такава система не се случват нито елементарно, нито бързо.
Трябва да следим деликатно Сърбия, тъй като на митингите към този момент виждаме освен студенти, само че и ветерани от югославските войни. Това са две групи, които поначало са на противоположни полюси. Фактът, че в този момент са дружно, демонстрира, че сръбското общество е достигнало сериозна точка.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ