“Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада”... и още поверия за Димитровден
Днес Българската православна черква уважава паметта на Свети Димитър Солунски. На 26-и октомври означаваме Димитровден. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е умрял страдалчески за Христовата религия на тази дата през 306 година Днес честват всички, които носят името Димитър и неговите производни.
Свети Димитър е роден в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и кръстили. След гибелта на родителите си Димитър наследил огромно благосъстояние. Той скрито вярвал в Христа, само че не смеел намерено да изповядва вярата си, защото по това време имало огромно гонение против християните. Една от стаите в дома си бил трансформирал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Счита се, че Свети Димитър доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват „ покровителството на небесния пълководец от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца.
Народният фетиш към светеца го показва като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко публикувана е поговорката „ Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима ".
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. На 26 октомври приключва обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи.
В някои краища на България към момента се съблюдава традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се уважава от целия жанр, защото е невероятно да няма най-малко един именик в него. На трапезата участват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.
В визиите на нашите предшественици Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, наречени Миши празници, спазвани най-вече от дамите.
Димитровден е признат също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в областта на строителството.
Свети Димитър е роден в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и кръстили. След гибелта на родителите си Димитър наследил огромно благосъстояние. Той скрито вярвал в Христа, само че не смеел намерено да изповядва вярата си, защото по това време имало огромно гонение против християните. Една от стаите в дома си бил трансформирал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Счита се, че Свети Димитър доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват „ покровителството на небесния пълководец от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца.
Народният фетиш към светеца го показва като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко публикувана е поговорката „ Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима ".
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. На 26 октомври приключва обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи.
В някои краища на България към момента се съблюдава традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се уважава от целия жанр, защото е невероятно да няма най-малко един именик в него. На трапезата участват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.
В визиите на нашите предшественици Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, наречени Миши празници, спазвани най-вече от дамите.
Димитровден е признат също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в областта на строителството.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ