За журналистиката - с повече любов и малко тъга!
Днес българската публицистика има огромен празник. Съюзът на българските публицисти провежда церемониален концерт по случай 180-годишнината от зараждането на българския периодически щемпел и 130-годишнината от основаването на проведено журналистическо придвижване у нас. Събитието ще бъде маркирано довечера с концерт от 18.00 ч. в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов ”. Празникът на тази значима за обществото и хората специалност в естествени условия и времена, е под патронажа на президента на Република България.
По този мотив наред с насладата, тъй като с обич и религия съм си избрала специалността, ме налегнаха и тъжни размишления, и нескрита носталгия по времето, когато медиите си бяха в действителност медии по предопределение и в тях работеха най-вече умни, интелигентни, четящи хора, които с мозъка си и с моженето си ни респектираха, нас, започващите стажове и след това работа. Тогава всяка информация се ревизираше от минимум три източника с цел да бъде потвърдена като факт. Учеха ни, че информацията е стока и трябваше да има надеждност и цена. Днес има единствено изказвания и мнения на изказванията, както и всевъзможни ограничавания, налагани под всевъзможни благовидни предлози.
Голяма част от печатните медии у нас към този момент не съществуват,
тъй като бяха съзнателно и целеустремено затрити, а които останаха са със затихващи функционалности, изнемогвайки под ударите на безмилостния рекламен пазар.
На мястото на вестниците се пръкнаха всевъзможни „ планове ”, някои от които се самоопределят като медии, само че нямат доста общо със същината на занаята и ролята на медиаторите сред властта и хората, каквито са публицистите.
В част от тези търговски марки назначават едно към гьотере всевъзможни хора, някои даже неможещи да напишат и личното си име вярно в изречение. Те всеобщо преписват отвред и работят по някакви свои, неписани правила, газейки всевъзможни етични и правни правила на значимата ни социална работа. Това е еднообразно нездравословно за читателите и обидно за съзнателните публицисти. Защото, както наскоро сподели в изявление пред мен огромният български публицист и журналист Енчо Господинов: „ Освен да осведоми, публицистиката би трябвало и да образова, да възпитава положителни жители ”.
Е, кажете ми почтено, някой може ли да съобщи, че през днешния ден медиите – публицистите образоват и възпитават положителни жители?!
Съвестни хора има на всички места, несъмнено, има ги и в нашата колегия. Те стават все по-тъжни и с носталгия се връщат към спомените си от това време, когато публицистиката и медиите бяха живи, имаха смисъл и значение и никой не ги определяше като „ мисирки ”, „ тулупи ” и впрочем, прочее за някои изцяло заслужени прилагателни.
Надеждата обаче е в свестните, които, дай господ, да опазят публицистиката ни от окончателното й затриване у нас след близо два века живот. И че може би по някое време напред ще бъде пропуснат оня виц, който към момента е годен, казващ, че, в случай че Наполеон е разполагал с българските медии, в никакъв случай никой е нямало да разбере за провалянето му при Ватерлоо.
А през днешния ден да вдигнем чаши за това, което имаме като публицистика и медии – отражатели на действителността такава, каквато е! От Съюз на българските журналисти оповестиха, че към този момент е получено видеопоздравление за празника ни и от председателката на Международната федерация на публицистите (МФЖ) Доминик Пардалие. Българският съюз е групов член на интернационалната федерация на публицистите.
