Днес България отбелязва един от най-хубавите си празници. Обичаите, свързани

Днес България отбелязва един от най-хубавите си празници. Обичаите, свързани с Баба Марта, са толкоз надълбоко вкоренени в традициите ни, че не просто са живи и до през днешния ден, само че не престават да радват дребни и огромни и да приобщават всички - в името на усмивката, в името на положителното.

Началото на женския месец постоянно свързваме с упованието за благоденствие. Месец март възвестява новата стопанска година, въплъщава слънцето и пролетта. В земята се заражда живот, който ще ни даде своите блага през лятото. Казва се, че с цел да пожънеш, би трябвало да посееш. Това с особена мощ важи за сегашния миг, тъй като и в метафоричен смисъл концепцията за множенето на добротата ни изпълва с ентусиазъм, кара ни да бъдем по-усърдни.

Мартеницата е измежду най-разпознаваемите и обичани български знаци. Традиционно се създава от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Белият цвят въплъщава чистотата, невинноста и новото начало, а аленият - живота, зачатието, силата на слънцето и плодородието. Носим мартениците избран интервал от време, само че забележим ли първата лястовица, щъркел или жерав, закичваме с тях цъфналите плодни дървета.

Харесвам версията, че мартениците са се появили по времето, когато хан Аспарух формирал българската страна. Преданията описват, че ханът получил новина от сестра си Хуба, която привързала известието с бял конец към крайници на птица. Докато летяла към своето предназначение, птицата се наранила и кръвта ѝ оцветила конеца в алено. Радостен от вестта, която получил, хан Аспарух накичил целия си народ с тези двуцветни конци…

Красиво, нали? Дори да не е истина, прелестно е да имаме вяра във опцията да се е случило тъкмо по този метод. Защото едно е несъмнено - с птиците пролетта се завръща и това не предстои на никакво подозрение. Бъдете здрави и се усмихвайте повече на живота!

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg