Денят на Независимостта - триумфът на българската дипломация
Днес България празнува Деня на независимостта - един политически акт, който почтено историята е признала за триумфа на българската дипломация за всички времена. Княжество България скъсва дефинитивно своето васалство с Османската империя, без да се пролее и капка кръв и слага началото на своята държавност.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд прогласява с манифест независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили, признават публично българската самостоятелност.
Денят на независимостта е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта след петвековно османско господство.
През лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, под напън на българските политици, се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент било решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново - алегоричен акт за продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал цар.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд прогласява с манифест независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили, признават публично българската самостоятелност.
Денят на независимостта е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта след петвековно османско господство.
През лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, под напън на българските политици, се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент било решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново - алегоричен акт за продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал цар.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ