Честваме 185 години от рождението на Любен Каравелов
Днес, 7 ноември, честваме 185 години от рождението на българския стихотворец и публицист Любен Каравелов.
Поет, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф; народен воин, поборник за освобождението на България от турско иго, Любен Каравелов остава дълбока диря в българската история.
Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 година в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно във взаимното учебно заведение в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 година отпътува за Русия. В Москва стартира да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Десетгодишният престой в Русия е извънредно значим за идейно-политическото му съзряване на Каравелов.
Престоят на българския стихотворец и бунтовник в Русия е време, в което той основава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са завършени още преди идването му в Русия, а публичната му активност там е подчинена на концепцията да се търсят контакти с всички публични среди, които могат да допринесат за българското избавление.
В Москва Каравелов написа и първите си разкази и повести.
Възможността да поддържа връзка с разнообразни политически среди в Русия му дава опция да заимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя освен като славянофил, само че и като просветник и революционер-демократ.
През 1867 година отпътува за Белград като сътрудник на в. „ Голос " и там се сближава със сръбската демократична юноша. В края на годината е изпъден от Сърбия, като преди този момент за по-малко от година попада в пандиза.
Каравелов е обвинен в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.
След това за малко обитава в Нови Сад, Австро-Унгария, където продължава да заимства хрумвания от огромните европейски мислители - британските историци Бокл и Маколей, френския мъдрец Огюст Конт.
По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската демократична организация „ Омладина " и под нейно въздействие избистря визията си за южнославянска федерация сред българи и сърби, отпред с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 година политическият блян на Каравелов е обвързван с парламентарна монархия.
През пролетта на 1869 година Каравелов се открива в Букурещ и там разпростира необятна политическа активност. В Букурещ е и най-блестящият интервал от живота на поета-революционер. Тук стартира да издава в. „ Свобода ", който дава живот и на нова политическа организация - БРЦК, отпред на която застава самият Каравелов.
Програмата на БРЦК дефинира двата неприятеля на българския народ - турското държавно управление и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана единствено в случай че народът се надява на своите лични сили и „ не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска страна... "
Въпреки концепциите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата активност на комитета е прекомерно слаба. В интервала, в който ръководител е Каравелов, комитетът се задоволява най-вече с революционна агитация. Изключение вършат опитите за взаимни дейности със сръбската „ Омладина " при възможна война сред Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа активност на този стадий, смисъла на комитета е огромно.
Революционната агитация, реализирана от Л. Каравелов и неговия вестник „ Свобода ", има извънредно значение за развиването на българското националноосвободително придвижване.
След трагичната крах на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите юношески революционни възгледи. Започва да издава в. „ Независимост ", списанието „ Знание ", научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните произведения на Каравелов са „ Три картини из българския живот " („ Маминото детенце ", „ Прогресист " и „ Извънреден патриот " ), повестите „ Хаджи Ничо " и „ Децата не наподобяват на бащите си ".
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
„ Обичам те, мое благо родно място! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа положително и свято - всичко е твое! " - Из „ Българи от остаряло време "
Поет, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф; народен воин, поборник за освобождението на България от турско иго, Любен Каравелов остава дълбока диря в българската история.
Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 година в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно във взаимното учебно заведение в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 година отпътува за Русия. В Москва стартира да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Десетгодишният престой в Русия е извънредно значим за идейно-политическото му съзряване на Каравелов.
Престоят на българския стихотворец и бунтовник в Русия е време, в което той основава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са завършени още преди идването му в Русия, а публичната му активност там е подчинена на концепцията да се търсят контакти с всички публични среди, които могат да допринесат за българското избавление.
В Москва Каравелов написа и първите си разкази и повести.
Възможността да поддържа връзка с разнообразни политически среди в Русия му дава опция да заимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя освен като славянофил, само че и като просветник и революционер-демократ.
През 1867 година отпътува за Белград като сътрудник на в. „ Голос " и там се сближава със сръбската демократична юноша. В края на годината е изпъден от Сърбия, като преди този момент за по-малко от година попада в пандиза.
Каравелов е обвинен в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.
След това за малко обитава в Нови Сад, Австро-Унгария, където продължава да заимства хрумвания от огромните европейски мислители - британските историци Бокл и Маколей, френския мъдрец Огюст Конт.
По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската демократична организация „ Омладина " и под нейно въздействие избистря визията си за южнославянска федерация сред българи и сърби, отпред с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 година политическият блян на Каравелов е обвързван с парламентарна монархия.
През пролетта на 1869 година Каравелов се открива в Букурещ и там разпростира необятна политическа активност. В Букурещ е и най-блестящият интервал от живота на поета-революционер. Тук стартира да издава в. „ Свобода ", който дава живот и на нова политическа организация - БРЦК, отпред на която застава самият Каравелов.
Програмата на БРЦК дефинира двата неприятеля на българския народ - турското държавно управление и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана единствено в случай че народът се надява на своите лични сили и „ не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска страна... "
Въпреки концепциите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата активност на комитета е прекомерно слаба. В интервала, в който ръководител е Каравелов, комитетът се задоволява най-вече с революционна агитация. Изключение вършат опитите за взаимни дейности със сръбската „ Омладина " при възможна война сред Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа активност на този стадий, смисъла на комитета е огромно.
Революционната агитация, реализирана от Л. Каравелов и неговия вестник „ Свобода ", има извънредно значение за развиването на българското националноосвободително придвижване.
След трагичната крах на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите юношески революционни възгледи. Започва да издава в. „ Независимост ", списанието „ Знание ", научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните произведения на Каравелов са „ Три картини из българския живот " („ Маминото детенце ", „ Прогресист " и „ Извънреден патриот " ), повестите „ Хаджи Ничо " и „ Децата не наподобяват на бащите си ".
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
„ Обичам те, мое благо родно място! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа положително и свято - всичко е твое! " - Из „ Българи от остаряло време "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ