Днес – 6 август, Българската православна църква отбелязва един от

Днес – 6 август, Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките му възпитаници. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които Го чакат, за гибелта и Възкресението Си. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето Му светело като слънце, а облеклата Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за идните Си премеждия и Кръстна гибел в Йерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: "Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците Си и споделил: "Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа. Традиции и традиции В традицията на българите 6 август е известен като Преображение Господне. Те трансформирали този огромен църковен празник в алегория за положителното и злото, за щастието и нещастието, за разрешеното и непозволеното в живота, който постоянно е бил зависим на неговата особената езическа суеверност и невероятен почит към християнската рилигия. Старо национално вярване е, че в нощта против Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Госод. Този, който успеел единствено да го зърне, бил благополучен и това, което си е поискал – се сбъдвало. Но с цел да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си. Молитва към божията берекет отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, с цел да се помолят на Господ за огромно благополучие, шанс и благосъстояние. За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование "Начатки овощей ", а в Българската православна черква – "Освещаване на гроздето ". Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал. Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и заболяването се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните очевидно понижават, чака се студът. Всеки би трябвало да се размишления, да си спомни, че е имало доста случаи, когато е бил неприятен и ето, в този момент е времето да се преобрази, да стане по-добър.