От „лъвъ“ до еврото: 145 години от създаването на българския лев
Днес, 4 юни, се навършват 145 години от основаването на българския лев – знак на националната еднаквост и финансовата непоклатимост на страната. Името му произлиза от " левъ " – остаряла форма на думата „ лъв “, използвана през 19 век.
Случайно или не, се чака да бъде оповестен и конвергентният отчет за еврото, който ще даде оценка на напредъка на България към присъединение към еврозоната.
Исторически подтекст
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България са били основно задгранични сребърни монети, най-често съветски рубли, турски, румънски и сръбски монети. Създаването на българската национална валута става факт на 4 юни 1880 година, когато Второто Обикновено национално заседание приема Закона за правото на рязане на монети. С този закон се вкарва паричната единица „ лев “, разграничена на 100 стотинки, като левът се приравнява към френския франк и се възприема биметалният (сребърен и златен) стандарт по модела на Латинския паричен съюз.
Развитие на монетите и банкнотите
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година Година по-късно се появяват сребърните монети от 1 и 2 лв., а през 1894 година – първите златни монети с номинал 10, 20 и 100 лв., носещи лика на княз Фердинанд. Тези златни излъчвания са едни от най-редките и ценени от колекционерите.
Любопитна е ориста на сребърните монети от 1916 година, съвсем всички от които са конфискувани и претопени, с цел да се изработят монетите от 20 и 50 лв. през 1930 година Последната емисия сребърни монети е от 1937 година След това се секат главно възпоменателни и тематични монети с колекционерска стойност.
Войните и рецесиите оказват въздействие върху материалите, от които се създават монетите – през 1917 година се употребява цинк, през 1923 година алуминий, а през 40-те години – желязо. До 1952 година всички български монети се секат в чужбина, като едвам тогава се основава българският Монетен двор.
Първата българска банкнота е с номинал от 20 лв. и е издадена през 1885 година Това се удостоверява от серийния й номер №000001. По всяка възможност първите хартиени пари са отпечатани в Русия. С това се изяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лева са оставени две съветски думи: „ кассирь “ вместо „ касиер “ и „ подделка “ вместо „ фалшификация “.
В края на XIX и началото на XX век Българска народна банка се пробва да наложи златен стандарт, само че заради ниската стойност на среброто и финансови ползи това не се осъществя стабилно. След войните и инфлацията, при започване на 1919 година обменяемостта на лв. против злато и сребро е прекъсната.
Реформи, инфлация и непоклатимост
Събитията от Първата и Втората международна война оказват съществено въздействие върху материала и дизайна на монетите. През 1917 година се употребява цинк, а през 1940-те – желязо. В годините сред двете международни войни златният стандарт е от време на време отменян и възстановяван. След 1919 година левът е обезценен десетократно, появяват се „ касови бонове “, а през 1921 година сребърните монети безусловно изчезват от обращение, защото цената на метала надвишава номинала.
България за пръв път сама отсича монети едвам през 1952 година, когато стартира работа Монетният двор в София. До този миг всички български монети са сечени в чужбина – главно в Санкт Петербург.
Банкнотите влизат в приложимост през 1885 година, само че срещат съмнение у хората. Първите са отпечатани в Русия, а след това се поръчват и в Съединени американски щати (т.нар. „ американки “). В началото на ХХ век златното покритие на банкнотите е отчасти, а през 1924 година златният стандарт е възобновен, само че правото на емисия със сребърно покритие е анулирано.
През 30-те години на ХХ век България стартира сама да печата банкноти. В интервала след 1944 година настъпват редица промени, в това число излъчвания с нов дизайн, воден знак, железна лентичка, както и парични промени през 1951 и 1962 година През 1991–1994 година се емитират парични знаци с номинали до 10 000 лева, а по време на рецесията през 1996–1997 година Българска народна банка пуска в послание банкноти до 50 000 лева
След въвеждането на валутния ръб през 1997 година левът е закрепен към немската марка, а по-късно – към еврото. Това основава ценова непоклатимост и дава опция за деноминацията от 1999 година, с която в обращение влизат нови банкноти и монети – такива, каквито познаваме и през днешния ден. В новия век Българска народна банка продължава да емитира нови серии банкноти и монети, в това число първата българска възпоменателна банкнота през 2005 година, отличаваща се с новаторски полимерен прозорец. През 2018 година стартира въвеждането на нова серия банкноти с усъвършенствани защитни детайли, а банкнотата от 100 лева печели интернационална премия за дизайн и сигурност.
Пълен азбучник на българските банкноти от 1885 година до момента, в това число нециркулирали банкноти и държавни съкровищни билети, може да се види.
Към бъдещето: Еврото и цифровите разплащания
След влизането в Европейски Съюз през 2007 година, България поддържа фиксацията към еврото, без да е част от еврозоната. През 2020 година страната влиза в ERM II (чакалнята на еврозоната). Но левът остава публична национална валута до ден-днешен, с високо доверие в стопанската система, постоянна фискална рамка, невисок дълг, макроикономическа предвидимост — макар политическата неустойчивост. Левът не е просто парче хартия. Левът е очевидец и жертва на нашата история.
Днес левът остава освен платежно средство, само че и част от националната памет. Въпреки навлизането на цифровите разплащания, старите хартийки и монети към момента се употребяват и събират като спомен за едно друго време.
Очакваният през днешния ден конвергентен отчет за еврото ще дефинира идващите стъпки към възможното присъединение на България към еврозоната, което ще означи нов стадий в историята на българската валута.
Случайно или не, се чака да бъде оповестен и конвергентният отчет за еврото, който ще даде оценка на напредъка на България към присъединение към еврозоната.
Исторически подтекст
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България са били основно задгранични сребърни монети, най-често съветски рубли, турски, румънски и сръбски монети. Създаването на българската национална валута става факт на 4 юни 1880 година, когато Второто Обикновено национално заседание приема Закона за правото на рязане на монети. С този закон се вкарва паричната единица „ лев “, разграничена на 100 стотинки, като левът се приравнява към френския франк и се възприема биметалният (сребърен и златен) стандарт по модела на Латинския паричен съюз.
Развитие на монетите и банкнотите Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година Година по-късно се появяват сребърните монети от 1 и 2 лв., а през 1894 година – първите златни монети с номинал 10, 20 и 100 лв., носещи лика на княз Фердинанд. Тези златни излъчвания са едни от най-редките и ценени от колекционерите.
Любопитна е ориста на сребърните монети от 1916 година, съвсем всички от които са конфискувани и претопени, с цел да се изработят монетите от 20 и 50 лв. през 1930 година Последната емисия сребърни монети е от 1937 година След това се секат главно възпоменателни и тематични монети с колекционерска стойност.
Войните и рецесиите оказват въздействие върху материалите, от които се създават монетите – през 1917 година се употребява цинк, през 1923 година алуминий, а през 40-те години – желязо. До 1952 година всички български монети се секат в чужбина, като едвам тогава се основава българският Монетен двор.
Първата българска банкнота е с номинал от 20 лв. и е издадена през 1885 година Това се удостоверява от серийния й номер №000001. По всяка възможност първите хартиени пари са отпечатани в Русия. С това се изяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лева са оставени две съветски думи: „ кассирь “ вместо „ касиер “ и „ подделка “ вместо „ фалшификация “.
В края на XIX и началото на XX век Българска народна банка се пробва да наложи златен стандарт, само че заради ниската стойност на среброто и финансови ползи това не се осъществя стабилно. След войните и инфлацията, при започване на 1919 година обменяемостта на лв. против злато и сребро е прекъсната.
Реформи, инфлация и непоклатимост
Събитията от Първата и Втората международна война оказват съществено въздействие върху материала и дизайна на монетите. През 1917 година се употребява цинк, а през 1940-те – желязо. В годините сред двете международни войни златният стандарт е от време на време отменян и възстановяван. След 1919 година левът е обезценен десетократно, появяват се „ касови бонове “, а през 1921 година сребърните монети безусловно изчезват от обращение, защото цената на метала надвишава номинала.
България за пръв път сама отсича монети едвам през 1952 година, когато стартира работа Монетният двор в София. До този миг всички български монети са сечени в чужбина – главно в Санкт Петербург.
Банкнотите влизат в приложимост през 1885 година, само че срещат съмнение у хората. Първите са отпечатани в Русия, а след това се поръчват и в Съединени американски щати (т.нар. „ американки “). В началото на ХХ век златното покритие на банкнотите е отчасти, а през 1924 година златният стандарт е възобновен, само че правото на емисия със сребърно покритие е анулирано.
През 30-те години на ХХ век България стартира сама да печата банкноти. В интервала след 1944 година настъпват редица промени, в това число излъчвания с нов дизайн, воден знак, железна лентичка, както и парични промени през 1951 и 1962 година През 1991–1994 година се емитират парични знаци с номинали до 10 000 лева, а по време на рецесията през 1996–1997 година Българска народна банка пуска в послание банкноти до 50 000 лева
След въвеждането на валутния ръб през 1997 година левът е закрепен към немската марка, а по-късно – към еврото. Това основава ценова непоклатимост и дава опция за деноминацията от 1999 година, с която в обращение влизат нови банкноти и монети – такива, каквито познаваме и през днешния ден. В новия век Българска народна банка продължава да емитира нови серии банкноти и монети, в това число първата българска възпоменателна банкнота през 2005 година, отличаваща се с новаторски полимерен прозорец. През 2018 година стартира въвеждането на нова серия банкноти с усъвършенствани защитни детайли, а банкнотата от 100 лева печели интернационална премия за дизайн и сигурност.
Пълен азбучник на българските банкноти от 1885 година до момента, в това число нециркулирали банкноти и държавни съкровищни билети, може да се види.
Към бъдещето: Еврото и цифровите разплащания
След влизането в Европейски Съюз през 2007 година, България поддържа фиксацията към еврото, без да е част от еврозоната. През 2020 година страната влиза в ERM II (чакалнята на еврозоната). Но левът остава публична национална валута до ден-днешен, с високо доверие в стопанската система, постоянна фискална рамка, невисок дълг, макроикономическа предвидимост — макар политическата неустойчивост. Левът не е просто парче хартия. Левът е очевидец и жертва на нашата история.
Днес левът остава освен платежно средство, само че и част от националната памет. Въпреки навлизането на цифровите разплащания, старите хартийки и монети към момента се употребяват и събират като спомен за едно друго време.
Очакваният през днешния ден конвергентен отчет за еврото ще дефинира идващите стъпки към възможното присъединение на България към еврозоната, което ще означи нов стадий в историята на българската валута.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ