147 години от рождението на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско
Днес, 4 февруари 2019 година, се навършват 147 години от рождението на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско.
Видният деятел на национално-освободителното придвижване, идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш. Завършва гимназия в Солун, след което става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си.
След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Даме Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година
Заедно с Гьорче Петров създава стратегия и правилник на организацията. Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за " навсякъде стратегическо въстание в Македония “.
С Даме Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турска армия.
Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на огромния бунтовник. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той написа: " Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов.
Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цялостен народ. " /faktor.bg
Видният деятел на национално-освободителното придвижване, идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш. Завършва гимназия в Солун, след което става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си.
След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Даме Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година
Заедно с Гьорче Петров създава стратегия и правилник на организацията. Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за " навсякъде стратегическо въстание в Македония “.
С Даме Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турска армия.
Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на огромния бунтовник. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той написа: " Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов.
Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цялостен народ. " /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ