10 години от смъртта на Жельо Желев
Днес, 30 януари, се навършват 10 години от смъртта на доктор Желю Желев – първия демократично определен президент на България.
В негова памет от 14:30 ч. в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ ще бъде отслужена панихида.
„ Българският народ ме удостои с достойнството да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на страната аз бях първият държавен глава, който застана отпред не посредством заместничество на властта по династичен път, не посредством скрит план или прелом, не посредством клане или непозната интервенция, а посредством свободната воля на българския народ, изразена в директни, свободни и демократични избори “, написа доктор Желев.
Роден на 3 март 1935 година в с. Веселиново , покрай Шумен, той приключва философия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Още през 1964 година подлага на критика марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация. Това води до уволнението му от университета и насилственото му овакантяване на София. По-късно се завръща и разгласява книгата „ Фашизмът “, която провокира нови репресии.
През 1988 година Желев става основател за основаването на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството . Клубът се опълчва на Възродителния развой, което води до гонене на неговите членове, а самият Желев е задържан през май 1989 г.
На 19 януари 1989 година взе участие в известната среща с френския президент Франсоа Митеран в София дружно с други интелектуалци. След рухването на Тодор Живков става един от уредниците на първия опозиционен протест на 18 ноември 1989 година в София.
Желю Желев е съосновател и първи ръководител на Съюза на демократичните сили (СДС). Ръководи делегацията на Съюз на демократичните сили на Кръглата маса (1990 г.), където се договарят основите на политическия преход. През август 1990 година е определен за президент от VII Велико национално заседание, а през 1992 година става първият президент, определен с директен избор.
Политическата му кариера обаче минава през съществени разтърсвания. През 1992 година с конференцията в резиденция „ Бояна “, известна като „ Боянските ливади “, Желев намерено подлага на критика държавното управление на Съюз на демократичните сили, което води до спор с партията. Разривът се задълбочава, а в последна сметка той не получава втори президентски мандат. На изборите през 1996 година губи от Петър Стоянов и напуща дейната българска политика.
През 2001 година основава Балканския политически клуб, отдаден на съдействието в района.
Желю Желев остава в историята като знак на прехода към народна власт и една от най-значимите фигури на модерна България.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В негова памет от 14:30 ч. в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ ще бъде отслужена панихида.
„ Българският народ ме удостои с достойнството да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на страната аз бях първият държавен глава, който застана отпред не посредством заместничество на властта по династичен път, не посредством скрит план или прелом, не посредством клане или непозната интервенция, а посредством свободната воля на българския народ, изразена в директни, свободни и демократични избори “, написа доктор Желев.
Роден на 3 март 1935 година в с. Веселиново , покрай Шумен, той приключва философия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Още през 1964 година подлага на критика марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация. Това води до уволнението му от университета и насилственото му овакантяване на София. По-късно се завръща и разгласява книгата „ Фашизмът “, която провокира нови репресии.
През 1988 година Желев става основател за основаването на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството . Клубът се опълчва на Възродителния развой, което води до гонене на неговите членове, а самият Желев е задържан през май 1989 г.
На 19 януари 1989 година взе участие в известната среща с френския президент Франсоа Митеран в София дружно с други интелектуалци. След рухването на Тодор Живков става един от уредниците на първия опозиционен протест на 18 ноември 1989 година в София.
Желю Желев е съосновател и първи ръководител на Съюза на демократичните сили (СДС). Ръководи делегацията на Съюз на демократичните сили на Кръглата маса (1990 г.), където се договарят основите на политическия преход. През август 1990 година е определен за президент от VII Велико национално заседание, а през 1992 година става първият президент, определен с директен избор.
Политическата му кариера обаче минава през съществени разтърсвания. През 1992 година с конференцията в резиденция „ Бояна “, известна като „ Боянските ливади “, Желев намерено подлага на критика държавното управление на Съюз на демократичните сили, което води до спор с партията. Разривът се задълбочава, а в последна сметка той не получава втори президентски мандат. На изборите през 1996 година губи от Петър Стоянов и напуща дейната българска политика.
През 2001 година основава Балканския политически клуб, отдаден на съдействието в района.
Желю Желев остава в историята като знак на прехода към народна власт и една от най-значимите фигури на модерна България.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ