Днес е Андреевден - един от най-светлите ни празници!
Днес - 30 ноември, православната черква уважава паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.
Имен ден честват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ".
Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).
Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден , а слънцето да помръдва " както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно.
Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората.
Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена респект на този ден са младите булки, а точно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, така и булките да пълнеят с новите чеда. На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден честват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ".
Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).
Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден , а слънцето да помръдва " както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно.
Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората.
Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена респект на този ден са младите булки, а точно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, така и булките да пълнеят с новите чеда. На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ