Днес (26 септември) в Република Македония приключва кампанията за референдума

Днес (26 септември) в Република Македония завършва акцията за референдума за смяна на името на страната, който би трябвало да се организира на 30 септември 2018 година
Допитването има основно значение за страната, тъй като при поддръжка на смяната на името, това ще открие пътя на Република Македония за участие в НАТО и Европейския съюз.
Съставянето на държавното управление на Зоран Заев през юни 2017 година постави завършек на тежката политическа рецесия в страната, която продължи близо две години. Новото държавно управление на СДСМ предприе енергични дейности за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше сложило ръководството на Никола Груевски.
Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на връзките с България. Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и другарство на 1 август 2017 година от министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов. Договорът откри вероятност за развиване на връзките сред двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и други
След възстановяване на връзките със София, Заев стартира договаряния с Гърция за разрешаването на разногласието за името, който има съвсем 27-годишна история. Спорът, който датира от първите дни на независимостта на Македония от към този момент несъществуваща Югославия, пречеше на страната да се причисли към НАТО, макар че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на Алианса през 2008 година в Букурещ забави Македония с 10 години. През последните години обстановката на Балканите и в Европа радикално се промени, изключително след присъединението на Крим от Русия през 2014 година Балканите се оказаха, по думите на държавния секретар Джон Кери, фронтова линия сред Запада и Русия. По тази причина гръцкото несъгласие на македонското участие в НАТО стартира да играе зловредна роля за стабилността на района.
Преговорите за името стартираха в края на януари след срещата на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас по време на Световния стопански конгрес в Давос. Те се водеха главно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския посланик Матю Нимиц.
Благоприятен декор за договарянията послужи почналото на 1 януари 2018 година българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа тематиката за интеграцията на страните от Западните Балкани, в това число и на Македония. Тя бе разисквана и на огромната среща в София през май с присъединяване на всички държавни и държавни глави на страните от съюза. В рамките на форума имаше и обособена среща сред министър председателите Заев и Ципрас, на която бяха разисквани последните елементи от идното съглашение.
На 12 юни двамата министър-председатели оповестиха, че са постигнали единодушие новото име на страната да се споделя - Република Северна Македония. Самият контракт беше подписан в Преспа на 17 юни в наличието на висшия представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисаря по разширението Йоханес Хан. Договореното име би трябвало да бъде утвърдено от македонските жители на референдума тази неделя. Последните изследвания на публичното мнение демонстрират, че над половината от македонците ще кажат „ Да “ на съглашението, което ще направи Македония 30-ия член на НАТО.