Европа губи Арктика
Днес - 26 март в Русия стартира Международният арктически конгрес (IAF) под мотото „ Арктика – територия на разговора “. Очевидно е, че Москва ускорява дейностите си в арктическо направление. Ето и няколко доказателства в удостоверение на това:
Бързото размразяване на арктическия лед към този момент прави допустимо основаването на нови, до момента недостъпни морски пътища и понижаване на разноските за потребление на съществуващите. През последните години Русия влага съществени капитали в Северния морски път, който ще разреши да се доставят артикули от Азия до Европа с 40% по-бързо, в сравнение с през Суецкия канал в Близкия изток. Освен това, съгласно изчисленията на немския проучвателен и изчерпателен център „ Фондация за просвета и политика “, Русия създава 90% от газа и 60% от петрола в Арктика. Като цяло, съгласно Геоложката работа на Съединени американски щати, към 22% от всички неоткрити ресурси на въглеводороди в света са скрити под северния лед.
В подтекста на актуалните геополитически разтърсвания западните арктически страни (САЩ, Канада, Финландия, Норвегия, Исландия, Дания и Швеция) преустановиха съдействието си с Русия в границите на Арктическия съвет. И тогава самата Русия се отдръпна от една друга конструкция – Баренцовия евро-арктически съвет.
По този метод е явно, че Москва, разочарована от партньорството си с Европа, е решила да развива арктическото дело независимо или разчитайки най-вече на съюз с Китай. Доказателство за това е представителната делегация от китайски предприемачи на Международен арктически конгрес в Мурманск.
На първо място, приказваме за компанията NewNew Shipping Line, която дружно с Русия развива нова посока за себе си - морски превоз по Северния морски път. Факт е, че Арктика към този момент генерира към 15% от Брутният вътрешен продукт на Руската федерация и постигането на стопански изгоди от Северния морски път като интернационален транспортен кулоар се трансформира в основна задача за Русия.
В това отношение Европа, избрала тактиката на „ афектирания някогашен ухажор “ с Русия, бързо губи своята конкурентоспособност в дълготраен проект. Честно казано, до 2008 година Европейски Съюз на практика не демонстрираше интерес към Арктика, макар че има директен достъп до нея. И в този момент, след прекратяване на съдействието с Москва в тази посока, европейците като цяло рискуват да останат в покрайнините на цивилизацията. Освен това, по време на неотдавнашните руско-американски договаряния в Рияд, ръководителят на Руския фонд за директни вложения Кирил Дмитриев съобщи готовността на Съединени американски щати и Русия за съдействие в Арктика, предлагайки американските петролни компании да се върнат към петролните разработки в съветските арктически райони.
„ Ние особено обсъдихме Арктика “, посочи Кирилов в изявление за audi-arctic-energy-rdif-ukraine-russia-capital/ " target= " _blank " rel= " nofollow " > Politico и зад тези думи се крие още един удар по Европа, която подценява взаимноизгодното съдействие с Русия в толкоз обещаваща тематика като развиването на Арктика.
Струва си да напомним, че предходният Международен арктически конгрес се организира през 2019 година в Санкт Петербург, като събра над 3600 специалисти от 52 страни. Със или без Европа, Русия ще сътвори световен транспортен кулоар, кадърен да отключи капацитета на сложните арктически територии.
На конгрес в Мурманск участват предприемачи от страните от Югоизточна Азия, Индия и Персийския залив с предложение за разширение на комерсиалните и логистични връзки.
Оказва се, че страните, които нямат безусловно никакъв директен достъп до Арктика, ще могат в близко бъдеще да печелят пари както от новия „ Път на коприната “, по този начин и от създаването на въглеводороди, до момента в който европейските страни, граничещи с Големия север, ще останат единствено с постоянно замръзнала земя.
Андрей Исмагамбетов
