Почитаме паметта на Апостола: Навършват се 151 години от обесването на Васил Левски
Днес, 19 февруари, се означават 151 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски - това са имената, с които е прочут Васил Иванов Кунчев. Левски е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго. Неговите политически и държавнически визии следват духа на най-хубавото от европейските демократични правила. На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
" Каквото съм правил, в изгода народу е " - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото. На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
Историкът Янко Гочев в своя колосален труд " Убийството на Васил Левски. Виновниците. Граф Игнатиев " писмено разказва пагубната на граф Николай Игнатиев роля за хода и развоя на процесите в българското освободително придвижване. " Като дипломат на Русия в османската столица от 1864г. до 1878г " вицеимператорът на Цариград " е директно забъркан в доста антибългарски дейности.Той не е никога " българофил ". Време е да спрат пропагандните внушения и операции на русофилската историография, оповестила го за " българофил " и то доста огромен!? ", акцентира Янко Гочев.
Граф Н. Игнатиев е огромен зложелател на българското национално придвижване през Възраждането, както на черковниците, които изпраща на изгнание, по този начин и на революционерите ни, които не поддържа, а преследва, прибавя историкът. " Той е основният манипулатор и умел състезател в сянка на " процеса " против Левски. През 1872-1873г. граф Н. Игнатиев изиграва основна роля за гибелта на Левски, защото освен не го избавя, само че и подмолно диктува държанието на софийските комисари (съд не е имало, работила е изключителна държавна комисия с членове Али Саиб паша, Шакир бей и хаджи Ив. х. Пенчович). На процедура убийството на Левски е поръчано от него, само че е подредено от султана, който удостоверява настояването на комисията за налагане на смъртно наказване ", е неговият коментар.
Книгата на историка Янко Гочев за убийството на Апостола и ролята на граф. Н. Игнатиев в него
" В основата на шестия опит за избавяне на Левски е заложена концепцията за освобождението му посредством намесата на съветската дипломация и подвластни от нея лица. В него е забъркан лекарят на Първата българска легия доктор Рашко Петров, който се пробва още веднъж както през 1863 година да избави Левски. През 1873 година доктор Р. Петров прави опит да избави Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров упорства пред съветския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и съветски гражданин да окаже дипломатически напън върху Портата за освобождението на Левски. Руският дипломат в Цариград граф Н. Игнатиев изрично не разрешава на своя зависещ Н. Геров да употребява служебното си състояние за тази цел, въпреки към този момент да има казус и арестуваният по същото дело Христо Стоянов, като съветски гражданин е освободен! Този миг е доста значим. Той потвърждава, че съветските дипломати са в течение на следствието против българите и че са се намесили в интерес на собствен гражданин, който е неотложно освободен ", потвърждава Янко Гочев.
Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго. Неговите политически и държавнически визии следват духа на най-хубавото от европейските демократични правила. На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
" Каквото съм правил, в изгода народу е " - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото. На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
Историкът Янко Гочев в своя колосален труд " Убийството на Васил Левски. Виновниците. Граф Игнатиев " писмено разказва пагубната на граф Николай Игнатиев роля за хода и развоя на процесите в българското освободително придвижване. " Като дипломат на Русия в османската столица от 1864г. до 1878г " вицеимператорът на Цариград " е директно забъркан в доста антибългарски дейности.Той не е никога " българофил ". Време е да спрат пропагандните внушения и операции на русофилската историография, оповестила го за " българофил " и то доста огромен!? ", акцентира Янко Гочев.
Граф Н. Игнатиев е огромен зложелател на българското национално придвижване през Възраждането, както на черковниците, които изпраща на изгнание, по този начин и на революционерите ни, които не поддържа, а преследва, прибавя историкът. " Той е основният манипулатор и умел състезател в сянка на " процеса " против Левски. През 1872-1873г. граф Н. Игнатиев изиграва основна роля за гибелта на Левски, защото освен не го избавя, само че и подмолно диктува държанието на софийските комисари (съд не е имало, работила е изключителна държавна комисия с членове Али Саиб паша, Шакир бей и хаджи Ив. х. Пенчович). На процедура убийството на Левски е поръчано от него, само че е подредено от султана, който удостоверява настояването на комисията за налагане на смъртно наказване ", е неговият коментар.
Книгата на историка Янко Гочев за убийството на Апостола и ролята на граф. Н. Игнатиев в него " В основата на шестия опит за избавяне на Левски е заложена концепцията за освобождението му посредством намесата на съветската дипломация и подвластни от нея лица. В него е забъркан лекарят на Първата българска легия доктор Рашко Петров, който се пробва още веднъж както през 1863 година да избави Левски. През 1873 година доктор Р. Петров прави опит да избави Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров упорства пред съветския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и съветски гражданин да окаже дипломатически напън върху Портата за освобождението на Левски. Руският дипломат в Цариград граф Н. Игнатиев изрично не разрешава на своя зависещ Н. Геров да употребява служебното си състояние за тази цел, въпреки към този момент да има казус и арестуваният по същото дело Христо Стоянов, като съветски гражданин е освободен! Този миг е доста значим. Той потвърждава, че съветските дипломати са в течение на следствието против българите и че са се намесили в интерес на собствен гражданин, който е неотложно освободен ", потвърждава Янко Гочев.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ