Иън Гилън на 80: Една сутрин се събудих пиян и разбрах, че съм приел да стана вокалист на Black Sabbath
Днес - 19 август 2025 година, Иън Гилън навършва 80 години. Роден в Лондон през 1945 година, той израства в следвоенна Англия и като доста свои връстници попада под магията на Елвис Пресли.
Първите му музикални опити са в училищен банди, а по-късно се причислява към групата Episode Six, с която натрупа опит по клубните подиуми. През 1969 година идва съдбовният миг - поканен е да стане вокалист на Deep Purple.
Останалото е история.
Но преди този момент бедността е негов сателит в живота: " Двамата с Роджър (Глоувър) имахме единствено един костюм, когато се присъединихме към Purple, тъй че не можехме да излизаме по едно и също време. Бях доста безпаричен. Някога в студиото крадях кучешки бисквити, с цел да се нахраня ".
Но освен " Пърпъл " носят популярност на Гилън. През 1970 година той е определен за ролята на Исус в рок операта " Jesus Christ Superstar ". Тази роля разкрива трагичния му диапазон и го трансформира в име и отвън рамките на групата. По същото време сцената и турнетата се трансформират в негов дом.
Още през 60-те Гилън се влюбва в нощния живот. В бирария в Мюнхен, към 2 сутринта, се озовава измежду служители на реда, артисти, проститутки и сервитьори, които свирят на китари и пушат джойнтове: " Тогава си споделих - тук ми е мястото! "
Парадоксално, първия си джойнт изпушва чак на 38, само че спомените от лудите купони остават: " Виждал съм хора да падат от прозорци и след това да се връщат в бара. Виждал съм празненства в Бейрут, Австралия и зад Желязната завеса, които бяха прекомерно диви, с цел да се опишат ".
Историите постоянно граничат с фарс. В Германия среща млада жена в нощен клуб, която се показва като Шарлийн от Берлин. " Имахме доста общи тематики, до момента в който не забелязах, че би трябвало да се обръсне. Оказа се Чарли от Белфаст ".
" Не бях алкохолик - просто обичах да пия. Не можеш да свириш, в случай че си примрял от пиянство ", изяснява той.
И " Пърпъл " имат своите комични истории. В Амстердам Гилън пропуща сигнала за излизане на сцената, тъй като е попаднал в артистично барче зад кулисите, където му наливат голяма чаша пиво. " Излязох през неверната врата, направих няколко салта и се приземих на сцената, без да разлея капка. Това беше едно от най-великите ми достижения ".
През 1973 година Deep Purple се разпадат. " Всички сме гледали кино лентата " This Is Spinal Tap " - тъкмо по този начин си беше. Прекалено доста пари и заблуда за величие. После разбираш, че магията е в групата. Но когато се съберете още веднъж, към този момент сте разнообразни. Да си 40-годишен бунтовник към този момент не е доста рокендрол ".
През 1984 година бандата се събира още веднъж, само че напрежението остава. Едва през 90-те, след окончателното овакантяване на Ричи Блекмор, " Пърпъл " намират непоклатимост. За самия Гилън салдото идва посредством медитацията:
Днес, на 80, Гилън живее изцяло изтрезнял. По време на турнетата - девет месеца всяка година - не пие и не пуши. Извън тях, си разрешава чаша уиски. Но бунтарят не е липсващ: " Скучно е да си бунтовник. Сега се бунтувам против новото статукво и това доста ми харесва. Повечето време просто си седнал съм и се дръзвам ".
Понякога му е мъчно да открие наследството на Purple в актуалната музика. Но когато му напомнят, че силата на групата отеква в песните на млади звезди като Yungblud, Halsey и Olivia Rodrigo, той се съгласява: " Това е вплетено в самата концепция за изложение, независимост и протест. Огромна сила - и тя към момента е тук. Където има пушек, има и огън ".
" Преди към 15 години се случи нещо необичайно - появи се цяло ново потомство почитатели - споделя Гилън. - От 2009 година насам публиката ни е най-вече сред 15 и 22 години. Те идват за импровизациите, за живата сила. За мен Purple постоянно са били на първо място инструментална група и мисля, че точно това притегля младите ", споделя той.
На 80 години Гилън остава правилен на сцената, на публиката и на себе си - с подадена ръка към младите почитатели и с взор обратно към лудото минало, за което не се срами да споделя, написа dir.bg.
Трябвало е да бъде вокалист на Led Zeppelin: През 1968 година, когато Джими Пейдж търси фронтмен за новата си група, измежду обсъжданите имена е и това на Гилън. В последна сметка изборът пада върху Робърт Плант.
Запален моторджия: Класическите мотори са негова пристрастеност.
Страстен кулинар: Гилън обича да готви. Разказвал е, че точно в кухнята му идват хрумвания за текстове на песни.
Футболен ентусиаст: Въпреки турнетата по целия свят, постоянно намира време за обичания си тим - " Куинс Парк Рейнджърс ". Казва, че футболът му връща чувството за " естествен живот ".
Обича животните: В дома си постоянно е имал кучета и счита, че точно те го държат крепко стъпил на земята, надалеч от суетата на славата.




