ГОЛЯМ ПРАЗНИК! Кръстов ден е!
Днес, 14 септември православните християни почитат празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, наименуван още Кръстовден.
Българската православна черква прави поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националните обичаи този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът. Това е празникът и на всички национални знахари, вещици и магьосници.
В първите три епохи християните не имали Кръста на Христос. Търсенето му стартира по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена – майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във превъзходния храм, повдигнат от Константин Велики над хипотетичната Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 година Следващият ден е предназначен за респект към Кръста на Христос.
Българската православна черква прави поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националните обичаи този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът. Това е празникът и на всички национални знахари, вещици и магьосници.
В първите три епохи християните не имали Кръста на Христос. Търсенето му стартира по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена – майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във превъзходния храм, повдигнат от Константин Велики над хипотетичната Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 година Следващият ден е предназначен за респект към Кръста на Христос.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ