Можем ли да сме обединeни поне в бедствието?
Днес, 138 години по-късно, е редно да си зададем въпроса: Можем ли най-малко в такива моменти да го създадем
Дежа вю, за жалост - неприятно. Точно преди година още веднъж преживяхме нещастието, която през днешния ден сполетя южната част на Черноморието ни.
Карловско и Черноморието
Преди една година тъкмо по същия метод посрещнахме Съединението. В най-тежко потърпевшите тогава карловски села Богдан, Каравелово и Слатина доста хора към момента не живеят в домовете си, инфраструктурата не е възобновена, при всеки дъжд улиците потъват в тиня, а ужасът от претърпяното още веднъж и още веднъж застига локалните.
През март месец те излязоха на митинг с претенции страната да се задейства по-бързо и съответно, припомняйки, че множеството техники и огромната помощ, е пристигнала от доброволни и донори. Тогава от община Карлово възразиха, като обясниха, че инфраструктурата още не е оправена, тъй като процедурите по желание на реализатор претендирали време, а хората не са получили спомагателна помощ, тъй като в огромната си част не отговаряли на критериите. Вече сме септември, а обстановката не е доста по-различна.
Институциите все по този начин не престават да си трансферират отговорността, а най-фаталното е, че коритата на реките в трите обитаеми места съвсем не са укрепени. Според кметът на Карлово виновността е на страната, съгласно управниците – противоположното. В реалност все още – септември – отпуснатите пари за строителство са 17 млн. лева от обещаните 70 млн.
В първите дни на тежките наводнения политици редица побързаха да симулират интензивност и поддръжка, изсипвайки се в най-тежко потърпевшите региони, небрежно се наснимаха – кой държейки лопата, кой прегърнал одеве останал без цялото си имущество несретник, кои жизнерадостно щракайки селфита. След няколко дни ги нямаше, несъмнено, отидоха да си вършат PR по други места, а хората останаха сами с нещастието си.
През януари тази година в Богдан и Каравелово бяха на косъм от септемврийската покруса, беше оповестено и отчасти бедствено състояние, а хората с смут се молеха да не преживеят случилото се през 2022г.
Този 6 септември още веднъж посрещнахме с злополучие – този път по Южното Черноморие. Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец, близките къмпинги и селца... Разрушени пътища и мостове, електричество няма на доста места, починали, изчезнали – стихията отнася всичко по пътя си.
Не всичко е пари
Разбира се, сходни бедствия не засягат единствено страната ни. Не е по-добро ситуацията в някои елементи на Гърция и Турция. Разликите идват след това, тъй като в случай че би трябвало да сме изцяло справедливи, в Гърция годишно има наводнения, и то много по-тежки, само че месец, два по-късно страната от дълго време се е погрижила, оправила разрушенията, минимализирала вредите. А ние към момента не можем да възстановим селата и градовете, потърпевши преди година, какво остава за тези от последните дни.
Въобще не става въпрос единствено за пари. Намират се за толкоз други, постоянно надалеч по-маловажни неща, ще има и в този момент. Но се разпределят постепенно, разпределят се безредно, мъчно, липсва и ясна приоритизация. Хората, което се схваща и по думите на най-засегнатите от предходната година, действително не усещат осезаемо помощта от страната, което значи, че нещо куца, и то доста съществено куца .
Коментарите и в този момент се люшкат сред презастроено е, и - това е природа, не можеш да се противопоставиш. Тепърва ще се ревизира дали наводненията са резултат от запушени от човешка активност речни корита, което обаче е отражение на поговорката: „ След дъжд – качулка ”.
И вместо всеки да насочи силата си към по-бързата помощ за потърпевшите – дали финансова, дали чисто физическа, дали даже единствено с думи, и това злополучие се трансформира в следващия мотив да се хванем за гушите. Това не значи, че някой или някои нямат виновност, не значи, че някой или някои не са си свършили работата, не значи да си затворим очите, само че разликата сред непродуктивното популистко говорене сцел трупане на персонални или политически дивдиенти – е едно, а напълно друго е дефинирането и последователното разрешаване на казуса, с цел да не се повторят повече сходни нещастия. При нас първото е в остатък, второто май изобщо го няма.
Съединението прави силата, само че можем ли да го реализираме
За да се стигне до 6.09.1885г., се е случило обединяване – в дейностите, в мислите, в разсъдъка на всички – елементарни хора, общественици, интелектуалци, държавници. Затова датата е една от най-светлите в историята ни, а проявената от всички зрялост, разумно довежда до оня незабравим ден.
А в дни като тези на актуалното злополучие, следим противоположното – хвърчат обвинявания във всички направления, редица политици и претенденти управници употребяват момента, с цел да ударят по политическия конкурент, други са на терен, само че държейки просто кухи речи. Скоро чакаме и фотосите на трети, които към този момент пишат патетични статуси кой крив и кой прав, само че сякаш огромната им угриженост някак отстъпва място на авансово и видно усърдно квалифицирания нагизден външен тип и заредено с клишета обръщение.
„ Съединението прави силата ” е лозунг, колкото простоват, толкоз и изцяло правилен. Но последните години ни конфронтираха като че ли окончателно, всеки се е омотал в политическите си пристрастия, забравяйки, че всички сме българи и щем, не щем, живеем и в случай че желаеме да я има България, ще би трябвало да продължим да живеем дружно.
Днес, 138 години по-късно, е редно да си зададем въпроса можем ли най-малко в такива моменти да го създадем.
Честит празник!
Дежа вю, за жалост - неприятно. Точно преди година още веднъж преживяхме нещастието, която през днешния ден сполетя южната част на Черноморието ни.
Карловско и Черноморието
Преди една година тъкмо по същия метод посрещнахме Съединението. В най-тежко потърпевшите тогава карловски села Богдан, Каравелово и Слатина доста хора към момента не живеят в домовете си, инфраструктурата не е възобновена, при всеки дъжд улиците потъват в тиня, а ужасът от претърпяното още веднъж и още веднъж застига локалните.
През март месец те излязоха на митинг с претенции страната да се задейства по-бързо и съответно, припомняйки, че множеството техники и огромната помощ, е пристигнала от доброволни и донори. Тогава от община Карлово възразиха, като обясниха, че инфраструктурата още не е оправена, тъй като процедурите по желание на реализатор претендирали време, а хората не са получили спомагателна помощ, тъй като в огромната си част не отговаряли на критериите. Вече сме септември, а обстановката не е доста по-различна.
Институциите все по този начин не престават да си трансферират отговорността, а най-фаталното е, че коритата на реките в трите обитаеми места съвсем не са укрепени. Според кметът на Карлово виновността е на страната, съгласно управниците – противоположното. В реалност все още – септември – отпуснатите пари за строителство са 17 млн. лева от обещаните 70 млн.
В първите дни на тежките наводнения политици редица побързаха да симулират интензивност и поддръжка, изсипвайки се в най-тежко потърпевшите региони, небрежно се наснимаха – кой държейки лопата, кой прегърнал одеве останал без цялото си имущество несретник, кои жизнерадостно щракайки селфита. След няколко дни ги нямаше, несъмнено, отидоха да си вършат PR по други места, а хората останаха сами с нещастието си.
През януари тази година в Богдан и Каравелово бяха на косъм от септемврийската покруса, беше оповестено и отчасти бедствено състояние, а хората с смут се молеха да не преживеят случилото се през 2022г.
Този 6 септември още веднъж посрещнахме с злополучие – този път по Южното Черноморие. Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец, близките къмпинги и селца... Разрушени пътища и мостове, електричество няма на доста места, починали, изчезнали – стихията отнася всичко по пътя си.
Не всичко е пари
Разбира се, сходни бедствия не засягат единствено страната ни. Не е по-добро ситуацията в някои елементи на Гърция и Турция. Разликите идват след това, тъй като в случай че би трябвало да сме изцяло справедливи, в Гърция годишно има наводнения, и то много по-тежки, само че месец, два по-късно страната от дълго време се е погрижила, оправила разрушенията, минимализирала вредите. А ние към момента не можем да възстановим селата и градовете, потърпевши преди година, какво остава за тези от последните дни.
Въобще не става въпрос единствено за пари. Намират се за толкоз други, постоянно надалеч по-маловажни неща, ще има и в този момент. Но се разпределят постепенно, разпределят се безредно, мъчно, липсва и ясна приоритизация. Хората, което се схваща и по думите на най-засегнатите от предходната година, действително не усещат осезаемо помощта от страната, което значи, че нещо куца, и то доста съществено куца .
Коментарите и в този момент се люшкат сред презастроено е, и - това е природа, не можеш да се противопоставиш. Тепърва ще се ревизира дали наводненията са резултат от запушени от човешка активност речни корита, което обаче е отражение на поговорката: „ След дъжд – качулка ”.
И вместо всеки да насочи силата си към по-бързата помощ за потърпевшите – дали финансова, дали чисто физическа, дали даже единствено с думи, и това злополучие се трансформира в следващия мотив да се хванем за гушите. Това не значи, че някой или някои нямат виновност, не значи, че някой или някои не са си свършили работата, не значи да си затворим очите, само че разликата сред непродуктивното популистко говорене сцел трупане на персонални или политически дивдиенти – е едно, а напълно друго е дефинирането и последователното разрешаване на казуса, с цел да не се повторят повече сходни нещастия. При нас първото е в остатък, второто май изобщо го няма.
Съединението прави силата, само че можем ли да го реализираме
За да се стигне до 6.09.1885г., се е случило обединяване – в дейностите, в мислите, в разсъдъка на всички – елементарни хора, общественици, интелектуалци, държавници. Затова датата е една от най-светлите в историята ни, а проявената от всички зрялост, разумно довежда до оня незабравим ден.
А в дни като тези на актуалното злополучие, следим противоположното – хвърчат обвинявания във всички направления, редица политици и претенденти управници употребяват момента, с цел да ударят по политическия конкурент, други са на терен, само че държейки просто кухи речи. Скоро чакаме и фотосите на трети, които към този момент пишат патетични статуси кой крив и кой прав, само че сякаш огромната им угриженост някак отстъпва място на авансово и видно усърдно квалифицирания нагизден външен тип и заредено с клишета обръщение.
„ Съединението прави силата ” е лозунг, колкото простоват, толкоз и изцяло правилен. Но последните години ни конфронтираха като че ли окончателно, всеки се е омотал в политическите си пристрастия, забравяйки, че всички сме българи и щем, не щем, живеем и в случай че желаеме да я има България, ще би трябвало да продължим да живеем дружно.
Днес, 138 години по-късно, е редно да си зададем въпроса можем ли най-малко в такива моменти да го създадем.
Честит празник!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ