Днес, 1 февруари се навършват 80 години от кървавия ден,

Днес, 1 февруари се навършват 80 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история. Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на така наречен Народен съд изпращат на разстрел към 150 души от българския политически, икономически, боен и интелектуален хайлайф. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.

За интервала 20 декември 1944 година - 2 април 1945 година съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са задържани 28 630 души (това са публични данни, а съгласно историци те са доста повече). Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният хайлайф на нацията отпреди войната в действителност е погубен. За съпоставяне - по време на Нюрнбергския развой против Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
 
Заседание на тъй наречените " национален съд " Източник: ДА-Архиви
Този ден се отбелязва публично в България от 2011 година насам. Тогава държавното управление на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския бежанец, публицист и държавник Дими Паница, импортирано в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
 
В претекстовете си Министерският съвет показва, че " 1 февруари 1945 година е денят, в който посрещат гибелта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на така наречен Народен съд. Той става знаков за нашата история, тъй като слага началото на кървавите репресии против българския народ ".
 
Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II. Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените.
 
Богдан Филов Източник: ДА-Архиви
Управлението тогава в действителност употребява изключителната правосъдна процедура за кавга с съперниците на съветизацията и комунизацията на страната.
Създадени са 13 висши правосъдни състава (всеки с 13 членове) и 69 регионални (петчленни). Съставите, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От " националните съдии " не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните. За основен национален обвинител е избран Георги Петров. Започва " законна чистка " във всички институции.
 
Статистиката на " националния съд е смразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души. Между наказаните на гибел са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На пожизнен затвор са наказани 4 някогашни министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди правосъдните процеси. Против всевъзможни правила в правото " националния съд " узаконява тези убийства, осъществени в първите месеци след 9 септември 1944 година
 
Чрез " националния съд " са иззети над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. " Народният съд " е освен основан в нарушаване на тогавашната Търновска конституция като ексклузивен съд, който тя не разрешава, само че и размерът и броят на присъдите се диктуват от руски жител и комунистически и коминтерновски функционер Георги Димитров. Неговите заповеди – " Никой не би трябвало да бъде оневинен! " и " Никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля " – са образец и удостоверение за сталинските бесовете, обладали комунистическата партия за отплата и реваншизъм.
 
В навечерието на съвещанието на Първи правосъден състав Вълко Червенков, член на управлението на Българска работническа партия (к), рапортува на Георги Димитров, който по това време е народен представител в руския парламент и се намира в Съюз на съветските социалистически републики, с депеша, писана на съветски език: " Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на гибел до седемдесет %! ".
 
Народен съд Източник: Bulgarianhistory
Присъдите на Първи и Втори правосъден състав са оповестени на 1 февруари 1945 година към 16 часа, а държавното радио предава онлайн. Свикан е протест и площадът към Съдебната палата е цялостен с голям брой, който скандира " гибел ". В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията.
 
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
 
Манифестация в поддръжка на тъй наречените " национален съд " Източник: ДА-Архиви
Оцелява единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 година
 
Навързани на вериги, наказаните на гибел са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и духовник. Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия.
 
Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България. През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.

Царица Йоанна написа в спомените си: " Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… "
 
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Един от водачите на Българска комунистическа партия и предстоящ министър председател Вълко Червенков упорства за класическия метод " посредством обесване ". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието да се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
 
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма. След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил.
 
През 1996 година Върховният съд анулира присъдите на Първи и Втори правосъден състав като незаконосъобразни, мотивирайки се с редица процесуални нарушавания. Жестоките присъди на " националния съд " са изброени измежду закононарушенията на комунистическия режим в признатия през 2000 година от Народното събрание Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен.
 
През 2012 година президентът Росен Плевнелиев става първият настоящ държавен глава, и до момента единствен, който взе участие в специфична тържествена гала на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма в София с отдаване на военни почести. След идването на власт на посочения от съветския Комитет за Държавна сигурност (на СССР) гнрал Леонид Решетников и повдигнат с директното подпомагане на тогавашния ръководител ан Българска социалистическа партия Корнелия Нинова боен водач Румен Радев през 2017 година тази позиция е изоставена. Радев в никакъв случай не посети този мемориал. 
 
Ето част от разстреляните на 1 против 2 февруари 1945 година държавници и военни:
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - историк, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста " за смелост " и медал " Австрийски орел ".
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена " За смелост ", народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталийски - изтъкнат правист, министър на правораздаването
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска войска
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска войска
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска войска
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 година
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на Военновъздушни сили
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.