Днес (1 февруари) е ден за възпоменание на жертвите на

Днес (1 февруари) е ден за възпоменание на жертвите на комунизма. Не обичам такива дни, в които скръбта става юбилейна, не обичам възторг - нито героизиращ, нито виктимизиращ. Защото юбилейната тъга е нереална - по някакви цифри, какъв брой души са починали в лагерите и прочие.

Моята тъга и паметта ми са напълно съответни. На този ден ще ви опиша за един концлагерист - чичо ми Никола Кьосев. Единствен от синовете на дядо ми Гиго, кожар, малък търговец, преди 1944 той получава пари и учи в Американския лицей. Завършва го с отличие, само че след 9 септември това положително обучение незабавно се трансформира в огромен минус - дюкянът на дядо ми е експроприиран, дребното пари се стопяват, а той на никое място не може да си откри работа. Тогава - било е някъде през бедните 1950-те години - той се свързва със собствен някогашен преподавател от Американския лицей, който по това време е консул в американското посолство в София. Очевидно от чудене по какъв начин да помогне консулът му дава концепция да създава фолклорни кукли, български сувенири, които американското посолство да подарява на свои посетители от Съединени американски щати. Това се оказва съдбовна неточност. Държавна сигурност не спи и не след дълго чичо ми е задържан, упрекнат (ако изобщо е имало някакво обвиняване, не съумях да разбера) за нерегламентирани контакти с чужденци, а също така и за... шпионаж. Намекват му, че вътре в куклите имало секрети известия, с които той предавал на врага значима информация за родината.