За какво трябва да плащат наследниците на колонизаторите и робовладелците
Днес – Карибите, на следващия ден – Черна Африка
През първата половина на октомври 15 карибски страни взеха решение да изискат репарации от Англия за вредите от търговията с плебеи. Те желаят да издигнат този въпрос на срещата на Карибската общественост, която ще се организира в Самоа на 21 октомври. Според английския Daily Mail, размерът на исковете против Лондон ще възлезе на над 269 милиарда $ в еквивалент.
Няколко седмици по-рано, в края на септември, президентът на Хаити също разгласи правото на страната му на репарации от Франция. Според негова информация сумата, платена през 19 век за правото на самостоятелност от Франция, е осакатила младата хаитянска страна и от този момент Хаити не може да си стъпи на краката.
И това е фактически по този начин. Преди двеста години, през 1825 година, на управляващите в Хаити е наложено съглашение, съгласно което Хаити би трябвало да заплати 150 милиона златни франка, което е пет пъти повече от сумата на годишния експорт на страната. Пазарлъкът беше ненужен: съглашението беше подписано под дулата на 100 и петдесет оръдия, ориентирани към Хаити от 12 военни кораба.
Гигантският външен дълг, а не вуду култът, се трансформира в същинското проклинание на черната република. За съпоставяне: когато през 1803 година французите продадоха Луизиана на американските предприемачи (територията на този щат е 74 пъти по-голяма от Хаити), те желаеха 60 милиона франка.
Благодарение на единственото сполучливо въстание на плебеи в историята, Хаити завоюва самостоятелност от колониална Франция. Но по-късно французите още веднъж я ограбиха благодарение на „ обезщетения “ и банки, които изнесоха милиони долари от Хаити, които по-късно още веднъж се озоваха в джобовете на френски вложители.
За два века загубите за стопанската система на страната възлизат на забележителните 115 милиарда $. Най-важното е, че средствата се изтеглят от страната, просто тъй като Хаити е траял да заплаща на своите някогашни притежатели на плебеи още доста генерации.
За да изплати задълженията си, Хаити още веднъж заема средства от задгранични банки, които в действителност принадлежаха на същите колонизатори. Един век по-късно, през 1900 година, 80% от националния бюджет се изразходва за погашение на дълга на Франция.
Основаната от французите - робовладелци банка CIC задържа % от съвсем всяка договорка на държавното управление на Хаити. Неговите акционери направиха толкоз доста пари от това, че в някои години облагите им надвишиха целия държавен бюджет за гражданска инфраструктура за страна с милион и половина души население.
Когато дългът най-сетне беше изплатен през 1947 година, стопанската система на Хаити към този момент беше безнадеждно болна. Точно когато задълженията бяха съвсем изплатени, CIC и Националната банка - които като че ли предлагаха вяра за финансова самостоятелност - хвърлиха Хаити в нова пропаст от дългово задължение за десетилетия напред.
За да задържат селяните на земята, в страната на освободените плебеи бяха признати расистки закони и в действителност беше основано робство. Хаити беше ръководен от светлокож хайлайф, до момента в който тъмнокожото население беше обречено на беднотия през целия си живот. Тези закони са в действие и през днешния ден.
В допълнение, последните няколко десетилетия бяха мощно наранени от ужасното земетресение от 2010 година, където бяха убити и ранени половин милион души, а самия район беше съвсем изцяло опустошен. Всъщност по-късно се случиха още веднъж трусове, последното разрушително през 2021 година
Тъй като французите, британците и други европейци колонизират и ограбват огромна част от земното кълбо, обществените институции в колонизираните страни се трансформират. В някои райони главната цел беше да се експлоатира локалното население (в някои страни потомците на импортираните плебеи също станаха такива с течение на времето) и изпомпване на запаси за колонизаторите.
В други (като да вземем за пример, Южна Африка, както се вижда по време на апартейда), приобщаващи политически и стопански системи са основани за обезпечаване на дълготрайни изгоди за европейските мигранти и техните потомци.
Страните, в които бяха въведени приобщаващи институции, можеха да реализират тип разцвет с течение на времето. Дори бъдещият Хаити по едно време, в началния стадий, стана под френски надзор не просто колония, а най-доходоносната колония, която историята познава.
Икономиката му беше по-голяма от тази на Съединените щати, произвеждайки повече благосъстояние от всички холдинги на Новия свят на Испанската империя взети дружно. Освен това генерира забележителна част от брутния народен артикул на предреволюционна Франция посредством износа на захар, кафе, какао и други екзотични и доста скъпи артикули.
Този разцвет обаче пристигна с невъобразима цена в човешки животи. Тя е построена върху брутална колониална основа, извънредно обществено разслоение и употреба на съвсем половин милион плебеи. При смъртност от 50% - след всеки африкански импорт на острова в продължение на 3 години, всеки втори плебей умира - жестокостта на колонизаторите не е инцидентна, а умишлена част от максимизирането на облагите.
Нуждата от непрекъснат приток на плебеи естествено докара до обстоятелството, че една трета от всички поробени африканци в трансатлантическата търговия с плебеи се озоваха в Сен Доминг, както Хаити тогава беше именуван от френските пирати и колонизатори.
Много от колонизаторите в страната остават и до през днешния ден в клопката на екстрактивни институции, които попречват икономическия напредък. Въвеждането на приобщаващи институции може да обезпечи дълготрайни изгоди за всички, само че екстрактивните системи носят краткосрочни изгоди за ръководещите елити. Докато политическата система им подсигурява власт, обещанията за промени не се одобряват съществено, което явно пречи на напредъка.
В същото време опасността от гражданска война от време на време води до демократизация, защото предаването на властта и установяването на народна власт може да бъде единственият излаз. Историята на Хаити, където единственото сполучливо въстание на плебеи в международната история докара до основаването на страна, свободна от притежателите на плебеи и ръководена от някогашните плебеи, е отличен образец за това.
Ето за какво единствено през последните 110 години, започвайки от 1914 година, има 6 намеси на Съединени американски щати в Хаити (последната при започване на 2010 г.) и към 40 военни преврата. През 1915 година президентът Удроу Уилсън подреди пълномащабно навлизане на американската войска на острова под прикритието на „ помощ “ за хаитянския народ. В същото време американците поеха контрола върху финансите на Хаити и постановиха на хаитяните конституция, която беше удобна за тях, позволявайки на чужденците да имат локална земя.
Днес, по отношение на настояването на 15 карибски страни за репарации от търговията с плебеи от европейските наследници на колониалистите, английското издание на Daily Mail написа: управляващите на остров Барбадос, говорейки на последното общо заседание на Организация на обединените нации подчертаха, че заплащанията на репарации за търговията с плебеи и колониализма би трябвало да бъдат част от „ световното пренастройване “ на интернационалните връзки. Да, това би било заслужено от всяка позиция.
Но в случай че британците и французите стартират да заплащат за предишното си по този метод, те няма да устоят дълго. Страните им ще станат сходни на Хаити по стандарт на живот. Факт е, че черна Африка скоро може да се причисли към настояването на репарации от колонизаторите.
През 2023 година беше открито особено партньорство сред 55-членния Африкански съюз и 20-членната Карибска общественост (Caricom). Целта е да се усили натискът върху някогашните робовладелски страни да се причислят към придвижването за репарации.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17750Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед12616Яков Кедми: БРИКС не слага никакви условия на членовете си. То е многополярно равноправно международно обединениеАлтернативен Поглед12220Яков Кедми: В началото на 19 век Китай е бил преди всичко по размер в международната икономикаАлтернативен Поглед6946Проф. Янко Янев: Най-важният приоритет на страната, без който всички останали не стават, е енергетикатаАлтернативен Поглед7005Атанас Атанасов: 35 години неолиберални промени разрушават обществената държаваАлтернативен Поглед366579Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171934Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед119003Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
Източник: pogled.info
През първата половина на октомври 15 карибски страни взеха решение да изискат репарации от Англия за вредите от търговията с плебеи. Те желаят да издигнат този въпрос на срещата на Карибската общественост, която ще се организира в Самоа на 21 октомври. Според английския Daily Mail, размерът на исковете против Лондон ще възлезе на над 269 милиарда $ в еквивалент.
Няколко седмици по-рано, в края на септември, президентът на Хаити също разгласи правото на страната му на репарации от Франция. Според негова информация сумата, платена през 19 век за правото на самостоятелност от Франция, е осакатила младата хаитянска страна и от този момент Хаити не може да си стъпи на краката.
И това е фактически по този начин. Преди двеста години, през 1825 година, на управляващите в Хаити е наложено съглашение, съгласно което Хаити би трябвало да заплати 150 милиона златни франка, което е пет пъти повече от сумата на годишния експорт на страната. Пазарлъкът беше ненужен: съглашението беше подписано под дулата на 100 и петдесет оръдия, ориентирани към Хаити от 12 военни кораба.
Гигантският външен дълг, а не вуду култът, се трансформира в същинското проклинание на черната република. За съпоставяне: когато през 1803 година французите продадоха Луизиана на американските предприемачи (територията на този щат е 74 пъти по-голяма от Хаити), те желаеха 60 милиона франка.
Благодарение на единственото сполучливо въстание на плебеи в историята, Хаити завоюва самостоятелност от колониална Франция. Но по-късно французите още веднъж я ограбиха благодарение на „ обезщетения “ и банки, които изнесоха милиони долари от Хаити, които по-късно още веднъж се озоваха в джобовете на френски вложители.
За два века загубите за стопанската система на страната възлизат на забележителните 115 милиарда $. Най-важното е, че средствата се изтеглят от страната, просто тъй като Хаити е траял да заплаща на своите някогашни притежатели на плебеи още доста генерации.
За да изплати задълженията си, Хаити още веднъж заема средства от задгранични банки, които в действителност принадлежаха на същите колонизатори. Един век по-късно, през 1900 година, 80% от националния бюджет се изразходва за погашение на дълга на Франция.
Основаната от французите - робовладелци банка CIC задържа % от съвсем всяка договорка на държавното управление на Хаити. Неговите акционери направиха толкоз доста пари от това, че в някои години облагите им надвишиха целия държавен бюджет за гражданска инфраструктура за страна с милион и половина души население.
Когато дългът най-сетне беше изплатен през 1947 година, стопанската система на Хаити към този момент беше безнадеждно болна. Точно когато задълженията бяха съвсем изплатени, CIC и Националната банка - които като че ли предлагаха вяра за финансова самостоятелност - хвърлиха Хаити в нова пропаст от дългово задължение за десетилетия напред.
За да задържат селяните на земята, в страната на освободените плебеи бяха признати расистки закони и в действителност беше основано робство. Хаити беше ръководен от светлокож хайлайф, до момента в който тъмнокожото население беше обречено на беднотия през целия си живот. Тези закони са в действие и през днешния ден.
В допълнение, последните няколко десетилетия бяха мощно наранени от ужасното земетресение от 2010 година, където бяха убити и ранени половин милион души, а самия район беше съвсем изцяло опустошен. Всъщност по-късно се случиха още веднъж трусове, последното разрушително през 2021 година
Тъй като французите, британците и други европейци колонизират и ограбват огромна част от земното кълбо, обществените институции в колонизираните страни се трансформират. В някои райони главната цел беше да се експлоатира локалното население (в някои страни потомците на импортираните плебеи също станаха такива с течение на времето) и изпомпване на запаси за колонизаторите.
В други (като да вземем за пример, Южна Африка, както се вижда по време на апартейда), приобщаващи политически и стопански системи са основани за обезпечаване на дълготрайни изгоди за европейските мигранти и техните потомци.
Страните, в които бяха въведени приобщаващи институции, можеха да реализират тип разцвет с течение на времето. Дори бъдещият Хаити по едно време, в началния стадий, стана под френски надзор не просто колония, а най-доходоносната колония, която историята познава.
Икономиката му беше по-голяма от тази на Съединените щати, произвеждайки повече благосъстояние от всички холдинги на Новия свят на Испанската империя взети дружно. Освен това генерира забележителна част от брутния народен артикул на предреволюционна Франция посредством износа на захар, кафе, какао и други екзотични и доста скъпи артикули.
Този разцвет обаче пристигна с невъобразима цена в човешки животи. Тя е построена върху брутална колониална основа, извънредно обществено разслоение и употреба на съвсем половин милион плебеи. При смъртност от 50% - след всеки африкански импорт на острова в продължение на 3 години, всеки втори плебей умира - жестокостта на колонизаторите не е инцидентна, а умишлена част от максимизирането на облагите.
Нуждата от непрекъснат приток на плебеи естествено докара до обстоятелството, че една трета от всички поробени африканци в трансатлантическата търговия с плебеи се озоваха в Сен Доминг, както Хаити тогава беше именуван от френските пирати и колонизатори.
Много от колонизаторите в страната остават и до през днешния ден в клопката на екстрактивни институции, които попречват икономическия напредък. Въвеждането на приобщаващи институции може да обезпечи дълготрайни изгоди за всички, само че екстрактивните системи носят краткосрочни изгоди за ръководещите елити. Докато политическата система им подсигурява власт, обещанията за промени не се одобряват съществено, което явно пречи на напредъка.
В същото време опасността от гражданска война от време на време води до демократизация, защото предаването на властта и установяването на народна власт може да бъде единственият излаз. Историята на Хаити, където единственото сполучливо въстание на плебеи в международната история докара до основаването на страна, свободна от притежателите на плебеи и ръководена от някогашните плебеи, е отличен образец за това.
Ето за какво единствено през последните 110 години, започвайки от 1914 година, има 6 намеси на Съединени американски щати в Хаити (последната при започване на 2010 г.) и към 40 военни преврата. През 1915 година президентът Удроу Уилсън подреди пълномащабно навлизане на американската войска на острова под прикритието на „ помощ “ за хаитянския народ. В същото време американците поеха контрола върху финансите на Хаити и постановиха на хаитяните конституция, която беше удобна за тях, позволявайки на чужденците да имат локална земя.
Днес, по отношение на настояването на 15 карибски страни за репарации от търговията с плебеи от европейските наследници на колониалистите, английското издание на Daily Mail написа: управляващите на остров Барбадос, говорейки на последното общо заседание на Организация на обединените нации подчертаха, че заплащанията на репарации за търговията с плебеи и колониализма би трябвало да бъдат част от „ световното пренастройване “ на интернационалните връзки. Да, това би било заслужено от всяка позиция.
Но в случай че британците и французите стартират да заплащат за предишното си по този метод, те няма да устоят дълго. Страните им ще станат сходни на Хаити по стандарт на живот. Факт е, че черна Африка скоро може да се причисли към настояването на репарации от колонизаторите.
През 2023 година беше открито особено партньорство сред 55-членния Африкански съюз и 20-членната Карибска общественост (Caricom). Целта е да се усили натискът върху някогашните робовладелски страни да се причислят към придвижването за репарации.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17750Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед12616Яков Кедми: БРИКС не слага никакви условия на членовете си. То е многополярно равноправно международно обединениеАлтернативен Поглед12220Яков Кедми: В началото на 19 век Китай е бил преди всичко по размер в международната икономикаАлтернативен Поглед6946Проф. Янко Янев: Най-важният приоритет на страната, без който всички останали не стават, е енергетикатаАлтернативен Поглед7005Атанас Атанасов: 35 години неолиберални промени разрушават обществената държаваАлтернативен Поглед366579Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171934Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед119003Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ