Днес – 9 май – за едни е ден на

Днес – 9 май – за едни е ден на Европа, за други (презиращите Европа) е ден за навеждане пред всичко съветско. Интересното е, че мотивът е все еднакъв – успеха над нацистка Германия, а това, което живее през днешния ден в главите на едните и другите, е повода двата свята (евразийският и европейският) да са по този начин разнообразни. Различни поради няколко неща. 

Няколко, да. Но едно от тях е потребността от давност за едните и потребността от помнене за другите. Едните желаят да помнят що е тирания и в никакъв случай да не го повтарят, другите просто лепят етикети „ наши “ и „ ваши “ и с това завършва всяка алтернатива за тях. 

Едните желаят да си спомнят Втората международна и желаят сходни зверства в никакъв случай да не се повтарят. Другите имат потребност да не помнят, тъй като техните „ наши “ наподобяват зле в очите на някой, който има памет по-дълга от на златна рибка. 

Те принудително не помнят, че Втората международна е стартирана от Хитлер и Сталин дружно – в съдружничество, по другарски. След Рибентроп-Молотов. Насила не помнят и за офицерите на Вермахта, които са ходили по съветските военни паради преди интервенция Барбароса. Насила не помнят за руското нахлуване над Полша 1939 година, както и за Зимната война против Финландия. 

И тъй като принудително не помнят, по тази причина през днешния ден се кичат с гергьовски лентички, лъжат децата си, че русия ни била освободила, кланят се на губернаторката и си мечтаят за шестнайсета република, поддържат путлер във войната му против Украйна и висят на шията на българския разцвет, закотвени там със руски монументи, вкисната сельодка, която пробутват за „ съветската просвета “ (Сталин и Чайковски за тях са едно и най-добре им вървят с кисели краставички и водка), руски неистини, изменничество, шумкарски „ мемоари “ за неслучило се великолепие и вкиснат фашизъм по руски (лошото е, че не виждат иронията в това – последното). Но времето се движи единствено напред и всяка империя на злото е свършвала по един и същи метод в историята. Не виждам причина тази да е по-различна. 

Ето какво написа през днешния ден Елисавета Белобрадова (Народен представител от коалиция „ Продължаваме промяната—Демократична България “):

„ Някой ден паметникът на Съветската войска ще бъде свален, на негово място ще има български и това ще бъде денят, в който ще съм свършила най-хубавата работа за децата си.

През последните години излизат всякакви хора и споделят “Да не придаваме такова значение на паметника, София има по-важни и съществени проблеми, вижте тротоарите ”.

България няма по-сериозен проблем от руския шмайзер на най-високата точка в столицата. 

Защото най-скъпото, най-важното е в сърцето и се назовава независимост. Независимостта на страната е най-висшата полезност. Държавният суверенитет е това, поради което хиляди непринудено са изгубили  живота си. Не се тормозете да си го кажете - на няколко стотин километра хиляди умират в отбрана на държавния си суверенитет и отново шмайзерът е руски. 

Първо би трябвало да си върнем страната, с цел да се грижим за нея. За да си оправим тротоарите, би трябвало най-накрая да се почувстваме вкъщи. 

Един ден ще заведа децата си, до момента в който смъкват монумента и ще им споделям “Това е един от най-значимите исторически моменти в живота ви. Гледайте и помнете ”

Но всичко с времето си. Днес на госпожа Митрофанова не ѝ беше удобно по никакъв начин, тъй като тук към този момент не е Москва “.