Разкази от Украйна: Как се подготвят хората за евентуален руски ядрен удар?
Дмитрий Бондаренко е подготвен за най-лошото.
Той е напълнил склада под сгъваемото си легло и съвсем всяко друго кътче в жилището си в източната част на Киев с вода и дълготрайна храна. Има ролки с тиксо, с които да залепи прозорците от радиоактивни превалявания. Има газова печка за къмпинг и уоки-токи, написа „ Асошиейтед прес “ в собствен репортаж.
Има даже пушка AR-15 и пушка за отбрана, както и кутии с муниции. До пералнята му са прибрани контейнери с гориво и аварийни гуми, ако се наложи да напусне града небрежно.
„ Всяка подготовка може да усили възможностите ми да оцелея “, споделя той, носейки нож и аптечка за първа помощ.
След като съветската инвазия продължава към този момент девети месец, доста украинци към този момент не се питат дали страната им ще бъде изумена от нуклеарно оръжие. Те интензивно се приготвят за тази в миналото немислима опция.
На масите за вечеря и в питейните заведения хората постоянно разискват кой град би бил най-вероятната цел или какъв тип оръжие би могло да бъде употребявано. Мнозина, като Бондаренко, се запасяват с хранителни запаси и вършат проекти за оцеляване.
Никой не желае да повярва, че това може да се случи, само че наподобява, че мнозина в Украйна, която през 1986 година претърпя най-тежката нуклеарна повреда в света в Чернобил, мислят за това.
„ Разбира се, че Украйна приема тази опасност съществено, тъй като разбираме с каква страна си имаме работа “, съобщи президентският консултант Михайло Подоляк в изявление за „ Асошиейтед прес “, визирайки Русия.
Кремъл направи голословни изказвания, че Украйна приготвя „ мръсна бомба “ в окупираните от Русия региони – експлозив за разпространяване на радиоактивни материали и всяване на боязън. Киев изрично отхвърли и съобщи, че сходни изказвания са по-скоро знак, че самата Москва приготвя такава бомба и упреква за това Украйна.
Спомени за Чернобил
Ядрените страхове провокират мъчителни мемоари у тези, които са претърпели злополуката в Чернобил, когато един от четирите реактора се взриви и изгоря на към 100 км северно от Киев, изпускайки радиация. Първоначално руските управляващи пазят повредата в загадка и въпреки че градът наоколо до централата е евакуиран, Киев не е евакуиран.
Светлана Божко тогава била 26-годишна журналистка в Киев. По време на повредата била бременна в седмия месец и е повярвала на формалните изказвания, които са омаловажили случая. Но брачният партньор ѝ, който разговарял с физик, я убедил да избяга с него в югоизточната Полтавска област и тя осъзнала опасността, когато видяла радиационните монитори и чиновници, които изплаквали гумите на колите, напускащи Киев.
Тези страхове тревожат Божко до края на бременността ѝ, а когато щерка ѝ се ражда, първият ѝ въпрос е: „ Колко пръста има детето ми? “. Дъщерята, която била здрава, в този момент има лична щерка на 1 година и напуснала Киев месец след нахлуването на Русия.
Все още живееща в Киев на 62-годишна възраст, Божко се е надявала, че в никакъв случай повече няма да ѝ се наложи да преживее сходно нещо. Но всички тези страхове се връщат, когато съветският президент Владимир Путин изпрати войските си на 24 февруари.
„ Това беше дежавю “, споделя тя пред АП. „ Отново ме обзеха възприятията на покруса и беззащитност “.
Столицата още веднъж се приготвя за изпускане на радиоактивност, като повече от 1000 души са подготвени да реагират, споделя Роман Ткачук, началник на столичния общински отдел за сигурност. Закупено е огромно количество таблетки калиев йодид и защитни средства за разпространяване, добави той.
Черен комизъм за нуклеарните оръжия
При всички диалози на високо ниво от Москва, Вашингтон и Киев за атомните закани, диалозите на украинците тези дни са изпъстрени с изречения като „ стратегически и тактически нуклеарни оръжия “, „ хапчета калиев йодид “, „ радиационни маски “, „ пластмасови дъждобрани “ и „ херметически затворена храна “.
Бондаренко споделя, че е почнал да прави проекти за нуклеарно оцеляване, когато украинската атомна електроцентрала „ Запорожие “ – най-голямата в Европа – е била наранена от съветски офанзиви.
33-годишният дизайнер на приложения счита, че има задоволително ресурси, с цел да оцелее няколко седмици, и повече от задоволително гориво, с цел да напусне страната или да се придвижи надълбоко в планините, в случай че настъпи нуклеарна злополука.
Той се реалокира в Киев от Донецка област преди няколко години, откакто тя е застрашена от промосковски сепаратисти. Надявал се е на спокоен живот в Киев, само че пандемията COVID-19 наложила по-изолиран живот в жилището му, а войната ускорила проектите му за оцеляване.
Запасите му включват 200 литра вода, таблетки калиев йодид, с цел да защищити щитовидната си жлеза от радиация, респираторни маски за лице и ботуши за еднократна приложимост, с цел да се защищити от нечиста почва.
Бондаренко споделя, че не може да бъде сигурен, че ще бъде в сигурност от съветски нуклеарен удар, само че счита, че е по-добре да бъде квалифициран, тъй като „ те са луди “.
Уебсайтове оферират препоръки за оцеляване при мръсна бомба, а в TikTok има голям брой изявления на хора, които опаковат „ нуклеарен багаж “, с цел да избягат бързо, и препоръки какво да вършат при положение на нуклеарна офанзива.
През октомври се следи „ голям скок “ на украинските визити на NUKEMAP – уеб страница, който разрешава на потребителите да симулират атомна бомба, пусната на обещано място, съгласно основателя му Алекс Велерщайн.
Безпокойството е провокирало черен комизъм. Повече от 8000 души се включиха в чат в услугата за известия Telegram след оповестена в Twitter смешка, че при положение на нуклеарен удар оживелите би трябвало да отидат на хълма Шекавица в Киев за оргия.
От друга страна, специалистите по психологично здраве споделят, че съществуването на мрежа за поддръжка е от основно значение за опазване на устойчивостта в несигурни времена.
„ Това постоянно се случва в Украйна, а също по този начин би трябвало да имате чувството, че можете да се справите с това. И има това групово чувство, (което) е много мощно “, споделя доктор, Коен Севенантс, началник на отдела за психологично здраве и психосоциална поддръжка за световна протекция на детето към УНИЦЕФ.
Според него обаче продължителните интервали на опасност могат да доведат до възприятие на беззащитност, безизходност и меланхолия. Въпреки че може да настъпи известно равнище на нормализация, то може да се промени, когато заканите се усилят.
Умора на първа линия
Живеещите наоколо до фронтовата линия на войната, като жителите на Николаев, споделят, че постоянно са прекомерно изтощени, с цел да мислят за нови закани, защото са издържали на съвсем непрекъснат обстрел. Градът, ситуиран на 500 км южно от Киев, е най-близо до Херсон, където бушуват сражения.
„ Независимо дали го имам вяра или не, би трябвало да се подготвим “ за нуклеарната опасност, съобщи пред АП ръководителят на регионалната администрация Виталий Ким. Той сподели, че районните чиновници работят по разнообразни сюжети и набелязват направления за евакуация.
Повече от половината от 500 000 души население отпреди войната е напуснало Николаев. Много от тези, които са останали, като 73-годишната Валентина, споделят, че са прекомерно изтощени, с цел да си тръгнат в този момент.
Тя спи в мазе без прозорци, което споделя с още към 10 съседи, при толкоз унизителни условия, че помоли да не се разкрива самоличността ѝ. За опасността от нуклеарна офанзива тя споделя: „ Сега имам вяра, че всичко може да се случи “.
Друга жена в приюта, която пожела да бъде разпозната единствено като Тамара по същите аргументи, сподели, че до момента в който се пробва да спи през нощта на легло, направено от подредени дървени греди, мислите ѝ се въртят към това каква орис я чака.
„ По време на Първата международна война са се сражавали най-вече с коне. По време на Втората международна война – с танкове “, споделя тя. „ Никой не изключва опцията този път това да е нуклеарно оръжие “.
„ Хората напредват, а с тях и оръжията, които употребяват, с цел да се бият “, добави Тамара. „ Но индивидът не се трансформира и историята се повтаря “.
В Киев Божко усеща същата отмалялост. Научила е какво да прави при положение на попадение на ракета, държи ресурс от медикаменти за разнообразни типове химически офанзиви и има това, което назовава „ багаж за паника “ – неща от първа нужда, опаковани при положение на неочаквана евакуация.
„ Толкова съм изтощена да се страхувам; просто не преставам да пребивавам живота си “, споделя тя. „ Но в случай че нещо се случи, ще се опитаме да се борим и да оцелеем “.
И споделя, че схваща разликата сред 1986 и 2022 година
„ Тогава се страхувахме от силата на атомите. Този път сме изправени пред обстановка, в която човек желае да те изтреби по всевъзможен начин “, споделя Божко, „ а второто е доста по-страшно “.
Той е напълнил склада под сгъваемото си легло и съвсем всяко друго кътче в жилището си в източната част на Киев с вода и дълготрайна храна. Има ролки с тиксо, с които да залепи прозорците от радиоактивни превалявания. Има газова печка за къмпинг и уоки-токи, написа „ Асошиейтед прес “ в собствен репортаж.
Има даже пушка AR-15 и пушка за отбрана, както и кутии с муниции. До пералнята му са прибрани контейнери с гориво и аварийни гуми, ако се наложи да напусне града небрежно.
„ Всяка подготовка може да усили възможностите ми да оцелея “, споделя той, носейки нож и аптечка за първа помощ.
След като съветската инвазия продължава към този момент девети месец, доста украинци към този момент не се питат дали страната им ще бъде изумена от нуклеарно оръжие. Те интензивно се приготвят за тази в миналото немислима опция.
На масите за вечеря и в питейните заведения хората постоянно разискват кой град би бил най-вероятната цел или какъв тип оръжие би могло да бъде употребявано. Мнозина, като Бондаренко, се запасяват с хранителни запаси и вършат проекти за оцеляване.
Никой не желае да повярва, че това може да се случи, само че наподобява, че мнозина в Украйна, която през 1986 година претърпя най-тежката нуклеарна повреда в света в Чернобил, мислят за това.
„ Разбира се, че Украйна приема тази опасност съществено, тъй като разбираме с каква страна си имаме работа “, съобщи президентският консултант Михайло Подоляк в изявление за „ Асошиейтед прес “, визирайки Русия.
Кремъл направи голословни изказвания, че Украйна приготвя „ мръсна бомба “ в окупираните от Русия региони – експлозив за разпространяване на радиоактивни материали и всяване на боязън. Киев изрично отхвърли и съобщи, че сходни изказвания са по-скоро знак, че самата Москва приготвя такава бомба и упреква за това Украйна.
Спомени за Чернобил
Ядрените страхове провокират мъчителни мемоари у тези, които са претърпели злополуката в Чернобил, когато един от четирите реактора се взриви и изгоря на към 100 км северно от Киев, изпускайки радиация. Първоначално руските управляващи пазят повредата в загадка и въпреки че градът наоколо до централата е евакуиран, Киев не е евакуиран.
Светлана Божко тогава била 26-годишна журналистка в Киев. По време на повредата била бременна в седмия месец и е повярвала на формалните изказвания, които са омаловажили случая. Но брачният партньор ѝ, който разговарял с физик, я убедил да избяга с него в югоизточната Полтавска област и тя осъзнала опасността, когато видяла радиационните монитори и чиновници, които изплаквали гумите на колите, напускащи Киев.
Тези страхове тревожат Божко до края на бременността ѝ, а когато щерка ѝ се ражда, първият ѝ въпрос е: „ Колко пръста има детето ми? “. Дъщерята, която била здрава, в този момент има лична щерка на 1 година и напуснала Киев месец след нахлуването на Русия.
Все още живееща в Киев на 62-годишна възраст, Божко се е надявала, че в никакъв случай повече няма да ѝ се наложи да преживее сходно нещо. Но всички тези страхове се връщат, когато съветският президент Владимир Путин изпрати войските си на 24 февруари.
„ Това беше дежавю “, споделя тя пред АП. „ Отново ме обзеха възприятията на покруса и беззащитност “.
Столицата още веднъж се приготвя за изпускане на радиоактивност, като повече от 1000 души са подготвени да реагират, споделя Роман Ткачук, началник на столичния общински отдел за сигурност. Закупено е огромно количество таблетки калиев йодид и защитни средства за разпространяване, добави той.
Черен комизъм за нуклеарните оръжия
При всички диалози на високо ниво от Москва, Вашингтон и Киев за атомните закани, диалозите на украинците тези дни са изпъстрени с изречения като „ стратегически и тактически нуклеарни оръжия “, „ хапчета калиев йодид “, „ радиационни маски “, „ пластмасови дъждобрани “ и „ херметически затворена храна “.
Бондаренко споделя, че е почнал да прави проекти за нуклеарно оцеляване, когато украинската атомна електроцентрала „ Запорожие “ – най-голямата в Европа – е била наранена от съветски офанзиви.
33-годишният дизайнер на приложения счита, че има задоволително ресурси, с цел да оцелее няколко седмици, и повече от задоволително гориво, с цел да напусне страната или да се придвижи надълбоко в планините, в случай че настъпи нуклеарна злополука.
Той се реалокира в Киев от Донецка област преди няколко години, откакто тя е застрашена от промосковски сепаратисти. Надявал се е на спокоен живот в Киев, само че пандемията COVID-19 наложила по-изолиран живот в жилището му, а войната ускорила проектите му за оцеляване.
Запасите му включват 200 литра вода, таблетки калиев йодид, с цел да защищити щитовидната си жлеза от радиация, респираторни маски за лице и ботуши за еднократна приложимост, с цел да се защищити от нечиста почва.
Бондаренко споделя, че не може да бъде сигурен, че ще бъде в сигурност от съветски нуклеарен удар, само че счита, че е по-добре да бъде квалифициран, тъй като „ те са луди “.
Уебсайтове оферират препоръки за оцеляване при мръсна бомба, а в TikTok има голям брой изявления на хора, които опаковат „ нуклеарен багаж “, с цел да избягат бързо, и препоръки какво да вършат при положение на нуклеарна офанзива.
През октомври се следи „ голям скок “ на украинските визити на NUKEMAP – уеб страница, който разрешава на потребителите да симулират атомна бомба, пусната на обещано място, съгласно основателя му Алекс Велерщайн.
Безпокойството е провокирало черен комизъм. Повече от 8000 души се включиха в чат в услугата за известия Telegram след оповестена в Twitter смешка, че при положение на нуклеарен удар оживелите би трябвало да отидат на хълма Шекавица в Киев за оргия.
От друга страна, специалистите по психологично здраве споделят, че съществуването на мрежа за поддръжка е от основно значение за опазване на устойчивостта в несигурни времена.
„ Това постоянно се случва в Украйна, а също по този начин би трябвало да имате чувството, че можете да се справите с това. И има това групово чувство, (което) е много мощно “, споделя доктор, Коен Севенантс, началник на отдела за психологично здраве и психосоциална поддръжка за световна протекция на детето към УНИЦЕФ.
Според него обаче продължителните интервали на опасност могат да доведат до възприятие на беззащитност, безизходност и меланхолия. Въпреки че може да настъпи известно равнище на нормализация, то може да се промени, когато заканите се усилят.
Умора на първа линия
Живеещите наоколо до фронтовата линия на войната, като жителите на Николаев, споделят, че постоянно са прекомерно изтощени, с цел да мислят за нови закани, защото са издържали на съвсем непрекъснат обстрел. Градът, ситуиран на 500 км южно от Киев, е най-близо до Херсон, където бушуват сражения.
„ Независимо дали го имам вяра или не, би трябвало да се подготвим “ за нуклеарната опасност, съобщи пред АП ръководителят на регионалната администрация Виталий Ким. Той сподели, че районните чиновници работят по разнообразни сюжети и набелязват направления за евакуация.
Повече от половината от 500 000 души население отпреди войната е напуснало Николаев. Много от тези, които са останали, като 73-годишната Валентина, споделят, че са прекомерно изтощени, с цел да си тръгнат в този момент.
Тя спи в мазе без прозорци, което споделя с още към 10 съседи, при толкоз унизителни условия, че помоли да не се разкрива самоличността ѝ. За опасността от нуклеарна офанзива тя споделя: „ Сега имам вяра, че всичко може да се случи “.
Друга жена в приюта, която пожела да бъде разпозната единствено като Тамара по същите аргументи, сподели, че до момента в който се пробва да спи през нощта на легло, направено от подредени дървени греди, мислите ѝ се въртят към това каква орис я чака.
„ По време на Първата международна война са се сражавали най-вече с коне. По време на Втората международна война – с танкове “, споделя тя. „ Никой не изключва опцията този път това да е нуклеарно оръжие “.
„ Хората напредват, а с тях и оръжията, които употребяват, с цел да се бият “, добави Тамара. „ Но индивидът не се трансформира и историята се повтаря “.
В Киев Божко усеща същата отмалялост. Научила е какво да прави при положение на попадение на ракета, държи ресурс от медикаменти за разнообразни типове химически офанзиви и има това, което назовава „ багаж за паника “ – неща от първа нужда, опаковани при положение на неочаквана евакуация.
„ Толкова съм изтощена да се страхувам; просто не преставам да пребивавам живота си “, споделя тя. „ Но в случай че нещо се случи, ще се опитаме да се борим и да оцелеем “.
И споделя, че схваща разликата сред 1986 и 2022 година
„ Тогава се страхувахме от силата на атомите. Този път сме изправени пред обстановка, в която човек желае да те изтреби по всевъзможен начин “, споделя Божко, „ а второто е доста по-страшно “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ