ДВ: Работа до припадък и два часа сън - токсичен климат в Япония
Джулиан Райъл
Дойче веле
Японската министър-председателка Санае Такаичи не крие, че вижда в Маргарет Тачър един от своите политически модели за подражателство. Бившата английска държавна ръководителка беше уверен реакционер с твърди убеждения във връзка с икономическата политика, националната сигурност, имиграцията и безчет други десни позиции, които Такаичи споделя.
Известно е, че репутацията на " Желязната лейди " се дължеше частично на нейната забележителна продуктивност - тя нееднократно е споделяла, че са ѝ нужни единствено четири часа сън на нощ.
Такаичи очевидно изпитва същото пренебрежение към почивката, откакто съобщи, че чака същото равнище на ангажираност както от министрите си, по този начин и от японското работещо население. Точно тази настройка обаче провокира паника.
" Спя сред два и най-вече четири часа на нощ "
След като беше назначена за министър-председател през октомври, Такаичи разгласи, че за себе си отхвърля правилото за баланс сред работа и персонален живот: " Аз ще работя, работя, работя и отново ще работя ", увери тя.
Вярна на дадената дума, през ноември Такаичи свика среща в кабинета си в 3 часа сутринта - преди съвещанието на бюджетната комисия, което трябваше да стартира в 9 часа сутринта.
След това тя призна, че спи сред два и най-вече четири часа на нощ. " Възможно е това да не е доста добре за кожата ми ", пошегува се Такаичи.
Междувременно стана известно, че за поощряване на икономическия напредък Такаичи е помолила министъра на труда да ревизира опциите за разхлабване на рестриктивните мерки за ексклузивен труд, които плануват не повече от 720 часа годишно.
Томоко Йошино, първата жена отпред на най-голямата профсъюзна организация в Япония " Ренго ", уточни в тази връзка, че това число към този момент е покрай прага, който покачва риска от " кароши " - японски термин, който значи гибел от изтощеност.
" Не можем да позволим тази горна граница да бъде променяна ", съобщи Йошино пред кореспонденти в Токио. Тази позиция се поддържа и от група юристи, представляващи фамилии на умряли от " кароши ". В свое изказване те упорстват, че в страна като Япония, известна със своята просвета на прекалено дългото работно време, концепциите на министър-председателката несъмнено не са потребни. Националният съвет за отбрана на жертвите на " кароши " също прикани Такаичи да отдръпна " скандалните " си изказвания.
Според статистически данни на японското държавно управление през финансовата 2024 година в Япония са регистрирани рекордните 1304 смъртни случаи и здравословни проблеми, дължащи се на изтощеност - със 196 повече спрямо миналата година. От тях 1057 са свързани с психологични разстройства, породени от работата, в това число поради " корист с власт от страна на началници или други лица " и " тормоз от страна на клиенти ".
Дори някои от министрите на Такаичи показаха угриженост. Така да вземем за пример министърът на опазването на здравето Такамаро Фукуока предизвести, че не трябва да има " загуба на живот или здраве заради изтощеност ".
Въпросът опира и до човешките права, напомня Тепей Касаи от японския клон на " Хюман Райтс Уоч ". " Не мисля, че това е феномен, присъщ единствено за Япония, защото в доста други страни също съществуват токсични правила на работното място. Но за корпоративната просвета в Япония е особено, че се преувеличава смисъла не на продуктивността, а на времето, прекарано на работното място. Това може да докара до положение, в което чиновниците и служащите се усещат задължени да се явяват на работа даже когато са заболели или знаят, че няма да бъдат продуктивни заради някаква друга причина ", споделя той пред Дъждовни води.
И въпреки в резултат на пандемията да настъпиха някои позитивни промени в корпоративната просвета, съществуват опасения, че натискът върху трудещите се може да се ускори още веднъж, което на собствен ред да докара до нов пик на случаите на " кароши ", депресии или самоубийства като разследване от този напън.
Наричат ги " черни компании "
Касаи е безапелационен, че Япония би трябвало да съблюдава направените през 2016 година от Организация на обединените нации насоки за изискванията на труд. В тях се показва, че страните би трябвало да " дефинират минимални стандарти, към които да се придържат и които да не могат да бъдат отхвърляни или намалявани поради стопански причини или доводи, свързани с продуктивността ".
" Всеки има право на отмора всяка седмица - като част от едни обективни и удобни условия на труд. А това значи, че никой не трябва да се усеща заставен " да избира " да работи 90 часа на седмица ", споделя правозащитникът.
Изявленията на министър-председателката Такаичи единствено ускориха публичния спор за дългото работно време в Япония - още преди този момент доста служащи и чиновници бяха почнали да споделят в обществените мрежи, че работят по 18 часа дневно.
27-годишният Исей споделя, че се надявал да си откри постоянна работа незабавно след дипломирането. Но вместо това сменил няколко компании, които претендирали прекалено много изключителни часове труд и в които културата била " предизвикателна " за всеки, който чака рационален баланс сред работата и персоналния живот.
" Наричаме ги " черни компании ". Беше в действителност доста мъчно ", споделя Исей, който не желае да загатва семейството си, защото сега кандидатства за нови позиции. Младият мъж признава, че мощно го потиска, когато чете за хора, които умират от " кароши " или се самоубиват поради изтощеност или напън на работното място.
Има обаче и хора, които внимателно поддържат концепцията да се разреши на всеки, който желае да работи спомагателни часове, да го прави, без да нарушава закона - изключително в интервал на стопански провокации.
" Въпросът е комплициран ", сподели Макото Ватанабе, професор по връзки и медии в университета в Енива, Хокайдо. " Някои хора желаят да работят повече, с цел да имат по-добри приходи, само че законодателството пази тези, които не желаят да работят безкрайно ", отбелязва той.
Професорът признава, че в Япония в действителност е имало проблем със самоубийствата, заболяванията и гибелта от изтощеност. Но през последните години нещата са се подобрили, твърди Ватанабе.
" Смятам, че в случай че законите бъдат изменени по този начин, че работодателите да не могат да злоупотребяват, тогава хората би трябвало да могат да работят колкото желаят ", показва професорът.
