Джулиан Мур изглежда учудващо дребна и крехка, но всъщност е

Бъдете внимателни с живота си - не го похабявайте за едно и също - ДЖУЛИАН МУР

Джулиан Мур наподобява учудващо дребна и нежна, само че в действителност е мощна и безстрашна дама, която справедливо си завоюва славата на най-сексапилната червенокоса жена на огромния екран.

Мур има изумителен диапазон от функции допълнително от 40 кино лентата и си печели славата на актриса, която търси спорни облици.

Червената й коса е знак на келтските й корени – майка й е шотландка, а татко й, който е американски боен арбитър, е с ирландски и немски генезис.

Прекарва детството си из разнообразни краища на света – от Аляска до Пакистан, от Германия до Америка.

През 1998 година е номинирана за „ Оскар “ за ролята си в “Буги нощи ”. Следват още номинации за “Краят на аферата ” с Ралф Файнс , “Далеч от Рая ” и “Часовете ”.

В “Ханибал ” – продължението на “Мълчанието на агнетата ”, тя влиза в облика на сътрудника от ФБР Кларис Старлинг , а в „ Децата са добре “ – който получи номинация за „ Оскар “ – дружно с Анет Бенинг пресъздават живота на хомосексуална двойка, чиито деца търсят биологичния си татко.

За „ Все още Алис “ обира всички награди, за които е номинирана, в това число Оскар и Златен глобус за необикновено си преобразяване в болната от Алцхаймер Алис.

Написала е три детски книжки за героиня на име Луничавата Ягодка и е дипломат за Америка на организацията “Спасете децата ”.

Моите деца не гледат филмите ми. Първо, просто не им е забавно, а и второ – моите филми не са за деца.

Дори починалата ми майка щеше да избра да ме види гола, в сравнение с мъртва във филм. Имам характерно отношение към голотата и бих преобърнала всичко у себе си за една роля, в случай че преценява, че има потребност. Но в последна сметка да си артист значи да се преструваш, не да “бъдеш ”!

От дребна трябваше да се науча да съм актриса. Живяла съм в 23 разнообразни страни, ходила съм в 14 учебни заведения, другарствата ми костваха скъпо. Не е нещо, което предлагам, само че ме е направило такава, каквато съм. На всичко от горната страна бях хлапето с очилата, бях ниска, закръглена и луничава. Благодаря на Бога за контактните лещи и персоналните треньори! И за диетите, които ненавиждам извънредно.

Най-страшните нещастия стават не на екрана, а на затворени порти в елементарните домове и квартири.

На никой не се случва подобен секс, какъвто има в киното. В живота едва ли се занимавате с това на пода, а несъмнено още по-рядко го вършиме прави. Възможно е да останете по някоя нелепа дреха, само че едва ли имате подобен комплект секси долни дрехи. И в случай че някой стартира да ми къса облеклата в припадък на пристрастеност – ще го убия.

Кариерата ми не беше изключително предвидима. Винаги съм се развивала по-късно от другите. Научих се да плавам на 26, а да карам – едвам на 27. Родих първото си дете на 37, а откакто трансферирах 45, започнах да пиша детски книжки. Разбрах какво желая от живота чак в средата на 30-те си години, тъй че, допускам, че хубавите неща се случват на тези, които чакат. Но когато си на междинна възраст, зад теб стоят повече години, в сравнение с пред теб, и започваш в действителност да осъзнаваш, че си смъртен. Не считам, че би трябвало да избързваш или да изоставаш с нещата в живота си. Номерът е просто да те има.

Тайното ми оръжие е, че съм необикновено упорита. В тази промишленост би трябвало да си извънредно неотстъпчив, с цел да оцелееш. Трябва да захапеш като ротвайлер хубавите функции.

Мисля, че хората отиват на кино, с цел да видят себе си. Искаме да се посмеем, желаеме да се влюбим…

Чух да споделят, че спечелването на Оскар удължава живота с пет години. Благодаря на Академията за това, тъй като моят брачен партньор е по-млад от мен.

Някои хора считат, че актрисите не са практични и домакини. Че летим във въздуха, че сме прочувствено раними. Вярвайте ми, не съм такава. Къщата ми постоянно е доста чиста и подредена. Всяка заран върша топла закуска на децата. Винаги поставям подложки за чашите и салфетки.

Не съм подобен човек, който има потребност да поговори с някой, преди да вземе решение.

Чувствам се покорена от чувството за знамение, когато виждам по какъв начин хората вършат необикновени и непостижими неща, които ме карат да се запитам: „ Как въобще го вършат?! “ Като да вземем за пример великите статуи. Те не просто би трябвало да имат нереалната идея, образната концепция за своето произведение, само че физически да я материализират от камък. Когато осъзнаеш по какъв начин някой занаятчия на мрамора прекарва безкрайни часове в култивиране на суровия, корав материал, в действителност в теб се настанява чувство за знамение.

Моментите, които предизвикат в мен чувството за знамение са тези мистериозни събития и феномени, нещата, които се намират оттатък нашия небосвод на знание. Светът, който обитаваме е толкоз богат и чудноват. Една към момента неразучена територия, която може да ни изненада, да ни напомни страстта на откривателството, да ни въодушеви за завършения и творчество.

Господи, още откогато навърших 30 не стопират да ме питат за старостта и по какъв начин се усещам. Не може ли просто да живеем… Всички ние остаряваме, децата също остаряват. Та това е животът и би трябвало да приемем, че има начало, среда и край. Важно е да помним, че имаме времева рамка, да живеем с мисълта за нея, само че не и мислейки единствено за края.

Странното е, че в този момент с изключение на за остаряването, доста се приказва и за „ мощните дами “. Всички би трябвало да сме мощни, а аз не спирам да се запитвам би трябвало ли в действителност всички дами да притежаваме това качество. Някои са по-силни от други, някои са в положение да реализират задачите си, а друга не са. Ние сме разнообразни и не би трябвало да се усещаме отговорни поради това.

Нашият боязън от остаряването в реалност е боязън от гибелта и мисля, че тъкмо това тревожи множеството хора. Старостта е физическо проявяване на разпадането, знак за наближаващия край. И това е нещото, което разстройва хората.

По-интересно е за какво не питат мъжете за старостта, за децата. Чувствам се малко дискриминирана, когато животът на дамата се сведе до: „ Разкажи ми за децата и какво мислиш за пластичната хирургия! “

Неотдавна забелязах, че до момента в който са на 30-40 години, дамите доста обичат да споделят, че към момента не са стигнали междинната възраст. В такива моменти си мисля: „ Че какъв брой време си мислите, че ще живеете?! “

Бракът не би трябвало да е работа, тъй като би трябвало да е наслаждение, нали? Нужни са старания, с цел да работи, само че не мисля, че е работа, тъй като това би направило човек много трагичен.

Най-простият път към щастието е нелепостта. И най-страшното е това, че мнозина са привлечени от нея.

Аз не знам доста, тъй като не съм видяла доста.

Много се нервирам, когато някой каже, че не се интересува от политика. Все едно аз да кажа: „ Интересувам се само от себе си. И от ваната си. Аз и ваната ми – това е всичко, което ме интересува! “

Жал ми е за хората, които мислят, че политиците имат морал, ръководещите партии се управляват от висши правила и че държавното управление е най-надеждният бранител. Жал ми е, тъй като когато изгубят тази религия, животът им се трансформира в пъкъл.

В продължение на години бях толкоз неуверена, че се придържах към всекидневен режим, наименуван “Пътят на щастието ”, като всеки ден изпивах 2 чаши чай, излизах едновременно и вървях до работа по този начин, че да хвана всички зелени светофари. Но когато имаш две дребни деца, ти се постанова да изоставиш всички тези нелепости. Все още съм малко фанатична, що се отнася до подредбата на мебелите и подравняването на всякакви неща, само че към този момент съм много по-спокойна от преди.

Никога не избягвайте болката.

Това, че в главата ти има два гласа, които непрекъснато спорят, е обикновено. Но не позволявай на трети глас да се намъкне при тях. Той постоянно ще бъде на страната на слабия и нерешителния.