Джулиън Лескът: Стилиян Петров и Бербатов бяха сред най-техничните във Висшата лига
Джулиън Лескът, някогашен британски национал, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. С Манчестър Сити той е завоюва и трите огромни трофея в британския футбол. В този интервал започва и огромният план на шейх Мансур с отбора на „ жителите “. Преди да стигне до Сити, Лескът е избиран за най-хубав състезател на родния си Уулвърхемптън и след това и на Евертън. Слави се като един от бранителите във Висшата лига, които имат емфатичен афинитет към гола.
- Здравейте, Джулиън! Вие бяхте един от огромните първенци, които играха в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу. Какво е да се събирате по такива мотиви международни звезди?
- Вдъхновяващо. И двамата капитани, и двамата треньори в лицето на Юрген Клоп и Брендън Роджърс са велики персони. Горд съм, че поканиха и мен на страхотното събитие. А за всички, които бяхме под знамената най-важното беше, че играхме за една благотворителна идея.
- На сходни събития се събирате някогашни футболисти с пребогати визитки. За какво си говорите?
- Първо да ви кажа, че постоянно става огромен ваучър. Няма го напрежението от мисълта, че би трябвало да печелиш непременно. А историите са супер, само че няма да ви ги опиша. Само ние си ги знаем между тях.
- Кой е най-хубавият ви другар от тези, които бяха на шоуто в Глазгоу?
- Играл съм повече с момчетата от тима на Джеймс Милнър, както и със самия него. Джо Харт и Майка Ричърдс са ми най-хубавите другари. Близък съм също и със Стан, и с Габи Агбонлахор. Много другари имах от този мач и не желая да пропусна някого. Хубаво е, че успяхме да се съберем дружно и да се повеселим добре.
- Какво мислите за Стилиян Петров? Помните ли мачове против него?
- Изключително екипен футболист със забележителна техника. В продължение на толкоз доста години сподели забележително неизменност. Той е играл с мои другари като Джеймс, които описват какъв брой е бил предан в тренировките и мачовете. Няколко пъти сме се срещали на терена, когато Стан играеше за Астън Вила, а аз бях в Евертън. Той беше моторът на своя тим. Стилиян е от хората, които пребориха една доста страшна болест като левкемията.
- Мислите ли, че той е образецът за тези, които сега се борят с нея?
- Абсолютно. Стан сигурно е от щастливците, които съумяха да оздравеят. Истински реверанс пред неговото семейство за поддръжката. Това е борба, която се печели толкоз мъчно. Впечатляващо е, че Стан е толкоз здрав и цялостен с сила, че може да провежда събитие като благотворителния мач в Глазгоу.
- Какви са усещанията ви от българския футбол?
- Не съм сигурен какво е равнището на вашето състезание, само че когато се замисля за български играчи, постоянно ми изплува доста положителната техника. Най-много усещане имам от Стан и от Димитър Бербатов. Те бяха измежду най-техничните във Висшата лига.
- Кои българи най-вече цените?
- От днешните не мога да се сетя.
- А от преди?
- Много ми харесваше стила на Димитър Бербатов. Той беше нападател, аз съм бранител и сме се срещали нееднократно. Казах ви към този момент за Стан. Проблемът на България е, че няма постоянството в Европа през годините.
- Вкарвал ли е Бербатов гол, когато сте го пазил?
- Сигурно. Може би един или два. Като се замисля сигурно вкара, когато беше в Тотнъм, а аз в Евертън. След това мисля, че и в дербито на Манчестър има попадение. Труден беше за запазване.
- По същото време във Висшата лига и в Манчестър Сити играеха още двама българи – Мартин Петров и Валери Божинов.
- С Божинов не се засякохме. Точно когато Сити ме взе, той напусна. Знам, че е бил доста радостно момче.
- А Петров?
- Невероятно бърз футболист. Уникален експерт. Стараеше се непрестанно да се усъвършенства.
Two-time Premier League winner with Manchester City, Joleon Lescott, knows all about reining in a league leader and feels his former side can do it again https://t.co/W2qds400oT
— Soccer Lab (@socclab) February 2, 2019 - Вие сте артикул на академията на Уулвърхемптън. „ Вълците “ ли са обичаният ви клуб?
- Завинаги ще съм почитател на Уулвс. Там започнах, а първата обич не се не помни. Ще съм и огромен почитател на Астън Вила и на Манчестър Сити, където пък реализирах най-хубави резултати. Но Уулвърхемптън си остава преди всичко.
- Какво беше чувството да ви изберат за най-хубавия млад футболист в Уулвърхемптън за цялостен сезон?
- Велико беше. Защото не бях единствено аз заслужен за това самопризнание. Роби Кийн да вземем за пример ми бе съперник. Също и Джаки Макнамара. Бяхме доста мощни млади момчета. И достойнството да си номер едно е в действителност огромна. Затова и Уулвърхемптън постоянно ще е надълбоко в сърцето ми.
- Винаги ли сте играл като централен бранител?
- Да, още в Уулвс започнах като централен бранител. Рядко, доста рядко съм бил и ляв бек.
- Уулвърхемптън се завърна през този сезон във Висшата лига. Ще успее ли дълго да се задържи?
- Това е огромната цел. И преди е било най-важното да остане във Висшата лига, само че в този момент обстановката е по-различна. Сега тимът има доста по-голямо самочувствие. Надявам се, че Уулвърхемптън освен ще остане във Висшата лига, само че ще гради и по-боеспособен тим за идната година.
- Евертън е идната стъпка в кариерата ви. Там също ви избраха за най-хубав на сезона.
- Да, и още веднъж ще кажа, че това е чест, която не се разказва с думи. И в Евертън играеха превъзходни футболисти. За мен това беше първият сезон във Висшата лига. За първи път се срещнах с толкоз класни футболисти. За първи път се изправих против Стан и Джеймс, които играеха в Астън Вила. Бяхме мощни, борихме се за място в Топ 4. Имах шанса в най-хубавия миг да подпиша с Евертън. Помня всеки един от мачовете ми, тъй като доста им се любувах.
- Най-доброто ви време несъмнено е в Манчестър Сити.
- Така е.
- Това ли е клубът на бъдещето?
- Не бих го нарекъл по този начин. Но сигурно клубът се развива в вярната посока. Сити желае да е най-големият. А най-големите би трябвало постоянно да печелят мачове, трофеи, купи. В последните 7-8 сезона това се получава. Когато играех за Сити, това бе най-успешното и щастливо време в кариерата ми. Намерих доста поддръжка и другари. Отборът стартира да бъде преобладаващ фактор във Висшата лига. Един от най-хубавите два-три отбора. Надявам се, че скоро Сити ще извърши и огромната си фантазия в Европа.
- Вие спечелихте всички вероятни британски титли със Сити. Кой е най-ценният ви спомен от кариерата в Манчестър?
- Първият трофей постоянно е най-запомнящ се. Спечелихме Купата на Англия, която е извънредно влиятелна за всеки. Затова е и доста скъпа. Започнахме да си имаме вяра, че сме станали мощен тим. Повярвахме, че сме кандидат и за купата. И за благополучие идващия сезон я спечелихме. Да, купата е най-големият, най-паметният миг. Сега ме връщате обратно в предишното и се възнамерявам какъв брой огромно значение е имал този успех за Сити.
Favourite @premierleague match @JoleonLescott has played in?
Watch #GOS now on Sky Sports PL. pic.twitter.com/ntdCPEAdY6
— Sky Sports GOS (@GoalsOnSunday) December 30, 2018 - Кое дерби предпочитате – сред Евертън и Ливърпул или сред Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед?
- И с този въпрос ме затруднявате. Кое е по-голямото дерби? И в двете страстите са идентични. И за футболистите, и за почитателите е еднообразно значимо да завоюват. Аз ще ви кажа за още едно дерби, в което съм играл. За всички в Уулвърхемптън е най-важно да победят Уест Бромич. И въпреки всичко, от настояща позиция, най-значимо е манчестърското дерби, тъй като нормално то е двубой и за купата.
- Колко победи имате в тези дербита?
- Уоу, какъв брой ли са? Помня, че завоювах последното. Всичките мъчно ще ги изброя.
- Вие сте от бранителите, които вкарваха доста голове. Караха ли ви треньорите да тръгвате в офанзива?
- Случвало се е, само че не постоянно. Най-добрият треньор, с който съм работил, е Глен Ходъл. На тренировките в Уулвърхемптън постоянно ме караше да минавам в ляво и да нападам. А когато си в нахлуване, постоянно можеш да вкараш гол. На мен ми се получаваше.
- В края на кариерата ви се приближихте много до България. Подписахте с атинския АЕК. Хареса ли ви престоят в Гърция?
- Трудно ми беше, тъй като там бях уединен - без фамилията ми. Това ми се случи за първи път в живота. Иначе всичко в Гърция ми бе доста необичайно. Например структурата на лигата, която е доста друга от Висшата лига. Задаваш въпроси, а те не могат да ти отговорят. Трудно беше. Зарадвах се, че през този сезон АЕК взе участие в групите на Шампионската лига. Голямо достижение за клуба.
- Бихте ли сравнили футбола в Англия и Гърция?
- Много, доста друг. Като настъпателност изключително. Има и друга пристрастеност. Феновете в Гърция се събират още пред хотелите на тимовете, което в Англия няма да се случи. Това прави контактът сред последователите и футболистите доста по-емоционален.
- Кой треньор най-вече повлия на кариерата ви?
- Малцина несъмнено са го чували. Името му е Тери Конър. Той беше треньорът, който първи ме взе от академията на Уулвърхемптън. Благодарение на него съумях да се приспособявам към първия отбор. Не спираше по през целия ден да работи с мен. Искаше да изкара най-хубавото от амбициозния Джулиън. Затова ще съм му признателен до края на живота си. Където и да играех по-късно в кариерата си, следвах препоръките му. До ден-днешен си приказваме. Тери Конър е най-важният фактор да стана професионален футболист. А от тези, които светът познава, най-вече оценявам Глен Ходъл. Той ме провокира да виждам играта по друг метод. Тогава бях още млад и не разбирах доста. Ходъл ме накара да си отворя очите и да схвана за какво се играе по този метод.
- Срещу кой нападател ви беше най-трудно?
- Луис Саха от времето, когато играеше във Фулъм. Технически и физически той имаше всичко. Във Висшата лига съм срещал доста невероятни нападатели. Но Саха ме впечатляваше най-силно с качествата си. В британското състезание изобщо не е елементарно да си бранител.
- А кой беше най-хубавият ви сътрудник в защитата?
- Пак няма да ви кажа доста известно име. Бях на 19 или на 20 години и се учех доста от Пол Бътлър в Уулвърхемптън. Той ми уточни по какъв начин в игрова конюнктура да чета събитията на терена. Не беше толкоз мобилен като мен, не можеше да тича доста, само че постоянно знаеше коя е точната позиция на бранителя. Когато отидох в Евертън, станах сътрудник с един необикновен бранител – Фил Джагиелка. С него се познавахме чудесно още от националните тимове на Англия при подрастващите. А в случай че би трябвало да приказвам с кого съм бил най-успешен, това несъмнено е Венсан Компани в Манчестър Сити. С него станахме доста положителни другари и отвън терена. Чуваме се и до момента.
- Сити трансформира предишния сезон в съревнование с един кон. Сега е доста по-оспорвано. Може ли Сити да стане хегемонът на британския футбол?
- Определено всеки желае да победи Сити. Особено след предходния сезон. Сега тимът играе в същия жанр като преди година. Ливърпул се появи като извънредно стойностен противник. Но въпреки всичко тимът, който всички най-вече желаят да победят, е Сити. Очаквах Ливърпул да е огромният съперник. Дори когато предишния сезон Сити победи „ алените “ с 5:0, разликата в класите на терена на бе такава. Ливърпул се развива доста добре и борбата за купата ще е доста оспорвана.
- Английските клубове дават големи пари за футболисти. Но превъзходството на испанските тимове в Европа не стопира. Челси е последният британски притежател на Шампионската лига от 2012 година. Кога ще се промени статуквото?
- Надявам се още тази година. И Манчестър Сити да завоюва Шампионската лига. Това е огромната цел на клуба. Живеем в ерата на двамата най-велики футболисти – Меси и Роналдо. Затова и Испания имаше тази доминация. Сега към този момент измежду любимците за Шампионската лига поставям и Ювентус. Разбира се, точно тъй като Кристиано избра там да продължи кариерата си.
- Във Висшата лига има прекалено много чужденци. Проблем ли е това за британските играчи?
- И да, и не. Целта на британските клубове е да имат най-хубавите футболисти. Затова за младите англичани е все по-трудно да пробият в първия отбор. От друга страна да тренираш с най-хубавите, може да те издигне на тяхното равнище. Никой не може да отхвърли, че Висшата лига е най-атрактивното състезание в света. И напълно обикновено е да бъде атракция и магнит за най-хубавите футболисти.
- Но и дербитата сред най-силните тимове във Висшата лига са дуели сред треньори, които не са англичани. Идват от Германия, Испания, Италия... Къде са британските треньори?
- Отново е мъчно да ви отговоря. Имайте поради, че все по-рядко и притежателите на британските клубове са англичани. Всеки си има желания към някого и го кани. Треньорът зависи доста от обстоятелството кой управлява процесите в клуба. Същото е като със селекцията на футболистите.
- И все пак Англия стана четвърта в света на Мондиал 2018.
- Ето, виждате ли. Това поставя завършек на спекулациите, че нямало положителни британски футболисти. Играхме все в забавни мачове и не правихме скучни нулеви равенства.
- И най-после да ви попитам за нещо отвън футбола. Вашият братовчед е боксьор.
- Така е. Казва се Брайън Роуз.
- Харесвате ли бокса?
- Гледам неговите мачове, рядко други.
- Чувал ли сте за българския огромен боксьор Кубрат Пулев?
- Не, не го знам. В коя категория е?
- В супертежка.
- О, тогава ще прегледам за него и ще му виждам мачовете. Като цяло, не разбирам доста от бокс.
- Брат ви Аарън пък е фешън дизайнер. Какво ще препоръчате от негово име на българските почитатели?
- Най-добри са зимните му облекла.
- Здравейте, Джулиън! Вие бяхте един от огромните първенци, които играха в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу. Какво е да се събирате по такива мотиви международни звезди?
- Вдъхновяващо. И двамата капитани, и двамата треньори в лицето на Юрген Клоп и Брендън Роджърс са велики персони. Горд съм, че поканиха и мен на страхотното събитие. А за всички, които бяхме под знамената най-важното беше, че играхме за една благотворителна идея.
- На сходни събития се събирате някогашни футболисти с пребогати визитки. За какво си говорите?
- Първо да ви кажа, че постоянно става огромен ваучър. Няма го напрежението от мисълта, че би трябвало да печелиш непременно. А историите са супер, само че няма да ви ги опиша. Само ние си ги знаем между тях.
- Кой е най-хубавият ви другар от тези, които бяха на шоуто в Глазгоу?
- Играл съм повече с момчетата от тима на Джеймс Милнър, както и със самия него. Джо Харт и Майка Ричърдс са ми най-хубавите другари. Близък съм също и със Стан, и с Габи Агбонлахор. Много другари имах от този мач и не желая да пропусна някого. Хубаво е, че успяхме да се съберем дружно и да се повеселим добре.
- Какво мислите за Стилиян Петров? Помните ли мачове против него?
- Изключително екипен футболист със забележителна техника. В продължение на толкоз доста години сподели забележително неизменност. Той е играл с мои другари като Джеймс, които описват какъв брой е бил предан в тренировките и мачовете. Няколко пъти сме се срещали на терена, когато Стан играеше за Астън Вила, а аз бях в Евертън. Той беше моторът на своя тим. Стилиян е от хората, които пребориха една доста страшна болест като левкемията.
- Мислите ли, че той е образецът за тези, които сега се борят с нея?
- Абсолютно. Стан сигурно е от щастливците, които съумяха да оздравеят. Истински реверанс пред неговото семейство за поддръжката. Това е борба, която се печели толкоз мъчно. Впечатляващо е, че Стан е толкоз здрав и цялостен с сила, че може да провежда събитие като благотворителния мач в Глазгоу.
- Какви са усещанията ви от българския футбол?
- Не съм сигурен какво е равнището на вашето състезание, само че когато се замисля за български играчи, постоянно ми изплува доста положителната техника. Най-много усещане имам от Стан и от Димитър Бербатов. Те бяха измежду най-техничните във Висшата лига.
- Кои българи най-вече цените?
- От днешните не мога да се сетя.
- А от преди?
- Много ми харесваше стила на Димитър Бербатов. Той беше нападател, аз съм бранител и сме се срещали нееднократно. Казах ви към този момент за Стан. Проблемът на България е, че няма постоянството в Европа през годините.
- Вкарвал ли е Бербатов гол, когато сте го пазил?
- Сигурно. Може би един или два. Като се замисля сигурно вкара, когато беше в Тотнъм, а аз в Евертън. След това мисля, че и в дербито на Манчестър има попадение. Труден беше за запазване.
- По същото време във Висшата лига и в Манчестър Сити играеха още двама българи – Мартин Петров и Валери Божинов.
- С Божинов не се засякохме. Точно когато Сити ме взе, той напусна. Знам, че е бил доста радостно момче.
- А Петров?
- Невероятно бърз футболист. Уникален експерт. Стараеше се непрестанно да се усъвършенства.
Two-time Premier League winner with Manchester City, Joleon Lescott, knows all about reining in a league leader and feels his former side can do it again https://t.co/W2qds400oT
— Soccer Lab (@socclab) February 2, 2019 - Вие сте артикул на академията на Уулвърхемптън. „ Вълците “ ли са обичаният ви клуб?
- Завинаги ще съм почитател на Уулвс. Там започнах, а първата обич не се не помни. Ще съм и огромен почитател на Астън Вила и на Манчестър Сити, където пък реализирах най-хубави резултати. Но Уулвърхемптън си остава преди всичко.
- Какво беше чувството да ви изберат за най-хубавия млад футболист в Уулвърхемптън за цялостен сезон?
- Велико беше. Защото не бях единствено аз заслужен за това самопризнание. Роби Кийн да вземем за пример ми бе съперник. Също и Джаки Макнамара. Бяхме доста мощни млади момчета. И достойнството да си номер едно е в действителност огромна. Затова и Уулвърхемптън постоянно ще е надълбоко в сърцето ми.
- Винаги ли сте играл като централен бранител?
- Да, още в Уулвс започнах като централен бранител. Рядко, доста рядко съм бил и ляв бек.
- Уулвърхемптън се завърна през този сезон във Висшата лига. Ще успее ли дълго да се задържи?
- Това е огромната цел. И преди е било най-важното да остане във Висшата лига, само че в този момент обстановката е по-различна. Сега тимът има доста по-голямо самочувствие. Надявам се, че Уулвърхемптън освен ще остане във Висшата лига, само че ще гради и по-боеспособен тим за идната година.
- Евертън е идната стъпка в кариерата ви. Там също ви избраха за най-хубав на сезона.
- Да, и още веднъж ще кажа, че това е чест, която не се разказва с думи. И в Евертън играеха превъзходни футболисти. За мен това беше първият сезон във Висшата лига. За първи път се срещнах с толкоз класни футболисти. За първи път се изправих против Стан и Джеймс, които играеха в Астън Вила. Бяхме мощни, борихме се за място в Топ 4. Имах шанса в най-хубавия миг да подпиша с Евертън. Помня всеки един от мачовете ми, тъй като доста им се любувах.
- Най-доброто ви време несъмнено е в Манчестър Сити.
- Така е.
- Това ли е клубът на бъдещето?
- Не бих го нарекъл по този начин. Но сигурно клубът се развива в вярната посока. Сити желае да е най-големият. А най-големите би трябвало постоянно да печелят мачове, трофеи, купи. В последните 7-8 сезона това се получава. Когато играех за Сити, това бе най-успешното и щастливо време в кариерата ми. Намерих доста поддръжка и другари. Отборът стартира да бъде преобладаващ фактор във Висшата лига. Един от най-хубавите два-три отбора. Надявам се, че скоро Сити ще извърши и огромната си фантазия в Европа.
- Вие спечелихте всички вероятни британски титли със Сити. Кой е най-ценният ви спомен от кариерата в Манчестър?
- Първият трофей постоянно е най-запомнящ се. Спечелихме Купата на Англия, която е извънредно влиятелна за всеки. Затова е и доста скъпа. Започнахме да си имаме вяра, че сме станали мощен тим. Повярвахме, че сме кандидат и за купата. И за благополучие идващия сезон я спечелихме. Да, купата е най-големият, най-паметният миг. Сега ме връщате обратно в предишното и се възнамерявам какъв брой огромно значение е имал този успех за Сити.
Favourite @premierleague match @JoleonLescott has played in?
Watch #GOS now on Sky Sports PL. pic.twitter.com/ntdCPEAdY6
— Sky Sports GOS (@GoalsOnSunday) December 30, 2018 - Кое дерби предпочитате – сред Евертън и Ливърпул или сред Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед?
- И с този въпрос ме затруднявате. Кое е по-голямото дерби? И в двете страстите са идентични. И за футболистите, и за почитателите е еднообразно значимо да завоюват. Аз ще ви кажа за още едно дерби, в което съм играл. За всички в Уулвърхемптън е най-важно да победят Уест Бромич. И въпреки всичко, от настояща позиция, най-значимо е манчестърското дерби, тъй като нормално то е двубой и за купата.
- Колко победи имате в тези дербита?
- Уоу, какъв брой ли са? Помня, че завоювах последното. Всичките мъчно ще ги изброя.
- Вие сте от бранителите, които вкарваха доста голове. Караха ли ви треньорите да тръгвате в офанзива?
- Случвало се е, само че не постоянно. Най-добрият треньор, с който съм работил, е Глен Ходъл. На тренировките в Уулвърхемптън постоянно ме караше да минавам в ляво и да нападам. А когато си в нахлуване, постоянно можеш да вкараш гол. На мен ми се получаваше.
- В края на кариерата ви се приближихте много до България. Подписахте с атинския АЕК. Хареса ли ви престоят в Гърция?
- Трудно ми беше, тъй като там бях уединен - без фамилията ми. Това ми се случи за първи път в живота. Иначе всичко в Гърция ми бе доста необичайно. Например структурата на лигата, която е доста друга от Висшата лига. Задаваш въпроси, а те не могат да ти отговорят. Трудно беше. Зарадвах се, че през този сезон АЕК взе участие в групите на Шампионската лига. Голямо достижение за клуба.
- Бихте ли сравнили футбола в Англия и Гърция?
- Много, доста друг. Като настъпателност изключително. Има и друга пристрастеност. Феновете в Гърция се събират още пред хотелите на тимовете, което в Англия няма да се случи. Това прави контактът сред последователите и футболистите доста по-емоционален.
- Кой треньор най-вече повлия на кариерата ви?
- Малцина несъмнено са го чували. Името му е Тери Конър. Той беше треньорът, който първи ме взе от академията на Уулвърхемптън. Благодарение на него съумях да се приспособявам към първия отбор. Не спираше по през целия ден да работи с мен. Искаше да изкара най-хубавото от амбициозния Джулиън. Затова ще съм му признателен до края на живота си. Където и да играех по-късно в кариерата си, следвах препоръките му. До ден-днешен си приказваме. Тери Конър е най-важният фактор да стана професионален футболист. А от тези, които светът познава, най-вече оценявам Глен Ходъл. Той ме провокира да виждам играта по друг метод. Тогава бях още млад и не разбирах доста. Ходъл ме накара да си отворя очите и да схвана за какво се играе по този метод.
- Срещу кой нападател ви беше най-трудно?
- Луис Саха от времето, когато играеше във Фулъм. Технически и физически той имаше всичко. Във Висшата лига съм срещал доста невероятни нападатели. Но Саха ме впечатляваше най-силно с качествата си. В британското състезание изобщо не е елементарно да си бранител.
- А кой беше най-хубавият ви сътрудник в защитата?
- Пак няма да ви кажа доста известно име. Бях на 19 или на 20 години и се учех доста от Пол Бътлър в Уулвърхемптън. Той ми уточни по какъв начин в игрова конюнктура да чета събитията на терена. Не беше толкоз мобилен като мен, не можеше да тича доста, само че постоянно знаеше коя е точната позиция на бранителя. Когато отидох в Евертън, станах сътрудник с един необикновен бранител – Фил Джагиелка. С него се познавахме чудесно още от националните тимове на Англия при подрастващите. А в случай че би трябвало да приказвам с кого съм бил най-успешен, това несъмнено е Венсан Компани в Манчестър Сити. С него станахме доста положителни другари и отвън терена. Чуваме се и до момента.
- Сити трансформира предишния сезон в съревнование с един кон. Сега е доста по-оспорвано. Може ли Сити да стане хегемонът на британския футбол?
- Определено всеки желае да победи Сити. Особено след предходния сезон. Сега тимът играе в същия жанр като преди година. Ливърпул се появи като извънредно стойностен противник. Но въпреки всичко тимът, който всички най-вече желаят да победят, е Сити. Очаквах Ливърпул да е огромният съперник. Дори когато предишния сезон Сити победи „ алените “ с 5:0, разликата в класите на терена на бе такава. Ливърпул се развива доста добре и борбата за купата ще е доста оспорвана.
- Английските клубове дават големи пари за футболисти. Но превъзходството на испанските тимове в Европа не стопира. Челси е последният британски притежател на Шампионската лига от 2012 година. Кога ще се промени статуквото?
- Надявам се още тази година. И Манчестър Сити да завоюва Шампионската лига. Това е огромната цел на клуба. Живеем в ерата на двамата най-велики футболисти – Меси и Роналдо. Затова и Испания имаше тази доминация. Сега към този момент измежду любимците за Шампионската лига поставям и Ювентус. Разбира се, точно тъй като Кристиано избра там да продължи кариерата си.
- Във Висшата лига има прекалено много чужденци. Проблем ли е това за британските играчи?
- И да, и не. Целта на британските клубове е да имат най-хубавите футболисти. Затова за младите англичани е все по-трудно да пробият в първия отбор. От друга страна да тренираш с най-хубавите, може да те издигне на тяхното равнище. Никой не може да отхвърли, че Висшата лига е най-атрактивното състезание в света. И напълно обикновено е да бъде атракция и магнит за най-хубавите футболисти.
- Но и дербитата сред най-силните тимове във Висшата лига са дуели сред треньори, които не са англичани. Идват от Германия, Испания, Италия... Къде са британските треньори?
- Отново е мъчно да ви отговоря. Имайте поради, че все по-рядко и притежателите на британските клубове са англичани. Всеки си има желания към някого и го кани. Треньорът зависи доста от обстоятелството кой управлява процесите в клуба. Същото е като със селекцията на футболистите.
- И все пак Англия стана четвърта в света на Мондиал 2018.
- Ето, виждате ли. Това поставя завършек на спекулациите, че нямало положителни британски футболисти. Играхме все в забавни мачове и не правихме скучни нулеви равенства.
- И най-после да ви попитам за нещо отвън футбола. Вашият братовчед е боксьор.
- Така е. Казва се Брайън Роуз.
- Харесвате ли бокса?
- Гледам неговите мачове, рядко други.
- Чувал ли сте за българския огромен боксьор Кубрат Пулев?
- Не, не го знам. В коя категория е?
- В супертежка.
- О, тогава ще прегледам за него и ще му виждам мачовете. Като цяло, не разбирам доста от бокс.
- Брат ви Аарън пък е фешън дизайнер. Какво ще препоръчате от негово име на българските почитатели?
- Най-добри са зимните му облекла.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ