Притча за костенурката
Джуан Дзъ стоял добродушно край реката със своята въдица. Внезапно при него пристигнали двама придворни, които господарят на Чу бил изпратил при него.
От тях Джуан Дзъ научил, че владетелят желае да му разпореди бремето на държавните каузи. Щом схванал за желанията на господаря, без да обръща глава, учителят рекъл:
- Говори се, че в Чу има свещена костенурка, умряла преди хилядолетия. Тя е увита от господаря в скъпа коприна и е положена в ковчеже. То пък е поставено в храма на предците. Но какво би желало животното: да бъде мъртво и да се прекланят пред останките му, или да живее своя живот, въпреки да се постанова да влачи опашка в пръста?
Придворните незабавно дали отговор:
- Естествено, че би предпочело да остане живо, без значение от това, че ще влачи опашка в прахоляка.
- Тогава вървете по пътя си, тъй като аз също избирам да си повличам опашката! -отвърнал неумолимо Джуан Дзъ.
