Лоренцо Бернини – бароковият кръстник на Рим и наследник на Микеланджело
Джовано Лоренцо Бернини е един от основоположниците на Барока. Неговата история е освен впечатляваща, само че и някои от учените по-късно ще го слагат на един сан с Шекспир – въпреки и двете персони да работят в напълно друга територия на изкуството. Подобна чест не се дава толкоз елементарно, само че Джовано има извънреден живот, не може да се опише в няколко фрази. Но дано проследим какво тъкмо е въздействието му в историята. Мнозина го правят оценка като заслужен правоприемник на Микеланджело, а в случай че приказваме за статуи, Бернини в действителност има особено място в историята.
Бернини се ражда на 7 декември 1598 година в Неапол. Баща му също е скулптур, който идва от Флоренция. Джовано се ражда в семейство на 13 деца, като той самият е 6-я правоприемник. Разпознат е от фамилията си като талант още на 8-годишна възраст. След това ще бъде и Микеланджело на новото време. Един от най-големите му фенове е папа Павел V, който след запознаването с неговите първи опити е уверен, че новата ера е разкрила своето лице. Похвалите не престават и от кардинал Мафео Барберени – бъдещият папа Урбан VIII и още доста други. Семейството идва в Рим и стартира едно от най-дългите и забавни завършения.
Статуята е направена, когато Бернини е единствено на 23 години Младият Джовано незабавно разкрива своя креативен гений пред папа Павел V, до момента в който прави някои спонтанни скици на Свети Павел. Бернини в никакъв случай не напуща Рим, той има особено място и единственият случай, в който не може да бъде открит там е, когато е нает да работи за крал Луи XIV в Париж. През по-голямата част от времето работи и оставя своите креативен следи в Рим, като най-сетне папата ще каже, че момчето е родено за Рим и Рим е основан за него. Досещате се, че няма по какъв начин да знаем за този човек, в случай че не са идвали богатите кардинали, с цел да го спонсорират. Играта на църквата стартира от основаването ѝ и продължава до през днешния ден.
Един от най-богатите настойници на Бертине е кардинал Сципоне Боргозе, с неговите средства, младежът съумява да се трансформира в един от най-уважаваните майстори на скулптурата. Една от именитите му произведения е „ Козата Амалтея и невръсните Юпитер и Фаун “. Скулптурата е направена преди 1615 година Някъде през 1618 година брат му получава писмо с молба да приключи скулптура, която Микеланджело не е съумял да направи преживе, само че поканата е направена особено към младия Джовано.
Давид Майсторът ремонтира и освежава статуята „ Спящият Хермафродит “, благосъстоятелност на кардинал Боргозе. Може би някои от най-впечатляващите статуи са основани сред 1619 и 1625 година Една такава е „ Изнасилването на Прозерпина “, „ Аполо и Дафни “ и даже „ Давид “, който обаче идва с нов прочит. Те са повече от задоволителни, с цел да може и идващият папа Григорий XV да гласоподава доверието си на Бернини. Поръчва си портрет и бронзова скулптура.
За жал Григорй живее единствено 4 години, само че ръководи задоволително дълго време, с цел да даде почетен сан „ Кавалер “. Кардинал Мафео Барбени ще заеме поста през 1623 година като папа Урбан VIII. Поръчките били доста повече, Бернини рисувал папата, фамилията, кардиналите и даже получил доста повече внимание от кардиналите, в сравнение с самият папа. Освен със статуи и застъпничество от папата, Бернини има свободата да оказва помощ в цялата структура на града, работи като проектант и постоянно неговото мнение се търси като най-миродавно. Някои от неговите работи се трансформират в знак на Рим, какъвто го познаваме през днешния ден и тъкмо това не може да ни изненада.
През 1644 година папа Урбан умира и с това протекцията на актьора е разрушена. Папа Инокентий X не е склонен да влага толкоз доста в него и плановете му. По това време скулптурът работи върху „ Истината, която ще се разкрие във времето “ и тъкмо тя би трябвало да покаже какво е било отношението в този интервал. Обиден и даже с редуцирани финанси, създателят въпреки всичко чака своето време, на този стадий в кариерата си е сменил задоволително водачи на Католическата черква, затова няма защо да се тормози. Моментът, в който ще открием, че е подготвен да основава ново творчество. За благополучие папа АЛександър VII заема трона с нова концепция – да трансформира Рим в международна столица, а за това е належащо обмисляне на града и контрукция, която би трябвало да върне остарялата популярност.
Същата стартира да се появява някъде през XV век и реновацията ще изисква наличието на някои от най-големите имена. За благополучие и Бернини е работил доста върху дизайна на здания и към този миг е един от най-желаните създатели. На него е подредено да работи върху пиацата пред базиликата на Свети Петър. Неговата концепция е да трансформира мястото в една сцена, добавяйки полукръгли колонади, като на всеки ред е завършен от четири бели колони. Идеята на майстора е да употребява тази концепция, с цел да сътвори малко по-интимна среща с папата, без значение дали това ще се случи, когато посетителите минават през площада или се чака събитие и диалози от самата черква.
Според мнозина, планът припомня на две ръце, които се протягат към църквата. Прави същото и с други празни места в Рим, които могат да се радват на надалеч по-голямо внимание, само че до момента в който работи, неговата популярност бързо се разхожда из цяла Европа. Той не е просто занаятчия, не е просто допрян от Бог, той е човек, който извършва тази воля, само че славата няма да му хареса. През април 1665 година е изпратен във Франция, освен това с политически напън, с цел да работи за крал Луи XIV – задачата е завършването на кралския замък в Лувъра. При идването си в Париж, създателят има преводач, разполага с гид и има правото да обикаля и да търси ентусиазъм.
Преди да показа своя план за източната страна и някои от значимите фасади на двореца, неговата работа е подложена на критика. За италианецът не остава нищо друго, с изключение на да събере багажа си и да се върне в Рим. Любопитното тук е, че по този начин или другояче проектите му ще влязат в приложимост през 1667 година До през днешния ден не е изключително ясно какво се е объркало, само че има клюки, че самият финансов консултант Жан-Баптис Колберт не е харесал визията и считал, че постройката ще наподобява доста италианска и барокова. Ситуацията не се трансформирала и когато крал Луи трябвало да показа своето мнение. Останалите планове също получили тази орис. Единствената творба, която въпреки всичко съумява да се реализира е бюста на царя, който също е огромно тегло за създателя.
Бюст на кардинал Ришельо В последните си две години от живота си, Бернини се пробва да работи колкото се може повече, само че среща недоволството на идващите водачи на католическата черква. Той умира на 28 ноември 1680 година и е заровен с почести в фамилната гробница. След него историята му се не помни и оставя в загадка до 1898 година, когато още веднъж някой си напомня какво тъкмо е направил и по какъв начин Рим наподобява по този начин, както го виждат туристите всяка година. Едва тогава слагат и дребен бюст със следния текст: „ Тук живя и умря Жанлоренцо Бернини, суверенът на изкуството, пред който се покланяха папи и милиони хора. “. До през днешния ден историците считат, че това е индивидът, който оставя своя почерк и визия в концепцията за един по-различен Рим, който като че ли приказва на езика на изкуството.
Критиците остават на мнение, че той е един от дребното, които получават толкоз необикновено доверие от Рим и църквата, с цел да основават и показват себе си в подобен голям мащаб. Едва през 1998 година признанието продължава с експозиции, слагането му на банкнотата от 50 000 лири – преди Италия да премине в евро зоната. Разбира се, можем да описваме доста за него, само че неговите произведения приказват доста повече за гения му.
Снимки: Wikipedia
