Джоузеф Ръдиард Киплинг е британски писател и поет. Носител на

30 декември 1865 г.: Ражда се Ръдиард Киплинг

Джоузеф Ръдиард Киплинг е английски публицист и стихотворец. Носител на Нобелова премия за литература (1907 г.). Роден е на 30 декември 1865 година в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се образува неговият светоглед, в това число и поклонението му пред реда и организираността, написа Wikipedia.

Първия си стихотворен алманах „ Училищна поезия “ издава в Индия, когато е на 16 години. Учи в Англия, след това се завръща в Индия и стартира работа като публицист. В продължение на 5 години работи като щатен помощник, а по-късно като съредактор на Граждански и боен вестник в Лахор (един от най-големите градове на сегашен Пакистан). В отговорностите му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и Съединени американски щати се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се пробва да се откри в Америка, само че след гибелта на по-голямата му щерка Джозефин се завръща през 1902 година в Англия, където остава до гибелта си.

Киплинг доближава извънредно рано креативна зряла възраст, което проличава още в първата му книга със стихове „ Департаментски песни “ (1886 г.), която е издадена, когато е на 21 години.

Киплинг е създател на стихосбирките „ Песни от казармата “ (1892 г.), „ Седем морета “ (1896 г.), „ Пет народи “ (1903 г.) и други, с помощта на които името му оказва се по целия свят. Издава прозаични книги: алманах с разкази „ Прости разкази от планините “ (1888 г.), романът „ Угасна светлината “ (1890 г.), Ким (1901 г.) и други.

Критикувайки британската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки британското държавно управление и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг основава усещане за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е отдадено на одобряването на цивилизаторската задача на англосаксонската раса измежду изостаналите нации на Изтока („ Бремето на белия човек “, 1899 г.), което съгласно някои е преднамерено.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на британските песни и балади, отличават се с динамичен комизъм и нагледно просторечие. С огромна известност се употребяват неговите детско-юношески творби „ Книга за джунглата “ (1894 г.) и „ Втората книга за джунглата “ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава премията на 41-годишна възраст. След Първата международна война, в която умира единственият му наследник, мирогледно креативната теория на писателя внезапно се трансформира. Масонската му принадлежност е блестящо изразена в множеството му произведения, като най-силно усещане прави автобиографията му.

Умира от мозъчен кръвоизлив при започване на 1936 година

Да си напомним едно от най-великите стихотворения на Киплинг:

АКО

Ако владееш се, когато всички,

треперят, а назовават теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, само че бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

набеден — не сееш клевети;

или намразен — завист не спотайваш;

но… ни всемъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;