„Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите хора и дребните души, лесните печалби и трудните връзки“
Джордж Денис Патрик Карлин (12 май 1937 - 22 юни 2008 г.) е американски комедиен артист и публицист от ирландски генезис.Той е прочут със своя политически и черен комизъм, с наблюденията си върху езика, логиката на психиката и религията.
Карлин не се опасява да визира доста тематики табу с острия си език, само че след гибелта на обичаната си той демонстрира на света друга своя страна, публикувайки едно есе в своя уеб уебсайт.
Thinkstock
То се споделя „ Парадоксът на нашето време “ и се приписва точно на Карлин, само че някои наблюдават съществуването му до доктор Боб Муурхед и неговата сбирка от молебствия, проповеди и монолози, оповестена през 1995 година
Други означават, че създателят е неизвестен, само че до момента в който той не е напълно, едно е несъмнено - творбата и до през днешния ден продължава да въодушевява хората по света със своята искреност и мъчителна правота .
Ето го и него:
„ Парадоксът на нашето време е, че имаме високи здания, само че ниска толерантност, необятни автомагистрали, само че тесни възгледи. Харчим повече, само че имаме по-малко, купуваме повече, само че се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки фамилии, повече улеснения, само че по-малко време. Имаме повече обучение, само че по-малко разсъдък, повече познания, само че по-лоша преценка, имаме повече специалисти, само че и повече проблеми, повече медицина, само че по-малко здраве.
Пием прекалено много, пушим прекалено много, харчим прекомерно безконтролно, смеем се прекомерно малко, караме прекомерно бързо, ядосваме се прекомерно елементарно, лягаме си прекомерно късно, разсънваме се прекомерно изтощени, четем прекомерно малко, гледаме прекалено много телевизия и се молим прекомерно рядко. Увеличихме притежанията си, само че намалихме полезностите си. Говорим прекалено много, обичаме прекомерно рядко и ненавиждаме прекомерно постоянно.
Thinkstock
Знаем по какъв начин да претърпяваме, само че не знаем по какъв начин да живеем. Добавихме години към човешкия живот, само че не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, само че ни е мъчно да прекосим улицата и да се срещнем с новия комшия. Покорихме галактическите ширини, само че не и душевните. Правим по-големи неща, само че не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, само че замърсихме душата. Подчинихме атома, само че не и предразсъдъците си. Пишем повече, само че научаваме по-малко. Планираме повече, само че реализираме по-малко. Научихме се да бързаме, само че не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, само че поддържаме връзка все по-малко.
Thinkstock
Това е времето на бързото хранене и неприятното храносмилане, огромните хора и дребните души, лесните облаги и сложните връзки. Времето на по-големи фамилни приходи и повече разводи, по-красиви къщи и разрушени домове. Времето на късите пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които вършат всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има доста на витрината, само че малко в склада. Време, когато технологията разрешава това писмо да стигне до вас, само че също ви разрешава да го споделите или просто да натиснете „ изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, тъй като те не са с вас вечно. Запомнете, кажете богатства дума на този, който ви гледа изпод нагоре с удивление, тъй като това малко създание скоро ще порасне и няма да е към този момент до вас. Запомнете и горещо прегърнете индивида до себе си, тъй като това е единственото богатство, което можете да дадете от сърцето си и не коства нито стотинка.
Thinkstock
Запомнете и казвайте „ обичам те” на обичаните си, само че най-много в действителност го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка несгода, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте дружно, тъй като един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.”
Карлин не се опасява да визира доста тематики табу с острия си език, само че след гибелта на обичаната си той демонстрира на света друга своя страна, публикувайки едно есе в своя уеб уебсайт.
Thinkstock То се споделя „ Парадоксът на нашето време “ и се приписва точно на Карлин, само че някои наблюдават съществуването му до доктор Боб Муурхед и неговата сбирка от молебствия, проповеди и монолози, оповестена през 1995 година
Други означават, че създателят е неизвестен, само че до момента в който той не е напълно, едно е несъмнено - творбата и до през днешния ден продължава да въодушевява хората по света със своята искреност и мъчителна правота .
Ето го и него:
„ Парадоксът на нашето време е, че имаме високи здания, само че ниска толерантност, необятни автомагистрали, само че тесни възгледи. Харчим повече, само че имаме по-малко, купуваме повече, само че се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки фамилии, повече улеснения, само че по-малко време. Имаме повече обучение, само че по-малко разсъдък, повече познания, само че по-лоша преценка, имаме повече специалисти, само че и повече проблеми, повече медицина, само че по-малко здраве.
Пием прекалено много, пушим прекалено много, харчим прекомерно безконтролно, смеем се прекомерно малко, караме прекомерно бързо, ядосваме се прекомерно елементарно, лягаме си прекомерно късно, разсънваме се прекомерно изтощени, четем прекомерно малко, гледаме прекалено много телевизия и се молим прекомерно рядко. Увеличихме притежанията си, само че намалихме полезностите си. Говорим прекалено много, обичаме прекомерно рядко и ненавиждаме прекомерно постоянно.
Thinkstock Знаем по какъв начин да претърпяваме, само че не знаем по какъв начин да живеем. Добавихме години към човешкия живот, само че не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, само че ни е мъчно да прекосим улицата и да се срещнем с новия комшия. Покорихме галактическите ширини, само че не и душевните. Правим по-големи неща, само че не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, само че замърсихме душата. Подчинихме атома, само че не и предразсъдъците си. Пишем повече, само че научаваме по-малко. Планираме повече, само че реализираме по-малко. Научихме се да бързаме, само че не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, само че поддържаме връзка все по-малко.
Thinkstock Това е времето на бързото хранене и неприятното храносмилане, огромните хора и дребните души, лесните облаги и сложните връзки. Времето на по-големи фамилни приходи и повече разводи, по-красиви къщи и разрушени домове. Времето на късите пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които вършат всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има доста на витрината, само че малко в склада. Време, когато технологията разрешава това писмо да стигне до вас, само че също ви разрешава да го споделите или просто да натиснете „ изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, тъй като те не са с вас вечно. Запомнете, кажете богатства дума на този, който ви гледа изпод нагоре с удивление, тъй като това малко създание скоро ще порасне и няма да е към този момент до вас. Запомнете и горещо прегърнете индивида до себе си, тъй като това е единственото богатство, което можете да дадете от сърцето си и не коства нито стотинка.
Thinkstock Запомнете и казвайте „ обичам те” на обичаните си, само че най-много в действителност го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка несгода, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте дружно, тъй като един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.”
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ