Джонатан Франзен: Харесването е за страхливците. Избери болката
Джонатан Франзен (1959) e един от най-успешните американски писатели при започване на 21 век. Най-популярните му романи „ Поправките “ и „ Свобода “, които му завоюваха почитатели по целия свят, към този момент са издадени и на български. Фразен написа за сп. Ню Йоркър и придобива необятна известност с изявленията си по най-различни тематики и въпроси, главно свързани със обществения натурализъм, технологиите, метода на живот, устройството на света и други. В това есе, приспособено от речта му в колежа Кениън на 21 май 2011 година, Франзен разяснява опълчването сред любовта и модерното преднамерено харесване, наложено от обществените мрежи и новите технологии.
Преди няколко седмици замених три годишното ми Блекбъри Пърл с доста по-мощното Блекбъри Болд. Няма потребност да споделям, че съм впечатлен какъв брой са напреднали технологиите в последните три години. Дори, когато няма на кого да се обадя или да пиша, желая да погалвам моя нов Болд и да се любувам на невероятната непорочност на екрана, коприненото деяние на тракпада, шокиращата скорост на реакциите му, привлекателната грациозност на графиките му.
Накратко, бях пристрастен от моето ново устройство. Разбира се, по сходен метод бях пристрастен и по остарялото си устройство; само че с годините тръпката от връзката ни изчезна. Имах проблеми с доверието в моя Пърл, проблеми със сметките, със съвместимостта, а към края се съмнявах даже в здравия му разсъдък, до момента в който не трябваше да призная пред себе си, че съм надживял връзката ни.
Има ли потребност да го загатвам – в случай че изключим някаква дива, антропоморфна проекция, в която моето остаряло Блекбъри е тъжно, заради угасналата ми обич към него – че нашата връзка беше напълно едностранна? Нека въпреки всичко да го поясня.
Нека да загатна по какъв начин навсякъде думата „ секси ” се употребява, с цел да опише последните модели джаджи; и по какъв начин извънредно готините неща, които можем да вършим с тези джаджи – като да им споделяме какво да вършат посредством гласови команди или да вършим на iPhone-а това разтваряне на пръстите, посредством което фотосите се усилват – биха изглеждали на хората преди 100 години като вълшебен заклинания, вълшебни жестове с ръцете; и по какъв начин, когато желаеме да опишем еротична връзка, която се развива идеално, ние в действителност приказваме за магия.
Нека да подмята концепцията, че нашите пазари откриват и дават отговор на това, което желаят потребителите, технологиите ни станаха извънредно приспособени да основават артикули, които дават отговор на въображаемия ни блян за еротична връзка, в която обичания обект не желае нищо и дава всичко мигновено и ни кара да се усещаме могъщи, и не прави подиуми, когато е сменен с даже по-секси обект и е пренебрегнат в някое чекмедже.
Да го кажем по-общо, крайната цел на технологиите е да размени естествения свят, който е апатичен към нашите стремежи – свят на урагани, тествания и разрушени сърца, свят на противодействие – със свят толкоз радушен на желанията ни, че се трансформира в естествено продължение на самите нас.
Нека най-после да предположа, че светът на софтуерното ползване е смутен от същинската обич и че няма избор, с изключение на в подмяна и той да обезпокои любовта.
