Джон льо Каре (р. 1931 г.) е литературният псевдоним на

Джон льо Каре (р. 1931 г.) е литературният псевдоним на Дейвид Корнуел – едно от най-големите имена в света на шпионския трилър. Романите му се отличават с високата си литературна стойност и в тях създателят преглежда съществени морални полезности през призмата на патриотизма, шпионажа, задачата, оправдаваща средствата. Льо Каре се прочува като висш занаятчия на елегантния жанр, ловко заплетената басня и остроумния разговор. Той познава от вътрешната страна света на шпионажа и почтено продължава вековната традиция, сложена още от Кристофър Марлоу и доразвита в наши дни от Греъм Грийн, Съмърсет Моъм и Джон Диксън Кар.
В свое изявление журналистът от Nordwest-Zeitun Андрей Соклов показва мнението на писателя за международните политически процеси, на които сме очевидци сега.
В новата ви книга още веднъж се обръщате към история от вашия първи огромен триумф - книгата " Шпионинът, който пристигна от студа ", чието деяние се развива в разгара на Студената война. Виждате ли паралел с днешното време, с новите спорове сред Русия и Запада?
Мисля, че сравнението със Студената война не е уместно. Днес Америка има друга роля. Тя, както и преди, остава безмилостно капиталистическа, за своя неволя, само че към този момент не е бранител на Запада. Вече я няма борбата сред социализма и капитализма. Виждам в това яростна битка сред двете страни за Европа.
В какво виждате мотивацията на руснаците?
Русия желае непременно да е обвързвана с Европа, тя е захласната от Стария континент. От една страна те желаят да гледат на тях като на европейци, въпреки това желаят да покажат на европейците, че са нещо по-добро. В реалност ние плащаме висока цена за това, че не протегнахме ръка на Русия, когато Съветският съюз беше в руини. Никакъв проект Маршал, никаква сходна картина на новия свят. Тогава управляваше само алчността... Унизихме Русия, което беше съдбовно. Обидихме мечката и в този момент Путин подклажда националистически настроения.
Става ли въпрос в новата книга за наследството на цялото потомство, което завоюва Студената война, само че след това не съумя за отбрани западните полезности?
Да. Днес невероятното е това, че обществената народна власт е нападана по едно и също време и на Изток, и на Запад. Тръмп и Путин са обединени от устрема да погребат демократичната народна власт. При това няма нещо, което би могло да я размени. Ще се основава само безредица, която ражда демагози.
Това ли е най-голямата заплаха за Запада?
Да, по този начин считам. Страхувам се за истината в нашето общество. Плаши ме непрекъснатото обезценяване на демократичните правила в западния свят, което въплъщава Тръмп и Европа копира. Именно от Америка идва тласъкът всичко да се прави неправилно. Поощрението на алчността, жестокостта, нерационалните актове на възмездие. Тръмп сътвори една отровна атмосфера, която трови всички ни. Той не трябва да бъде игнироран. Тръмп построява една в действителност страшна система. Това обнадеждава популистите в Унгария и Полша и изостря разкола сред Изтока и Запада в Германия.
Виждате ли някакво решение?
Вярвам в равенството на възможностите – посредством образованието. Вярвам, че рационалното общество избира елитите си по либерален път и се грижи за изгубилите. Става въпрос за това, че е належащо повече човешко състрадание в политиката. Това може да звучи тривиално, само че решението може да е в това порядъчните хора да се намерят един различен.
Как би трябвало да действа това?
Мисля, че би трябвало да гледаме на Тръмп и неговият екип като на страна-аутсайдер. Бих желал да видя по какъв начин първокласните американски юристи излизат на улицата с тогите си. Те доста добре знаят, че Тръмп нарушава законите. Нужен ни е деятелен жест от страна на порядъчните хора. Това би посочило: това е границата, след която повече няма да поносим.
Възможно ли е европейската фантазия да се трансформира в сплотяваща мощ?
Това е единственото, което остава сега.