Експериментът „Малкият Алберт“
Джон Бродъс Уотсън е психолог и учредител на школата на бихевиоризма (бихейвиоризма). Известен е както с изказванието си, че може да трансформира 12 здрави бебета, без значение кои, в каквито изиска персони, по този начин и с опита „ Малкият Алберт “.
Джон Уотсън организира опита дружно със студентката си Роузали Райнер в университета „ Джон Хопкингс “. Резултатите са оповестени за първи през във февруарското издание от 1920 година на „ Experimental Psychology ”.
Целта на Уотсън и Рейнър била да провокират уплаха в прочувствено крепко дете. За опита те избират от болничното заведение 9-месечно дете на име Албърт. Уотсън следвал процедурите, които Павлов употребявал за опитите си с кучета. Преди опита, на дребния Албърт за първи път са му показани за малко: бяла мишка, заек, куче, маймуна, маски (с и без косми по тях), памук, вълна, горящи вестници и други. Момчето не дало признаци на боязън към нито един от показаните му предмети.
Джон Уотсън и Роузали Райнер
И по този начин, с цел да бъде опитът прецизен, Албърт бил подложен в центъра на стаята върху един матрак. Пред него Уотсън поставил бялата мишка, а на момчето му било разрешено да си играе с нея. В този миг Уотсън издава мощен тон зад тила на детето, удряйки парче стомана с чук всякога, в който Албърт докоснел мишката. Детето реагирало на шума и започвало да плаче и да демонстрира, че се опасява. След известно време, когато още веднъж поставяли мишката пред него, момчето незабавно се стресирало, започвало да плаче и да се пробва да избяга от нея. Албърт почнал да асоциира бялата мишка с шума.
С развиването на опита, Албърт почнал да дава признаци на боязън освен при типа на бялата мишка, само че и когато пред него били сложени пухени предмети – като да вземем за пример заек, куче, яке и даже маска на Дядо Мраз.
Албърт бил на към годинка, когато опитът бил завършен. Счита се, че е напуснал болничното заведение малко по-късно. Въпреки, че Уотсън споделя какво би могло да бъде направено, с цел да бъдат отстранени развитите у детето страхове, той в последна сметка „ нямал време “ да се занимае с Албърт и заради тази причина е допустимо страховете у детето да са траяли дълго след извършения опит. Не излиза наяве дали е по този начин в реалност, защото същинската идентичност на Албърт не е разкрита до в този момент.
Уотсън е подложен на критика голям брой пъти за опита си още тогава, а днешните закони не биха разрешили сходно проучване да се реализира. Интересното е, че както споменахме първоначално, самият Уотсън споделя, че би могъл да трансформира посредством бихевиористки техники няколко бебета в каквито той изиска персони. За страдание обаче, той не съумява да повлияе на своите лични деца, родени от брака му с Роузали. Няколко години след нейната гибел през 1935 година, двамата им сина развиват меланхолия. И двамата вършат опити за самоубийство, а единият от тях – Уилям, съумява да постави завършек на живота си. По-късно другият брат Джеймс твърди, че правилата на бихевиоризъм в прецизното образование на татко им, попречили на него и на брат му да се оправят дейно с човешките страсти. Той прибавя, че точно бащините техники са им пречили да имат нужното самочувствие, с цел да се оправят с живота.
