Джон Ърнст Стайнбек-младши е роден през 1902 г. в Калифорния,

Джон Ърнст Стайнбек-младши е роден през 1902 година в Калифорния, Съединени американски щати. Автор на запаметяващи се произведения като „ На изток от рая”, „ За мишките и хората”, „ Гроздовете на гнева”.

Талантлив публицист, драматург, есеист, той е с немски и ирландски корени, откъдето произлиза и необикновената му фамилия. Наследява пристрастеността към литературата от майка си, която е някогашна учителка.

Джон Стайнбек е прочут със своя цинизъм, само че въпреки безсрамен, писателят посвещава цялото си творчество на елементарния беззащитен американски жител. Остава в историята освен като талантлив създател, само че и като човеколюбец и хуманист. Вижте някои от най-запомнящите се цитати на Стайнбек.

„ Не е нужно човек да е доста интелигентен, с цел да е добър. Дори ми се коства, че е тъкмо обратното”
„ Да си жив, значи да имаш белези”

„ Аз съвсем постоянно пиша - също както съвсем постоянно дишам”
„ За Русия се изписваха хиляди думи, само че има неща, за които никой не написа, а тъкмо те са най-интересни”
„ Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни”

" Бях съвсем не запомнил нещо, което моят остарял татко ми сподели, преди да почине. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и възприятието за сигурност. Каза, че изразът „ кучи син” може да обиди единствено човек, който не е напълно сигурен в майка си”
„ Когато нещо ти липсва, постоянно мислиш за него. Щом е самичък, човек мисли за доста неща. Знаете ли, множеството хора живеят деветдесет % в предишното, седем % в сегашното и единствено три % в бъдещето. Сатчел Пейдж е споделил най-мъдрото нещо по този въпрос. Той споделя „ Не се оглеждай обратно. Може би нещо те настига”

„ Две отзиви съм чувал: едното споделя, че мълчаливецът е влъхва, а съгласно другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли”
„ Когато човек твърди, че не желае да приказва за нещо, той нормално желае да каже, че не е в положение да мисли за нищо друго”
„ Често ми е хрумвало, че положителното образование е може би оня външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето”
„ Проблемът е, че аз в действителност одобрявам дамите. Неприятностите идват единствено от омъжените”

„ Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат само чрез лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре не помни го!”

„ Изглежда ми, че в случай че аз и ти би трябвало да изберем сред два типа мисъл или деяние, би трябвало да помним гибелта си и да опитаме да живеем по този начин, че гибелта ни да не носи наслаждение на света”.